Решение № 5980 от 16.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9718/2021 г.

Решение № 5980 от 16.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9718/2021 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Спринк" ЕООД (в несъстоятелност) чрез адвокат Н. Кирчев, упълномощен съгласно чл. 660, ал. 2 ТЗ от временния синдик В. Стефанова въз основа на разрешение, дадено с определение от 18.09.2020 г. на Окръжен съд – Велико Търново по т. д. № 83/2017 г., против решение № 187/18.06.2021 г. на Административен съд – Велико Търново постановено по адм. дело № 422/2020 г. С решението е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-04000419004055-091-001/23.03.2020 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново в частта по ЗДДС за данъчен период м. 11. 2014 г., в която не са установени задължения за ДДС, прекратено е производството по делото в тази част и е отхвърлена жалбата в останалата част за установени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2013 г. по ЗКПО в размер на 10 270. 25 лева и лихви от 4 516. 13 лева. В касационната жалба са направени оплаквания за неправилна преценка на доказателствата по делото, довела до неправилно установена фактическа обстановка, необоснованост на решението и нарушение на материалния закон, както и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът счита, че за него е налице правен интерес от оспорване на ревизионния акт изцяло, включително и в частта за данъчен период м. 11. 2014 г., тъй като оспорването е с искане за обявяване нищожност на акта. Оспорва като неправилни изводите на първоинстанционния съд по валидността на акта. Счита, че са налице основания за нищожност на оспорения ревизионен акт, поради това, че ревизията по ЗКПО за корпоративен данък за 2013 г. и ДДС за м. 11. 2014 г., е повторна, след прогласяване нищожност на предходен ревизионен акт от съда, както и поради невръчване на заповедта за възлагане на ревизията при отказ съгласно чл. 30, ал. 4 ДОПК. Поддържа и доводи за незаконосъобразност на ревизионния акт и поради нарушение на материалния закон, тъй като от органите по приходите не са изложени мотиви за определяне на лихвите по размер. Според касатора назначената в ревизионното производство експертиза е неправилна по отношение на изчислените пазарни лихви. Поддържат се и доводи за липса на основания по чл. 122, ал. 1 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се прогласи нищожност на оспорения ревизионен акт или неговата отмяна. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – директор на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика", град Велико Търново, чрез юрк. Е. Ушилова оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна по съображения, изложени в представен писмен отговор от 27.07.2021 г. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти съгласно чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. При преценката за спазване на срока за обжалване, следва да се съобрази, че първоинстанционният съд е определил 14 – дневен срок за обжалване на решението, включително и в частта, с характер на определение, в която е прекратено съдебното производство и жалбата е подадена преди изтичане на определения от съда срок съгласно чл. 62, ал. 3 ГПК. При разглеждането й по същество съдът съобрази следното: Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт № Р-04000419004055-091-001/23.03.2020 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново по ЗДДС и ЗКПО, с който са установени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2013 г. в размер на 10 270. 25 лева и лихви от 4 561. 13 лева. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. Според мотивите на ревизионния акт са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 ДОПК – данни за укрити приходи от дейността на дружеството, установено обстоятелство в предходно производство и воденото счетоводство не отразява действително реализираните от фирмата приходи и извършени разходи и не дава възможност за установяване основата за облагане с данъци. С акта е извършено увеличение на финансовия резултат на дружеството с приходи от лихви в размер на 102 702. 47 лева по предоставени парични заеми на К. ЕООД, отчетени по сметка 261 "Други дългосрочни заеми и дългове" и сметка 4982 "Други дебитори" на основание чл. 16, ал. 2, т. 3 ЗКПО, установен е данъчен финансов резултат (данъчна печалба) в размер на 185 017. 38 лева при декларирана печалба от 82 314. 91 лева и е определен дължим корпоративен данък в размер на 18 501. 74 лева, при деклариран данък в размер на 8 231. 80 лева. След приспадане на внесения корпоративен данък на 02.09.2016 г. в размер на 2 831. 49 лева е установен допълнително дължим данък в размер на 10 270. 25 лева и лихви за забава в общ размер на 4 561. 13 лева. В ревизионния акт е посочено, че задълженията са изцяло внесени на 02.09.2016 г. В частта по ЗДДС за ревизирания период на м. 11. 2014 г. е установен декларирания от дружеството резултат по подадената справка – декларация за периода - ДДС за възстановяване в размер на 5 302. 