Решение № 13348 от 25.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12950/2011 г.

Решение № 13348 от 25.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12950/2011 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Държавно горско стопанство - Самоков против решение № 557 от 27.07.2011 г. по адм. дело № 869/2009 г. на Административен съд София - област, с което е отменена заповед № 276/06.10.2009 г. на директора на Държавно горско стопанство - Боровец, праводател на касационния жалбоподател (заповед № РД 49-230/17.11.2010 г. на министъра на земеделието и храните за вливане на ДГС - Боровец в ДГС - Самоков, определение на съда от 07.02.2011 г.), с която е наредено да бъда спряна сечта и извозването на дървесина в 17 бр. насаждения, възстановени на наследниците на Н. В. Ц. Фердинанд и Н. В. Ц. Борис III, описани в заповедта с номер на имот, подотдел и позволително за сеч. Жалбоподателите поддържат, че решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като нарушенията, допуснати при сечта и извозването на дървесина, както и при комплектоването на документацията са безспорно установени. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата против административния акт да бъде отхвърлена. Претендира и направените по делото разноски. Ответниците Симеон Борисов Сакскобурготски и Мария - Луиза Борисова Хробок оспорват касационната жалба и молят решението на административния съд да бъде оставено в сила. Ответникът Кардам Сахония Кобурго Гомес- Асебо чрез назначения от съда особен представител адв. Каменова оспорва касационната жалба. Останалите ответници не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и служебно провери валидността и допустимостта на обжалваното решение съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Правилно съдът приема, че оспорената заповед № 276/06.10.2009 г. на директора на Държавно горско стопанство - Боровец е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за горите (ЗГ отм.) директорите на държавните горски стопанства са служители по горите. В това качество същите изпълняват контролни функции върху възпроизводството, ползването и опазването на горите и земите от горския фонд и имат право в изпълнение на контролните си правомощия да издават разпореждания за спиране на дейностите в горите и земите от горския фонд при констатиране на нарушения по Закона за горите, Закона за лова и опазване на дивеча, Закона за защитените територии и др. в рамките на определения им териториален обхват на дейност (чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ЗГ отм.). Законосъобразно е и заключението на съдебния състав, че заповедта следва да бъде отменена, тъй като при постановяването й са допуснати съществени нарушения на формата на акта, на административнопроизводствените правила и на материалноправни норми. Като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК оспорената заповед следва да отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. В случая, както съдът правилно отбелязва, изискванията на цитирания текст са спазени само формално и в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК не са посочени фактическите основания за издаване на административния акт. Като мотиви за постановяване на заповедта са посочени констатациите в протокол от 05.10.2009 г., съставен от комисията, извършила проверка за спазване изискванията за сеч, извоз на дървесина и почистване на сечищата, както и на комплектоването на документацията, назначена със заповед № 339/05.10.2009 г. на директора на Регионална дирекция по горите - София. Установените нарушения на режима на сеч, на извозването и почистването на сечището се отнасят само за подотдел 655 у, имот № 019019/03441.1.691, за който е издадено позволително за сеч № 0001053/08.05.2009 г. Този подотдел, имот и това позволително за сеч обаче не са предмет на оспорената заповед. В нея са изброени 17 имота със съответни позволителни за сеч, между които цитираният по-горе не фигурира. Посоченото разминаване е съществено, тъй като мотивите на заповедта не обосновават нейната разпоредителна част. Така издадена заповедта не съдържа съображения за причините, които налагат спиране на сечта и извозването на дървесина в 17 бр. насаждения, след като липсват данни за допуснати нарушения на изискванията за сеч, извозване на дървесина и почистване, в който да било от изброените имоти и които да обосноват прилагане на мярката по чл. 78, ал. 3, т. 4 от ЗГ (отм.). Допуснатото нарушение е съществено, тъй като накърнява правото на защита на засегнатите от акта лица и е самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Изводите на съдебния състав за съществени нарушения на административнопроизводствените правила също следва да бъдат споделени. Заповедта е издадена без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, с което е нарушена нормата на чл. 35 от АПК. Разпоредено е спирането на сечта и извозването на дървесина за 17 бр. разрешителни за сеч без да се извърши проверка за спазването на режима за сеч, извозване на дървесина и почистване на сечищата за всяко от тях. Представените по делото протоколи от 06.10.2009, 07.10.2009 и от 08.10.2009 г. за проверки на цитираните в заповедта подотдели, имоти и позволителни за сеч не могат да обосноват различен извод, тъй като са направени след издаване на оспорената заповед и не са взети предвид при постановяването й. Допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е съществено, тъй като нарушението на процедурата засяга изводите на административния орган, които при наличие на други данни вероятно не биха били направени, а следователно се отразява на законосъобразността на административния акт. Това е още едно основание за отмяна на оспорената заповед. Както съставът на Административен съд София - област правилно приема, заповедта е издадена, без да са осъществени материалноправните предпоставки, предвидени в ЗГ (отм.) и в Правилника за прилагане на Закона за горите (ППЗГ) за това. