Решение № 1040 от 10.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10905/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Х. Е. и В. М. Б., поданици на Кралство Нидерландия, подадена чрез процесуалните представители адв. Р. Исов и адв. Т. Исов, срещу решение 5084 от 06.06.2024 г., постановено по адм. дело 2403/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменена заповед 18-4683/24.04.2023 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър Пловдив, и е осъдена Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/ да заплати разноски по делото. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост, необоснованост и неправилност на решението поради противоречие с процесуалния и материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Претендира се обезсилване на съдебното решение, като постановено по просрочена жалба, а в условията на евентуалност отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което се отхвърли жалбата, както и присъждане на разноски за две съдебни инстанции, съгласно приложен по делото списък по чл. 80 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. Ответникът Й. Х. Й., редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В приложени по делото писмен отговор и писмено становище, чрез пълномощниците си адв. Аргирова и адв. Христова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане и на разноски по делото. Ответникът началник на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ Пловдив, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Ответникът Община Марица, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител. В приложено по делото писмено становище, чрез процесуалния представител адв. Матеев, изразява становище за основателност на касационната жалба. Ответниците В. Д. Д., Р. Й. П. и Е. В. М., редовно призовани, не се явяват, не изпращат представител и не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежни страни срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по жалба на Й. Й. срещу заповед 18-4683/24.04.2023 г. на началника на СГКК - Пловдив, с която на основание чл. 54, ал. 1 и ал. 4, във връзка с чл. 51, ал. 1, т. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/, е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на [населено място], одобрена със заповед РД-18-99/12.11.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, изразяващо се в промяна на границата между имот с идентификатор 11845.59.61 и имоти с идентификатори 11845.59.215 и 11845.59.278 на основание извършено заснемане на действителното местоположение на тези граници. С процесното изменението площта на имот с идентификатор 11845.59.215, собственост на жалбоподателя, съгласно нотариален акт 167, том II, рег. 5304, дело 333/2006 г., се намалява от 944 кв. м. на 923 кв. м., а площта на имот с идентификатор 11845.59.61 се увеличава от 672 кв. м. на 676 кв. м., както и на имот с идентификатор 11845.59.278 площта се увеличава от 1048 кв. м. на 1064 кв. м. Изменението е поискано със заявление рег. 01-741134/21.12.2022 г. от Д. Л. Л., в качеството му на собственик на имот с идентификатор 11845.59.61, като видно от приложения документ за собственост площта на имота е 670 кв. м. Съгласно приложен по делото нотариален акт 79, том I, рег. 1371, дело 79/2023 г., след издаване на оспорената заповед Д. Л. е продал имот с идентификатор 11845.59.61, с площ от 676 кв. м., на касационните жалбоподатели. В хода на съдебното производство са допуснати основна и допълнителна съдебно-технически експертизи, съгласно които на място границата между поземлен имот с идентификатор 11845.59.61 и поземлен имот с идентификатор 11845.59.215 е източната стена на сграда с идентификатор 11845.59.61.5 и масивна ограда, която продължава в същата линия като източната стена на сграда с идентификатор 11845.59.61.5 в посока север до границата с поземлен имот с идентификатор 11845.59.104. Констатирано е от вещото лице, че за поземлен имот с идентификатор 11845.59.61, поземлен имот с идентификатор 11845.59.215 и съседните им имоти няма одобрени регулационни и застроителни планове. От приетата допълнителна съдебно-техническа експертиза се установява още, че от приложените по делото графични документи е видно, че площта на сегашния поземлен имот с идентификатор 11845.59.61 по КККР на [населено място] е 670 кв. м., като той е неправилен многоъгълник със страни съответно 26.31 м., 23.39 м., 28.67 м. и 25.47 м. По делото са приети и гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля Л. бивш собственик на имот с идентификатор 11845.59.61, съгласно които през 1999 г. той е купил имота и още тогава е имало ограда, която не е местена. За да отмени оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят е заинтересовано лице по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР, както и че актът е издаден от компетентен орган и в предвидената форма, но при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в несъответствие с приложимите материално-правни норми. Съдът е обосновал извод, въз основа на