73 лева и не са определени допълнителни задължения за данък върху добавената стойност. С обжалваното съдебно решение, съдът е приел, че жалбата в частта по ЗДДС за данъчен период м. 11. 2014 г. е процесуално недопустима, поради липса на правен интерес от оспорването, тъй като не са установени допълнителни задължения за ДДС. В частта по ЗКПО съдът е приел, че жалбата е допустима, но неоснователна, по съображения за законосъобразност на ревизионния акт, издаден като електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис (КЕП) от компетентни по материя, време и място органи по приходите, в предвидената от закона писмена форма, без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. От фактическа страна съдът е установил, че за ревизираните периоди на м. 11. 2014 г. и за 2013 г. на "Спринк" ЕООД е извършена ревизия по ЗДДС и ЗКПО, приключила с издаването на ревизионен акт № Р-04000414002829-091-001/05.04.2016 г. и ревизионен акт за поправка № Р-04000416076795-003-001/28.04.2016 г., които са обявени за нищожни с влязло в сила съдебно решение № 8036/29.05.2019 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело № 1493/2019 г., с което е оставено в сила решение № 574/04.01.2019 г. на Административен съд – Велико Търново по адм. дело № 791/2018 г. Процесната ревизията е образувана със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-04000419004055-020-001/28.06.2019 г. издадена от Б. Б. началник сектор при ТД на НАП – В. Търново, връчена на ревизираното дружество на 08.10.2019 г. при отказ на управителя М. М. по реда на чл. 30, ла. 4 ДОПК, удостоверен с подписите на двама свидетели съгласно отбелязването на връчителя М. Н. - ръководител на ревизията. За връчването е съставен протокол № 1543861/08.10.2019 г. подписан от органи по приходите и двама свидетели, които не са служители на НАП. Временният синдик на дружеството, също е отказал получаването на ЗВР с мотива, че органите на управление на дружеството не са лишени от правомощията си. С протокол за присъединяване № Р-04000419004055-ППД-001/03.01.2020 г. в хода на ревизията са приобщени всички актове и доказателствата, включително експертното заключение за определяне на пазарни лихви по процесните договори за заем, събрани при предходната ревизия. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният ревизионен акт е валиден административен акт. От извършената проверка съдът е установил, че актът е издаден като електронен документ, подписан от издателите си с квалифициран електронен подпис (КЕП), валиден към датата на издаването му. Идентични фактически установявания и правни изводи съдът е направил и по отношение на останалите актове съставени при ревизията – ревизионния доклад, заповедта за възлагане на ревизията и заповедите за изменението й. Обосновал е извод, че не са налице основания тези актове да се считат за нищожни, като неподписани от техните издатели. Приел е, че ревизионният акт е издаден от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията в съответствие с чл. 119, ал. 2 ДОПК. Възраженията на ревизираното дружество за нищожност на акта, са отхвърлени като неоснователни. Според съда обстоятелството, че ревизионен акт, издаден по предходна данъчна ревизия за същите данъчни периоди, е обявен за нищожен, не преклудира възможността на компетентния орган по приходите да възложи ревизия за същите периоди. В тази връзка са изложени съображения, че нищожният акт не поражда правни последици, а съдебното решение, с което е обявена нищожността му има установително действие и няма процесуална пречка впоследствие да бъде издаден валиден ревизионен акт за периоди, за които не е изтекъл срокът по чл. 109 ДОПК, както е в случая. Доводите на дружеството за нищожност на акта, поради нередовно връчване на заповедта за възлагане на ревизията, въз основа на която е образувано ревизионното производство, също са отхвърлени като неоснователни. Според съда заповедта е връчена на управителя на дружеството при условията на отказ, видно от приложената по делото разписка. Отказът е удостоверен с подпис на връчителя и на двама свидетели, които не са служители на администрацията, което изпълнява изискванията на чл. 30, ал. 4 ДОПК. Съставен е и протокол № 1543861/08.10.2019 г. (л. 78 от п. 1), в който подробно са описани обстоятелствата по връчването. Съдът е приел, че материалната доказателствената сила на протокола като официален документ по смисъла на чл. 50 ДОПК не е опровергана в откритото производство по проверка на неговата истинност и автентичност по чл. 193, ал. 2 ГПК. Свидетелите са потвърдили подписите върху документите (разписката от 08.10.2019 г. и протокола) и описаните в протокола обстоятелства. Тези факти са подкрепени и от представените заповеди за командировка на органите по приходите в Специализирания наказателен съд. От доказателствата по преписката съдът е установил, че заповедта е връчена и на назначеният временен синдик на дружеството. Изложени са мотиви, че връчването на ЗВР на управителя не опорочава ревизията, защото според данните от съда по несъстоятелността органите на управление на