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 във връзка с ал. 3, т. 4 от ЗГ (отм.) директорите на държавните горски стопанства издават разпореждания за спиране и прекратяване на дейностите в горите и земите от горския фонд при констатирани нарушения на ЗГ (отм.). В случая правилно е преценено, че такива нарушения не са установени. Липсват всякакви данни за нарушения на изискванията за сеч, извозване на дървесина и почистване на сечищата, допуснати в имотите, подотделите и позволителните за сеч, описани в заповедта. Както вече се посочи констатациите за изсечени немаркирани дървета, повредени дървета, разхвърляна дървесина и за това, че не е извършено почистване на сечището не засягат описаните в заповедта имоти, подотдели и позволителни за сеч. Това налага извода, че нарушенията по т. 1.1 -1.5 от заповедта не са извършени и следователно не са налице основания за прилагане на мярката по чл. 78, ал. 3, т. 4 от ЗГ (отм.) от страна на административния орган. Не са осъществени и нарушенията, описани в т. 1.6 и 1.7 от заповедта. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗГ (отм.) сеч и извозване на дървесина се извършват след издаване на позволително за сеч от директора на държавното горско стопанство или упълномощено от него длъжностно лице, като в позволителното за сеч и извоз до временен склад се определят сроковете за сеч и извоз, като позволително се издава за всяко насаждение или имот поотделно (чл. 96, ал. 2 от ППЗГ). В случая описаните в заповедта позволителни за сеч са издадени от директора на Държавно горско стопанство - Боровец, за всеки имот поотделно, т. е. от компетентен орган и в съответствие с изискванията на закона. Същите са редовно издадени, поради което не може да се приеме, че сечта е извършена без необходимото разрешение. Констатираните разминавания в номерацията на подотделите поради номерирането на отделите по Лесоустройствения проект на ДГС - Боровец от 2007 г. и номерирането им по Лесоустройствения проект от 2005 г. на частна горскостопанска единица "Царска Бистрица" и свързаните с това предписания на комисията, извършила проверката, дадени в протокола от 05.10.2009 г. засягат дейността на държавното горско стопанство и нямат отношение към редовността на издадените позволителни, в които конкретно са посочени имотите. Ето защо следва да се приема, че нарушение по т. 1.6 от заповедта също не е допуснато. Комплектоването на досиетата за подотделите с прилагането на съответните екземпляри от позволителните за сеч е също дейност и задължение на служителите от съответното горско стопанство. Издадената заповед № 2087/17.12.2008 г. на председателя на Държавната агенция по горите съдържа указания относно изработване на позволителното за сеч и работата с отделните екземпляри от документа (т. III от заповедта) именно към регионалните структури и поделения на агенцията и засягат работата с тези документи на административния орган. Ето защо констатираните пропуски са такива на административната дейност, а не на лицата, на които позволителните за сеч са издадени. Поради всичко изложено следва да се приеме, че са налице основания за отмяна на заповед № 276/010.2009 г. на директора на ДГС - Боровец. Ето защо като достига до заключение в този смисъл съставът на Административен съд София - област постановява съдебен акт в съответствие със закона. Доводът на необоснованост на съдебното решение също е неоснователен. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства. Представеният по делото протокол от 05.10.2009 г. мотивира съда да приеме, че констатираните при проверката нарушения не засягат описаните в заповедта имоти и позволителни за сеч, предписанията на комисията се отнасят до дейността на административния орган и съответната администрация. Това, заедно със събраните гласни доказателства и заключението на вещото лице по изслушаната съдебно - техническа експертиза обоснова изводите за допуснати формални, процедурни и материалноправни нарушения и съответно заключението за отмяна на постановения административен акт. При постановяване на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва цялостна проверка на законосъобразността на постановения акт на всички посочени в чл. 146 от АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно правилата на чл. 170 от АПК, като на страните е дадена възможност да представят доказателства в подкрепа на своите тези. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения на страните, като в съответствие с чл. 172а, ал. 2 от АПК съдържа подробни мотиви в подкрепа на направените изводи. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно, обосновано и постановени при спазване на съдопроизводствените правила. Не са налице основания за неговата отмяна, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,