представената по делото административна преписка, че уведомлението за началото на производството по чл. 26, ал. 1 от АПК, с приложената към него скица-проект за исканото изменение, не са били надлежно съобщени на жалбоподателя, в качеството му на заинтересовано лице. Според съда неспазвайки законовата процедура за връчване административният орган е допуснал нарушение по чл. 35 от АПК, тъй като е издал административния акт без да е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, което от своя страна е довело до неправилно приложение на закона. Прието е от съда също така, че в нарушение на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР и чл. 70, ал. 4 от Наредба РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /Наредба РД-02-20-5/2016 г./ административният орган не е извършил преценка и за наличието на спор за материално право в конкретния случай, тъй като в резултат на неучастието на заинтересованата страна в административното производство не са събрани относимите за спора доказателства. Административният съд приема също така, че промяната в имотните граници на поземлените имоти, каквато е целта на поисканото изменение и произтичащата от това промяна в данните за площта, е свързано винаги с изменение на основните кадастрални данни. Според съда при наличието на възражение /вкл. пред настоящата инстанция/ относно частта по регулация от имота на поискалия изменението, попадаща в имота на жалбоподателя и при съответна промяна в границите и площта на имотите в резултат на това изменение, безспорно е налице спор за собственост, при който административният орган е следвало да постанови отказ за изменение на кадастралната карта до разрешаването му по съответния ред. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на процесната заповед. Правилно първоинстанционният съд е приел, че жалбата на Й. Й. е процесуално допустима, като в тази връзка се явява неоснователно възражението на касаторите за просрочие на първоинстанционната жалба. От приложената по делото административна преписка безспорно се установява, че по отношение на жалбоподателя в първата инстанция не е било налице редовно връчване на оспорения от него акт, като в тази връзка за него не е започнал да тече срокът за оспорване. В процесния случай съобщаването на административния акт следва да е съобразено с изискванията на чл. 18а от АПК, във връзка с чл. 61, ал. 1 от АПК. Видно от приложеното по делото известие за доставяне, уведомление изх. 24-12684/24.04.2023 г., с което се уведомява Й. Й. за оспорената заповед, не е връчено на последния, като на известието е отбелязано, че е непотърсена . Същевременно, по делото е приложено поставено на 25.05.2023 г. на таблото на приемната на СГКК Пловдив, свалено на 31.05.2023 г., уведомление за издаване на процесната заповед, адресирано до Й. Й. и В. Д.. При така направеното съобщаването на оспорената заповед настоящата съдебна инстанция намира, че не са изпълнени изискванията на чл. 18а, ал. 8 от АПК, тъй като съобщението е изпратено еднократно и върнато с отметка "непотърсена", което не обосновава обстоятелството, че лицето не пребивава на адреса, както и от административният орган не е изпълнено и изискването за уточняване на настоящия, респ. постоянния адрес на жалбоподателя, както и за опит за връчване на съобщението по месторабота на лицето. Освен това липсват каквито и да било доказателства за връчване на съобщението на жалбоподателя по реда на чл. 18а, ал. 9 от АПК, приложим след невъзможност за връчване на съобщението по реда, указан в ал. 8. По отношение извършеното съобщаване по чл. 18а, ал. 10 от АПК, следва да се има предвид, че този ред за съобщаване е изключителен и краен вариант и е приложим само при надлежното изчерпване на визираните в предходните алинеи начини. Предвид изложеното, обратно на твърдяното в касационната жалба, първоинстанционният жалбоподател не е бил редовно уведомен за издадената заповед за изменение на КККР, поради което за него не е започнал да тече срок за оспорването й и жалбата му се явява процесуално допустима на това основание. Законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд приема също така, че оспореният административен акт е постановен от компетентен орган и в предвидената от закона форма. Настоящата съдебна инстанция не споделя извода на съда, че неуведомяването на жалбоподателя за началото на административното производство по чл. 26 от АПК съставлява съществено процесуално нарушение, като това обаче не променя правилността на крайния извод на съда за материална незаконосъобразност на заповедта. Действително по делото се установява, че е допуснато нарушение на чл. 18а от АПК и при връчване на уведомлението по чл. 26, ал. 1 от АПК за започване на производството, но то не може да се квалифицира като съществено. Това е така, тъй като независимо дали Й. Й. фактически се е запознал с уведомлението, то последният е осъществил в пълнота правото си на защита срещу акта чрез упражненото съдебно оспорване. В хода на съдебното производство страната е разполагала с възможността да изчерпи всички евентуални основания за отмяна на заповедта, респ. да ангажира доказателства в подкрепа на позицията си. Правилен е и решаващият извод на съда, че оспореният акт е издаден в несъответствие с приложимите материално-правни норми. Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ЗКИР предвижда възможност за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри, когато съдържат непълноти или грешки. Отстраняването им е едно от основанията за поддържане на КККР в актуално състояние - чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР. Според легалното определение, дадено в § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, "непълноти или грешки" са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Съгласно чл. 54, ал. 2, изр. 1 от ЗКИР, когато непълнотите или грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. В тази хипотеза началникът на службата по геодезия, картография и кадастър не следва да одобри, а да откаже изменението на кадастралната карта и регистри, съгласно чл. 70, ал. 4 във връзка с § 1, т. 16 от ДР на Наредба РД-02-20-5/2016 г. В случая от приетите по делото писмени доказателства, включително скица - проект 15-437304/24.04.2023 г. и приетите по делото съдебно-технически експертизи, се установява, че с процесното изменение се предвижда промяна на границата между имот с идентификатор 11845.59.61 собственост на касаторите, и съседен имот с идентификатор 11845.59.215 собственост на ответника Й. Й. /жалбоподател в първоинстанционното производство/ и ответника В. Д., както и имот с идентификатор 11845.59.278 собственост на Община Марица. При така процедирането изменение на кадастралната карта площта на имот с идентификатор 11845.59.215 се намалява от 944 кв. м. на 923 кв. м., а площта на имоти с идентификатори 11845.59.61 и 11845.59.278 се увеличава. Следователно, с промяна на границите на имот с идентификатор 11845.59.61 се застъпва площта на съседния имот с идентификатор 11845.59.215, на който квадратурата се намалява с общо 21 кв. м. за сметка на квадратурата на имота на заявителя в административното производство, която се увеличава и се измества границата между тези два имота, както и в малка част за сметка на квадратурата на имот с идентификатор 11845.59.278 с около 3 кв. м., съгласно заключението на вещото лице. При така установеното правилно административният съд е обосновал извод за наличие на спор за материално право относно границата между имотите, предмет на изменението, което е основание да се откаже отстраняване на допуснати в КККР непълноти и грешки. Този спор за собственост е недопустимо да бъде разрешаван в протеклото административно производство или в съдебното производство по оспорване на заповедта, с която е одобрено исканото изменение, поради и което са неоснователни и възраженията на касаторите, свързани със съответствието на извършеното изменение на КККР със съществуващата ограда и с документите за собственост, още повече, че по делото се установява, че по документа за собственост имота на касационните жалбоподатели, преди издаване на процесната заповед, е 670 кв. м., а не 676 кв. м. Следва да се има предвид също така, че констатацията за наличието на спор за материално право не е обусловена от неговото изрично предявяване пред гражданския съд. Съществуването на спора е отрицателно материалноправно условие на волеизявлението по чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР за отстраняване на грешка или непълнота в кадастралната карта и кадастралните регистри до разрешаването му по съдебен ред. В тази връзка и с оглед на изложените в касационната жалба твърдения и представени писмени доказателства, следва да се има предвид, че същинската проверка на източниците, удостоверяващи вещните права на заинтересованите страни, е извън компетентността на административния орган и на съда в това производство, тъй като спорът за права може да бъде решен само от общия съд. Следователно, заповедта на началника на СГКК София е постановена в несъответствие с чл. 54, ал. 2 от ЗКИР и чл. 70, ал. 4 от Наредба РД-02-20-5/2016 г., както и при липса на предпоставките за изменение на КККР, поради непълноти и грешки. Поради това като достига до изводи в този смисъл и отменя оспорената заповед, първоинстанционният съд постановява решение, което съответства на материалния закон и се обосновава от събраните в хода на съдебното производство доказателства. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда, а приетите съдебно-технически експертизи са обсъдени заедно с останалите приети по делото писмени доказателства. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд - Пловдив е правилно и не са налице сочените от касаторите основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника Й. Й. за присъждане на разноски за тази инстанция, касаторите ще следва да бъдат осъдени да заплатят такива в размер на 1500 лева, представляващи реално изплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие от 28.10.2024 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,