ревизираното дружество, не са лишени от представителните си правомощия съгласно чл. 635, ал. 3 ТЗ. От данните по административната преписка съдът е установил, че както управителят, така и синдикът са отказвали да приемат връчването на документите по ревизията до издаване на ревизионния доклад. Съдът не е констатирал допуснати съществени нарушения на ревизионните правила, включително относно събирането и преценката на доказателствата, както и такива гарантиращи правото на защита на ревизираното лице. Приел е, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4, 5 и 6 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред – в хода на ревизията органите по приходите не са открили ревизираното дружеството на посочения адрес за кореспонденция (т. 6), не са представени документи, включително счетоводни и възможност за извършване на проверка в счетоводството (т. 4 и т. 5). Неотчитането на приходи от лихви по предоставените заеми т. е. укриването на приходи е прието като самостоятелно основание за облагане по особения ред съгласно чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. С тези мотиви съдът е обосновал извод, че предпоставките за облагане по този ред са доказани от администрацията и доказателствената тежест за оборване фактическите констатации в ревизионния акт е на ревизираното лице. По делото не са ангажирани доказателства за отчитане на приходи от лихви по договорите за заем, свързани с процесния период и размерът им да съответства на пазарната лихва. Фактическите констатации при ревизията са основани на приобщените с протокол от 03.01.2020 г. документи, представени в предходното ревизионно производство. От представените общо 36 договори за заем, съдът е установил, че 16 от тях са сключени от дружеството през 2013 г., а пет от тях – преди ревизирания период. По заемите предоставени на "К. " ЕООД, "Евроагроимпекс" ЕООД и "Транс Агро" ЕООД лихви не са уговаряни и начислявани от "Спринк" ЕООД. По заемите сключени с Г. М. са уговорени лихви от 4 %. Дружеството не е отчело приходи от лихви по нито един от така сключените договори както предвижда т. 8. 2 б. "а" от СС 18 "Приходи". Съгласно чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО, предоставянето и получаването на кредити с лихвен процент отличаващ се от пазарната лихва към момента на сключване на сделката, включително в случаите на безлихвени заеми, се счита за отклонение от данъчно облагане. Поради това и на основание чл. 16, ал. 1 ЗКПО, съдът е приел за законосъобразно извършеното с ревизионния акт увеличение на данъчния финансов резултат на дружеството за 2013 г. По отношение размера на пазарната лихва по смисъла на § 1, т. 32 от ДР на ЗКПО съдът е кредитирал заключението на назначената в ревизионното производство експертиза. В мотивите на решението е посочено, че експертизата е изготвена въз основа на метода на пазарните сравнения (аналози) по чл. 1 и чл. 3 от Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарни цени, издадена от МФ. Сравнявани са лихвите по кредити, отпуснати от кредитни и финансови институции на търговски дружества, включително от съдебната практика и статистиката, публикувана на сайта на БНБ. Отчетени са количествените и качествени характеристики на сделките и кредитния риск. Според съда експертното заключение представлява надлежно доказателство за размера на пазарната лихва, което не е опровергано от дружеството в хода на съдебното производство. Възраженията на ревизираното лице, основани на свободата на договаряне по чл. 9 ЗЗД са отхвърлени като неоснователни с аргумента, че свободата на договаряне не освобождава лицето от задължението за начисляване на приходи от лихви по предоставените заеми и да заплаща преки данъци върху тези приходи. Решението в частта, с характер на определение, в която е оставена без разглеждане жалбата на Спринк ЕООД против ревизионния акт по ЗДДС за данъчен период м. 11. 2014 г. и е прекратено съдебното производство в тази част, е правилно постановено. Както се посочи по – горе в частта по ЗДДС резултатът за ревизирания период е установен в размер на декларирания от дружеството ДДС за възстановяване, поради което законосъобразно съдът е приел, че не е налице правен интерес от оспорването на акта в тази част. Възраженията в касационната жалба, основани на искането за нищожност на акта, са неоснователни, тъй като процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата следва да са изпълнени и в случаите, когато предмет на оспорване е валидността на акта. С оглед на изложеното решението в тази част следва да се остави в сила. Решението в останалата част, в която е отхвърлена жалбата на "Спринк" ЕООД относно установените задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2013 г. е неправилно постановено. Доводите в касационната жалба относно преценката на първоинстанционния съд по валидността на ревизионния акт, са неоснователни. Съдът е извършил пълна проверка за издаването на акта от компетентни органи по приходите съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК и във формата на електронен документ, подписан от