Решение № 16773 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14456/2013 г.

Решение № 16773 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14456/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "ЧЕЗ Разпределение България" АД срещу решение № 6199 от 08.05.2013 г., постановено по адм. дело № 13228/2012 г. на Върховния административен съд, IV отделение, с което по жалба на "ВЕЦ Своге" АД е отменено решение № Ц- 33 от 14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), с което на основание чл. 32, ал. 4, чл. 30, ал. 1, т. 13 и чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за енергетиката (ЗЕ), във връзка с § 197, ал. 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката са определени, считано от 18.09.2012 г., временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени за количествата продадена електрическа енергия, както следва: в ЧАСТТА по раздел ХI т. 2 - на нисконапорни руслови ВЕЦ, деривационни ВЕЦ, подязовирни ВЕЦ и деривационни ВЕЦ с годишен изравнител с нетен пад до 30 метра и инсталирана мощност от 200 кВт до 10 000 кВт - 10,65 лв./МВтч, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц-010/30.03.2011 г. и в ЧАСТТА по раздел ХII т. 2 - нисконапорни руслови ВЕЦ, деривационни ВЕЦ, подязовирни ВЕЦ и деривационни ВЕЦ с годишен изравнител с нетен пад до 30 метра и инсталирана мощност от 200 кВт до 10 000 кВт - 11,14 лв./МВтч, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц- 018/20.06.2011 г. В касационната жалба се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на обжалваното решение, поради което се иска неговата отмяна. Претендира се и присъждане на разноски. Ответната страна по касационната жалба - "ВЕЦ Своге" АД, гр. София е изпратила писмен отговор срещу подадената касационна жалба, в който се съдържа становище за нейната неоснователност. В него излага твърдения противни на тези, съдържащи се в касационната жалба. По изложените съображения в него и в представените писмени бележки моли, решението на съда да се остави в сила, като претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касация - Държавна комисия за енергийно и водно регулиране в съдебно заседание заявява, че поддържа касационната жалба на "ЧЕЗ Разпределение България" АД. "ВЕЦ Своге" АД гр. София е подало частна жалба срещу определение № 11603 от 16.09.2013 г. по същото дело, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решение № 6199 от 08.05.2013 г. в частта за разноските. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба на "ЧЕЗ Разпределение България"АД в частта оспорваща решение № 6199 от 08.05.2013 г., постановено по адм. дело № 13228/2012 г. на Върховния административен съд, IV отделение, с което е отменено решение № Ц- 33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР, в ЧАСТТА по раздел ХI т. 2 - е подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но е процесуално недопустима на основание чл. 159, т. 6 АПК. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд - I колегия, в срока за произнасяне с решение по делото служебно установи, че по оспорването на раздел ХI т. 2 от решение № Ц- 33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР има влязло в сила съдебно решение, а именно: с решение № 15788/28.11.2013 г. по адм. дело № 13489/2013 г. на петчленен състав на ВАС е оставено в сила решение № 7709/05.06.2013 г., постановено по адм. дело № 12397/2012 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което е отменено решение № Ц- 33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, с което са определени, считано от 18.09.2012 г. временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "Електроенергийния системен оператор" ЕАД, "ЕВН България Електроразпределение" АД, "Енерго-Про Мрежи" АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическата енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, В ЧАСТТА ПО РАЗДЕЛ ХI, т. 2, а именно на нисконапорни руслови ВЕЦ, деривационни ВЕЦ, подязовирни ВЕЦ и деривационни ВЕЦ с годишен изравнител с нетен пад до 30 метра и инсталирана мощност от 200 кВт до 10 000 кВт - 10,65 лв./МВтч, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц-010/30.03.2011 г. При тези данни, спорът за законосъобразността на раздел ХI, т. 2 от решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР вече е разрешен с влязло в сила съдебно решение № 7709/05.06.2013 г., постановено по адм. дело № 12397/2012 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, като административният акт е отменен по жалба на друг жалбоподател. Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 АПК съдебното решение има сила за страните по делото, а ако оспореният акт бъде отменен, решението има действие по отношение на всички. По силата на цитираната норма конститутивното действие на решението за отмяна на административния акт, състоящо се в отпадането с обратна сила на разпоредените с него правни последици се разпростира не само по отношение на страните по делото, а важи за всички. Аргумент в тази насока е и новелата на чл. 297 ГПК, приложим в настоящото производство по силата на препращащата норма на чл. 144 АПК, съгласно която влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Следователно то е задължително и за настоящия състав в спора относно законосъобразността на същите решения. Формираната сила на присъдено нещо на решение № 7709/05.06.2013 г., постановено по адм. дело № 12397/2012 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка (процесуална пречка) за разглеждане по същество на жалбата на "ЧЕЗ Разпределение България" АД срещу решение № Ц- 33/14.09.2012 г. на ДКЕВР в частта по раздел ХI т. 2. С оглед гореизложеното жалбата на "ЧЕЗ Разпределение България" АД против решение № 6199 от 08.05.2013 г., постановено по адм. дело № 13228/2012 г. на Върховния административен съд, IV отделение в частта, с която е отменено решение № Ц- 33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР, в частта по раздел ХI т. 2 следва да се остави без разглеждане, а производството по адм. дело 14456/13 по описа на Върховният административен съд, в тази му част да се прекрати. Касационната жалба в частта, в която се обжалва решение № 6199 от 08.05.2013 г., постановено по адм. дело № 13228/2012 г. на Върховния административен съд, IV отделение, с което е отменено решение № Ц- 33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР, в частта по раздел ХII т. 2 - е подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С решение № 6199 от 08.05.2013 г., постановено по адм. дело № 13228/2012 г. на Върховния административен съд, IV отделение, в обжалваната му част, по жалбите на "ВЕЦ Своге" АД е отменено решение № Ц- 33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР, в частта му по раздел ХII т. 2 За да постанови посочения резултат решаващият състав е приел, че жалбата, с която е сезиран е допустима и основателна, поради установени нарушения на изискванията на АПК за форма и съдържание на административния акт, изразяващи се в неизлагане на конкретни фактически и правни основания за издаване на акта при определяне на процесните временни цени, съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимите материалноправни норми. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, като при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна. Въз основа изцяло изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Правилно тричленният съдебен състав е приел, че за "ВЕЦ Своге" е налице правен интерес от отмяната на решение № Ц- 33/14.09.2012 г. на ДКЕВР в частта му по раздел ХII т. 2. Предвид обстоятелството, че дружеството - жалбоподател пред първоинстанционния съд е собственик на нисконапорни руслови ВЕЦ, деривационни ВЕЦ, подязовирни ВЕЦ и деривационни ВЕЦ с годишен изравнител с нетен пад до 30 метра и инсталирана мощност от 200 кВт до 10 000 кВт - 11,14 лв./МВтч, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц- 018/20.06.2011 г. и имат сключен договор за присъединяването им към електроразпределителната мрежа на заинтересованата страна, както и договор за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяем енергиен източник, определената с процесната част на административния акт, временна цена за достъп, пряко и непосредствено засяга неговите права и интереси. Наред с горното, тричленният състав правилно е установил, че административното производството пред ДКЕВР в относимата към спора част е започнало по заявление на "ЧЕЗ България Разпределение" АД с вх. № Е-13-31-18/13.09.2012 г., с което е поискано определяне на временни цени по чл. 32, ал. 4 ЗЕ, за достъп на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, като част от условията за достъп, които да действат до утвърждаване на окончателни цени. Дружеството е мотивирало искането си с текстовете на чл. 84, ал. 2 ЗЕ и § 197, ал. 2 ПЗР ЗИДЗЕ и необходимостта от време за събиране на цялата информация в рамките на процедурата за утвърждаване на цени, визирана от Наредбата за регулиране на цените на електрическа енергия /НРЦЕЕ/. С протокол № 158/14.09.2012 г. от проведено закрито заседание ДКЕВР е приела процесното решение № Ц- 33, с което в 18 раздела е определила различни цени, вариращи в зависимост от датата на присъединяване към съответната мрежа и вида на електроцентралата. Мотивите за издаване на решението са идентични с изложените в предхождащия го доклад на експерти и протокола от проведеното заседание и се свеждат до това, че цената на достъп подлежи на регулиране и отразява разходите, които произтичат от управление на мрежата и се отнасят към дейността по цялостното управление и администриране на електроенергийната система, включително разходи, свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитане, както и всички други административни разходи и разходи с общо предназначение на съответната мрежа. Първоинстанционният съд е извършил цялостна преценка за законосъобразност на административния акт, при което е отчел, че същият е издаден от компетентен орган, в кръга на законоустановените му правомощия. В мотивите на обжалваното съдебно решение, в съответствие с доказателствата по делото, е изведено заключение, че в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, административният орган не е изложил фактическите основания за издаване на акта