Решение № 64 от 3.04.2013 г. на ВКС по ч. н. д. № 452/2013 г.

ВКСI наказателно отделение03.04.2013 г.докладчик т Пламен Томов

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане от 8 януари 2013 г. по внчхд № 123/2012 г. на Монтанския окръжен съд за връщането на касационната жалба от Д. П.

Мотиви

Решение № 64 от 3.04.2013 г. на ВКС по ч. н. д. № 452/2013 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Това дело е по жалбата от името на частна тъжителка срещу връщането от Монтанския окръжен съд на друга жалба, която тя е подала срещу въззивно решение на същия съд. Оспореното връщане на жалба е оформено ръкописно върху самата нея като разпореждане, датирано на 8.I.2013 г. Върнатата жалба е срещу решението от 14.ХI.2012 г. по внчхд № 123/2012 г., с което е потвърдена присъдата от 11.V. с. г. по нчхд № 49/2012 г. на Монтанския районен съд. Присъдата е осъдителна спрямо Б. Н. А. и е по частната тъжба на Д. Т. П. Оспорването на връщането е обстойно аргументирано и е поискано от ВКС да отмени разпореждането на МОС, както и да направи необходимото за разглеждане на върнатата жалба по касационен ред. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура е дал становище за неоснователност на жалбата срещу разпореждането на МОС. Върховният касационен съд намери, че трябва да остави в сила оспореното разпореждане от 8.I. 2013 г. Вярно е, че оформянето му и уведомяването за него на заинтересуваната страна е могло да бъде извършено по-грижливо, но въпреки недостатъците си то е правилно. Същественото за последния извод е, че решението на окръжния съд от 14.ХI. 2012 г. е наистина извън кръга на съдебните актове, за които чл. 346 НПК предвижда да бъдат обжалвани по касационен ред (изключването му е пряко в т. 1, 3 и 4 от разпоредбата, и косвено - в т. 2, доколкото тя се отнася само до "новите присъди", а не до "решенията" на окръжния съд). Направеният по-горе извод не може да бъде разколебан от аргументите срещу него от името на тъжителката, по-важните от които се основават Конституцията и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, но въпреки това са неоснователни: задължението за разглеждане на делата от три съдебни инстанции не е абсолютно (вж. повече в решение 27/1997 г. на Конституционния съд; срв. и чл. 2 от Протокол № 7 от КЗПЧОС). Ръководен от изложеното и с оглед на чл. 351, ал. 5 НПК, ВКС - състав на I наказателно отделение

Цитирани разпоредби

1