издателите си с квалифицирани електронни подписи. Изводите на съда се подкрепят от доказателствата по делото и съответстват на материалния закон. Правилно съдът е отхвърлил направените от ревизираното дружество възражения за нищожност на ревизионния акт, поради извършена предходна ревизия със същия предмет, приключила с обявен за нищожен ревизионен акт и поради ненадлежно връчване на заповедта за възлагане на ревизията съгласно чл. 30, ал. 4 ДОПК. Предходна ревизия на ревизираното лице, приключила с ревизионен акт, обявен за нищожен с влязло в сила съдебно решение, не е процесуална пречка за извършване на нова ревизия по отношение на същите задължения и периоди, стига да са спазени останалите изисквания на ДОПК за образуване на ревизионното производство, включително и срокът по чл. 109, ал. 1 ДОПК. Правилно съдът е приел, че ревизията е образувана въз основа на надлежно връчена заповед за възлагането й по чл. 113 ДОПК. От представеното по делото уведомление (л. 75 от делото) е установено, че заповедта за възлагане на ревизията (ЗВР) е връчена на дружеството на 24.09.2019 г. чрез временния синдик В. Стефанова, която го представлява съгласно чл. 658, ал. 1, т. 1 ТЗ, както и чрез управителя на дружеството на 08.10.2019 г. съгласно представената разписка. От изложеното е видно, че 5-годишният срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК за образуване на ревизията чрез връчване на ЗВР по отношение на задълженията за корпоративен данък за 2013 г. е спазен, считано от 01.01.2015 г. т. е. от изтичане на 2014 година, в която е подадена ГДД по чл. 92 ЗКПО за този период. Спорно делото е било надлежното връчване на ЗВР на 08.10.2019 г. на управителя на дружеството. Правилно съдът е приел, че връчването е извършено при отказ в съответствие с чл. 30, ал. 4 ДОПК. Тази норма предвижда, че отказът да се приеме съобщението се удостоверява с подписа на връчителя, съответно на органа по приходите, и поне на един свидетел, който не е служител на администрацията, като се отбелязват трите имена и адресът му и се прави бележка за това в разписката. В случая съставената разписка от 08.10.2019 г. съдържа удостоверяване на посочените обстоятелства. Обосновано на събраните гласни и писмени доказателства, съдът е приел, че оспорването на протокола от 08.10.2019 г., по реда на чл. 193 ГПК относно неговата автентичност и съдържание не е проведено успешно от страна жалбоподателя, чиято е доказателствената тежест съгласно чл. 193, ал. 3 ГПК. Проверката е извършена от съда съгласно чл. 194, ал. 1 ГПК чрез разпит на свидетелите, удостоверили отказа, които са потвърдили подписите си върху разписката и протокола. Основателни са оплакванията в касационната жалба за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила по преценка на доказателствата по делото и по-конкретно на експертното заключение, въз основа на което е определен размера на пазарната лихва при издаването на ревизионния акт. Неправилно съдът е приел, че експертизата е изготвена в хода на ревизионното производство, приключило с издаването на оспорения ревизионен акт и представлява годно доказателствено средство по чл. 60 ДОПК. Посочената експертиза е изготвена в хода на предходна ревизия, приключила с издаването на друг ревизионен акт по ЗКПО за 2013 г., обявен за нищожен с влязло в сила съдебно решение. Тази експертиза е приобщена като доказателство в процесната ревизия с протокол от 03.01.2020 г. и въз основа на нея е определен размера на пазарната лихва и съответно размера на приходите, с които е увеличен финансовия резултат на дружеството. В хода на процесната ревизия не е възлагана експертиза. Съгласно чл. 63, ал. 1 ДОПК в действащата по време редакция, преди изменението, с ДВ бр. 105/2020 г., в сила от 01.01.2021 г., експертизата се възлага от органа възложил производството, във връзка с което е възникнала необходимостта от извършването й, а при обжалване – от решаващия орган. Преди посоченото изменение на чл. 63, ал. 1 ДОПК, което е в сила от 01.01.2021 г., след издаване на оспорения ревизионен акт на 23.03.2020 г., законът не предвижда процесуална възможност за приобщаване на експертизи, изготвени в други ревизионни производства. С оглед на изложеното и по аргумент от чл. 171, ал. 1 АПК, неправилно съдът е основал преценката си за законосъобразност на определения в ревизионния акт размер на приходите от лихви и съответно размера на корпоративния данък за 2013 г. на ненадлежно събрано доказателство при ревизията. Принципът за обективност по чл. 3, ал. 3 ДОПК изисква истината за фактите да се установява по реда и със средствата, предвидени в ДОПК. Освен това неправилно съдът е приел, че определените от експертизата лихвени проценти съответстват на пазарната лихва по смисъла на § 1, т. 32 от ДР на ЗКПО. В констативната част на заключението не са посочени конкретни данни за използваните пазарни аналози. Тази експертиза е изчислила лихвите на база средна стойност на проучени статистически данни за отпуснати кредити от кредитни институции, банкови институции и търговски дружество за период 2008 г. – 2013 