за определянето на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени и обосновка на определената с решението временна цена, което лишава съда от възможността да извърши контрол за законосъобразност. В случая ДКЕВР не е изискала от "ЧЕЗ Разпределение България" АД, а и дружеството не е представило доказателства в съдебното производство, за относимите към дейността разходи, обосноваващи определената цена. По делото не са ангажирани данни и относно начина на изчисляване на процесните временни цени, съответно източници, стойности, въз основа на които са определени цените за достъп до мрежите, нито данни за производители на електрическа енергия, които да не са сключили договори за достъп. Допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е съществено, тъй като е довело до определяне на временна цена по произволен, необоснован и непрозрачен начин, в нарушение на принципите съгласно Закона за енергетиката. Тричленният съдебен състав задълбочено е анализирал действащата към момента на издаване на административния акт нормативна уредба за регулиране на цените, при което е достигнал до обоснован извод, че определянето на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на енергийните предприятия следва да е основано на правилата и изискванията за определяне на окончателни цени, след като изрично не е предвидено такова изключение, нито са уредени специални правила при определяне на временни цени. Установено е, че оспореното решение е издадено в деня, следващ този на подаване на искането от заинтересованата страна, само на основание възможността по чл. 32, ал. 4 ЗЕ и без да са спазени административнопроизводствените правила и останалите законови изисквания във връзка с ценовото регулиране. Едно от основните условия при определяне на цените, които се дължат от потребители и производители на енергийните предприятия, въведено в чл. 31, т. 2 ЗЕ, е обвързването им с икономически обоснованите разходи за дейността на последните. В тази връзка е съобразено, че в текста на решението на ДКЕВР е вписано декларативно, че цените са "изчислени като относителен дял от определените от комисията преференциални цени за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, при съобразяване на размера и структурата на преференциалната цена и изменението на инвестиционните разходи", но в преписката липсват доказателства за размера на "относителния дял" от определените преференциални цени за производство на електрическа енергия, както и за "размера и структурата на преференциалните цени и изменението на инвестиционните разходи". Неспазването на общите принципи, регламентирани в чл. 23 и чл. 24 ЗЕ, както и принципите, приложими към ценовото регулиране по чл. 31 ЗЕ при определяне на временни цени по чл. 32, ал. 4 ЗЕ е обосновало правилния извод на съда, че оспореният административен акт е постановен и в противоречие с материалноправните разпоредби, без да е съобразена целта на ЗЕ. Обстоятелството, че са определени временни цени, по отношение на които законодателят е предвидил компенсаторни механизми при определянето на окончателните такива, не променя факта, че при постановяване на акта са допуснати съществени нарушения, а оттам и че последният като незаконосъобразен следва да бъде отменен. С оглед всичко гореизложено жалбата на "ЧЕЗ Разпределение България" АД против решение № 6199 от 08.05.2013 г., постановено по адм. дело № 13228/2012 г. на Върховния административен съд, IV отделение в частта, с която е отменено решение № Ц- 33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР, в частта по раздел ХII т. 2, следва да се остави без уважение, а решение № 6199 от 08.05.2013 г., постановено по адм. дело № 13228/2012 г. на Върховния административен съд, IV отделение, в тази му част, оставено в сила. По частната жалба: Възраженията направени в частната жалба подадена от "ВЕЦ Своге" АД са неоснователни. Тричленният състав на ВАС правилно е приел, че се касае за административен спор, при който се оспорва законосъобразността на административен акт, поради което той е неоценяем. Това е така защото правомощието на ДКЕВР за определянето на цени е специално и не може да бъде заменено от съда. Съдът може само да установи незаконосъобразност на решение на ДКЕВР, с което е определена цена, но не може вместо регулатора да определи цена. Правилно тричленният състав на ВАС е приел за основателно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателя в размер на 12744,04 лева и го е намали на 1500 лева. Обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила. Искането на касатора за заплащане на направените разноски с оглед на изхода на спора следва да се остави без уважение. При този изход на процеса и с оглед направеното искане от ответника за присъждане на направените разноски по делото в съответствие с чл. 143, ал. 3 АПК следва да бъдат присъдени направените разноски по делото, като бъде осъден "ЧЕЗ Разпределение България" АД да заплати на ответника разноски по делото в размер на 1584 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Водим от горното настоящият петчленен състав на Върховният административен съд -I колегия