Решение № 8182 от 28.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 468/2025 г.

Производството е касационно, по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Д. Д., гражданин на Афганистан, подадена чрез адв. Косарова, против Решение 24214 /20.11.2024г., постановено от Административния съд София-град по адм.д. 8648/24 година. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Д. Д. - гражданин на Афганистан, против Решение 8743/15.08.2024г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, с което на чужденеца е отказано предоставянето на международна закрила. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Наведените касационни основания са всичките по чл.209, т.3 АПК неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и допуснати от съда съществени съдопроизводствени нарушения. Ответникът председателят на ДАБ чрез процесуалния си представител по делото оспорва касационната жалба и исак отхвърлянето й. Върховната касационна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява мотивирано становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, като подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която подлежащото на обжалване съдебно решение е неблагоприятно. По съществото на касационната жалба, касационният състав приема следното: Пред административния съд е обжалвано решение на председателя на ДАБ, с което на жалбоподателя е отказана международна закрила по Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Административният съд е приел за установено, че чужденецът е влязъл на територията на РБългария през м.01.2023г., а е подал молбата за закрила на 09.10.2023 г., след което е напуснал самоволно общежитието, в което е настанен, поради което образуваното производство по молбата му е прекратено. Производството е възобновено след връщането на чужденеца от Република Франция, след което е издадено оспореното решение. Съдът е установил, че кандидатът е от Афганистан, [вероизповедание] е, етническа принадлежност [заличен текст]. Съдът е възприел бежанската история, разказана от чужденеца по време на интервюто му напуснал е страната три години преди да дойдат на власт талибаните, заминавайки за Иран, откъдето преминал транзитно и се установил в Турция, където престоял три години. Баща му и чичо му работили за правителството преди да дойдат талибаните, които пуснали заплашително писмо да напуснат работа, след това нападнали дома им и убили негов първи братовчед, а него ранили, след което той тръгнал за Турция, а баща му и останалите за Пакистан. Съдът е преценил, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и формата на акта. Съдът е преценил, че законосъобразно е отказано предоставянето на бежански статут на жалбоподателя, тъй като бежанската му история не разкрива спрямо него да е осъществено преследване поради някои от признаците в чл.8 ЗУБ. Съдът е преценил като като негодно доказателствено средство представените от жалбоподателя фото-снимки, за които се твърди, че са на баща му. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящия случай обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че в конкретната бежанска история, не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Видно от бежанската история на търсещия закрила, чужденецът не е доказал по отношение на него да има наличие на основателни причини, пораждащи страх от преследване поради неговата религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. В проведеното интервю чужденецът заявил, че напуснал Афганистан поради страх от талибаните, защото баща му и чичо му работили за предишното управление на Афганистан, както и заради нападение на дома им поради същата причина. Както административният орган посочил в обжалвания акт опасенията на чужденеца , свързани с евентуално негативно отношение към него от страна на талибаните , са единствено негови твърдения. Административният орган е посочил противоречията между обстоятелствата, които чужденецът е съобщил по време на регистрацията му в ДАБ и обстоятелствата, съобщени по време на интервюто му. Въз основа на констатираното, правилно е приел, че така установените противоречия сочат на съзнателно дадени неверни данни , целящи доказване на значими за ЗУБ обстоятелства, след като чужденецът вече се е запознал с правната уредба и прави опит да представи актуална информация с цел получаване на закрила. Административният орган обосновано е формирал извод за недостоверност на бежанската история и предвид факта, че въпреки дадената му възможност и изявление от страна на чужденеца, че ще се възползва от нея, той не е представил доказателства пред органа за твърденията си относно работата на баща му и чичо му. В съдебната фаза, чужденецът е представил фотокопия на документи със снимка на лице, които първоинстанционният съд правилно не е кредитирал, поради невъзможност да се установи автентичността им. Прави впечатление бежанската история на чужденеца - след напускането на Афганистан той е преминал нелегално през границите на няколко страни Иран, откъдето минал транзит, Турция, където останал около 3 години, и България, където не се е задържал, а е преминал през още няколко държави, за да достигне Франция. Отделно от това, самият той посочва, че "... настояваха да продължа напред...". Следователно, в процесния случай се касае за лице, което не търси непременно международна закрила по ЗУБ, а за мигрант, търсещ по добри условия за живот. По отношение на отказа на хуманитарен статут спрямо чужденеца по смисъла на чл. 9 ЗУБ, правилно първоинстанционният съд е приел, че решението на административния орган е законосъобразно. В случая касаторът не е бил принуден да напусне Афганистан, поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е бил застрашен от такива посегателства. При издаването на оспорения административен акт административният орган подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход на кандидата и е достигнал до правилния извод, че не са налице предпоставки по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Първоинстанционният съд е изследвал обстановката в Афганистан, през призмата на личната бежанска история на Д. Д.. От съдържащи се по делото справки на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ, относно актуалното положение в Афганистан, вкл. и представената в касационното производство, не следва, че в Афганистан е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход, на такова високо ниво, че само поради самия факт на присъствие там едно цивилно лице е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Въз основа на изложеното, като е преценил решението на административния орган като законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Не са налице сочените в касационната жалба касационни основания. Воден от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,