г., включен в обхвата на предходната ревизия, в която експертизата е възложена, докато предмет на облагане в процесната ревизията са приходи от лихви по предоставени парични заеми само за 2013 г. Презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК се отнася до фактическите констатации в ревизионния акт, не и до размера на данъчната основа и размера на установените задължения. Фактическите констатации в случая се отнасят до предоставянето на парични заеми от ревизираното лице, по конкретно сключени договори, техния размер, сроковете за връщане, договорната лихва, липсата на уговорена лихва, погасяване на заемите. Размерът на пазарната лихва е определен от органите по приходите и подлежи на проверка за законосъобразност от съда съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК. Доказателствената тежест е на органите по приходите, съответно на решаващия орган като страна в съдебното производство. Поради това неправилно съдът е приел, че доказателствената тежест за оборване размера на пазарната лихва е на ревизираното лице. В тази връзка следва да се посочи, че макар и формално органите по приходите да са посочили, че данъчната основа е определена съгласно чл. 122, ал. 2 ДОПК, облагането е извършено на основание чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от ЗКПО, а размерът на неотчетените приходи от лихви от 102 702. 47 лева е определен въз основа на данните от сключените от ревизираното лице договори за заем, доказателствата за предаване на сумите и пълното им или частично погасяване към 31.12.2013 г., както и констатациите за отразяването им в счетоводството на дружеството, приобщени в хода на ревизията с протокол от 03.01.2020 г. Тези доказателства са надлежно събрани в хода на ревизията и по правилото на чл. 171, ал. 1 АПК имат сила и пред съда. Поради това основателно е и възражението в касационната жалба, че сочените обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2, 4, 5 и 6 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред не са налице. Преди всичко сключените договори за заем, включително и уговореното, че лихва не се дължи, не са укрити от ревизираното дружеството. При ревизията е установено, че всички договори са отчетени в счетоводството на дружеството. Неотчитането на приходи от лихви по така сключените договори представлява нарушение на СС 18 "Приходи" и отклонение от данъчно облагане съгласно чл. 16, ал. 2, т. 3 ЗКПО, което се коригира по реда на материалния закон – чл. 16, ал. 1 ЗКПО. Както се посочи по-горе фактическите констатации в ревизионния акт относно предоставените заеми и отклонението от данъчно облагане са направени въз основа на документите и счетоводните книги на дружеството, приобщени в ревизионното производство. Данъчната основа е определена въз основа на същите доказателства, с прилагането на пазарен лихвен процент, определен от органите по приходите чрез експертиза. Поради това не може да се приеме, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 и 5 ДОПК. Обстоятелството по т. 6 не е посочено в ревизионния доклад, а от решаващия орган в хода на административното обжалване на акта. Съгласно чл. 122, ал. 3 ДОПК ревизионният доклад се обосновава с обстоятелствата по ал. 1 и 2. При наличието на ненадлежно събрана експертиза за размера на пазарната лихва и липса на конкретни данни относно използваните пазарни аналози от експерта, съдът в изпълнение на задължението си по чл. 160, ал. 4 ДОПК, е следвало да даде указания по чл. 171, ал. 5 АПК на страната, която носи доказателствената тежест, да сочи доказателства за размера на пазарната лихва към момента на сключване на процесните договори за заем или сам да назначи вещо лице съгласно чл. 171, ал. 2 АПК, което да извърши проверка на определения в ревизионния акт размер на пазарната лихва, съответно на размера на неотчетените приходи от лихви и размера на корпоративния данък. Тази проверка е дължима с оглед преценката за материална законосъобразност на ревизионния акт. Като не е сторил това и е кредитирал експертно заключение, което не е изготвено в хода на процесната ревизия, съгласно чл. 63, ал. 1 ДОПК и чл. 3, ал. 3 ДОПК, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до неизясняване на спора от фактическа страна. Изложеното обосновава наличие на касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против установените задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2013 г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд в тази част, за извършване на посочените по-горе процесуални действия по чл. 171, ал. 5 АПК и чл. 171, ал. 2 АПК за изясняване размера на пазарната лихва по смисъла на § 1, т. 32 от ДР на ЗКПО и проверка законосъобразността на установения размер на приходите от лихви и съответно размера на данъчната печалба и дължимия корпоративен данък за 2013 г. При този изход на спора следва да се отмени и решението в частта на присъдените в полза на администрацията разноски. По разноските съгласно чл. 226, ал. 3 АПК следва да се произнесе първоинстанционният съд. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,