Решение № 5218 от 20.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1760/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Мол Маркетинг" ЕООД, подадена чрез адв. Каменова, срещу решение 21797/30.10.2024 г., постановено от Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. 2071/2022 година. Касаторът релевира подробни доводи неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т.1, т.2 и т. 3 от АПК. Твърди, че изводите на съда не кореспондират с представените по делото множество доказателства, от които може да се изведе извод за реално изпълнение на декларираните доставки на стоки и услуги. Сочи, че всички процесни доставки са използвани за извършване на последващи облагаеми доставки. Счита, че незаконосъобразно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит, съответно незаконосъобразно е начислен корпоративен данък, в резултат на извършена корекция в посока увеличение с отчетната стойност на фактурираните доставки. Иска отмяна на решението и отмяна на РА с присъждане на направените разноски за всички инстанции съгласно представен списък. Прилага писмена защита. Ответникът директор на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Волянова, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, валидността, допустимостта, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 от АПК преценява жалбата като процесуално допустима, а разгледана по същество - тя е неоснователна. С оспореното решение АС-София-град е отхвърлил жалбата на Мол Маркетинг" ЕООД против ревизионен акт РА Р-22221920004095-091-001/18.02.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение 1018/05.07.2021 г. на директор на Дирекция "ОДОП" - гр. София, с който на дружеството са определени допълнителни задължения за ДДС и по ЗКПО в общ размер на 23 976,03 лв., от които ДДС 13 144,60 лв., корпоративен данък 5 824,49 лв. и лихви 5 006,94 лв. Непризнатият данъчен кредит е в общ размер на 11 325,64 лв. по фактури, издадени от ПОЛИМЕДИКАЛ ЕООД, ЕУРОСИМАТ ЕООД, АЙ ЕНД ВИ КОНСУЛТАНТС ЕООД, МАЛВИТО ЕООД, ЙЕС СИТИ ТРЕЙД ЕООД, ЕС КЕЙ ТРАНС ЕООД, ДИРЕКТ МАРКЕТИНГ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ДЖИ ДИ ПИ АР ГРУП ЕООД, ВЕРСУС ГРУП ЕООД и АН КОМ ДИЗАЙН ЕООД за данъчни периоди: м. 04.2016г., м. 07.2016г., м. 10.2016г., от м. 07.2017г. до м. 09.2017г., м. 11.2017г., м. 04.2018г., м. 05.2018г. от м. 10.2018г. до м. 12.2018г., м. 04.2019г., м. 05.2019г., м. 07.2019г., м. 09.2019г. и м. 10.2019г., както и в размер на 1 818,96 лв. по фактури за покупка на гориво, издадени от РОМПЕТРОЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЛУКОЙЛ-БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕКО БЪЛГАРИЯ ЕАД, НИС ПЕТРОЛ ЕООД, ОМВ БЪЛГАРИЯ ООД, ШЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЛОГОС ЕООД, ДАТО ООД, НИК МАР ПЛЮС ЕООД, ПЕТРОЛ АД, ТРЕЙДНЕТ ВАР ЕООД и ДБ КОНСУЛТИНГ СЪРВИСЕС ЕООД., за данъчни периоди: от м. 04.2016 г. до м. 11.2016г., от м. 01.2017г. до м. 03.2017г., от м. 06.2017г. до м. 01.2018г., от м. 03.2018г. до м. 12.2018г., от м. 02.2019г. до м. 05.2019г. и от м. 07.2019г. до м. 11.2019г. Установените задължения по ЗКПО в размер на 5824,49 лв. и начислените лихви за забава в размер на 5006,94 лв. за данъчни периоди от 01.01.2016 г. до 31.12.2019 г., са в резултат на извършена корекция на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО във вр. с чл. 10, ал. 1 и чл. 16, ал.2, т.4 от ЗКПО на декларирания от дружеството финансов резултат в посока увеличение с отчетната стойност на фактурите от горецитираните доставчици, по които е отказано право на приспадане на данъчен кредит. За да постанови този резултат административният съд е установил, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Въз основа на съвкупен анализ на представените по делото писмени и гласни доказателства, съдът е обосновал извод за липса на реално осъществени доставки на стоки и услуги по фактурите, издадени от горецитираните дружества, което налага и отказ на право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т.1 и т.2 във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 6 и л. 9 от ЗДДС за процесиите данъчни периоди. Решаващият състав е анализирал всички представени доказателства, проследил е предмета на декларираните доставки и веригата от доставчици и подизпълнител, както и е изслушал свидетелски показания, установяващи механизма на процесните доставки. По делото са изслушани като неоспорени от страните и три съдебни експертизи -съдебно-счетоводна, съдебно-техническа и компютърна, кредитирани от съда като даващи обективни отговори на поставените задачи. Съдът е извел извод, че въпреки представените множество доказателства не се доказва по безспорен начин, че декларираните доставки са реално извършени именно от сочените доставчици, тъй като всички те са ползвали един общ подизпълнител - Ню Вижън Принт ООД, за който е установено, че реално е извършвал всички фактически действия по изработка и монтаж на рекламните материали. Съдът не е дал вяра на всички представени приемо-предавателни протоколи и договори, като ги е ценил като частноправни документи, с които се представят изгодни за страната факти и обстоятелста. Липсата на реалност на фактурираните доставки е подкрепена и от факта, че нито един от процесните доставчици не е имал необходимата кадрова, техническа и материална обезпеченост да извърши спорните доставки, нито един не е открит на адреса му за кореспонденция и нито един не е представил изисканите му документи. Относно установените на основание чл. 70, ал. 1, т. 5 от ЗДДС задължения по ЗДДС във връзка с фактури за гориво, издадени от РОМПЕТРОЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЛУКОЙЛ-БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕКО БЪЛГАРИЯ ЕАД, НИС ПЕТРОЛ ЕООД, ОМВ БЪЛГАРИЯ ООД, ШЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЛОГОС ЕООД, ДАТО ООД, НИК МАР ПЛЮС ЕООД, ПЕТРОЛ АД, ТРЕЙДНЕТ ВАР ЕООД и ДБ КОНСУЛТИНГ СЪРВИСЕС ЕООД, съдът е разгледал и обсъдил всички представени в тази връзка пътни книжки, регистрационни талони на автомобили, наети от ревизираното дружество и справки от счетоводна отчетност, въз основа на които е извел извод, че не е изпълнена хипотезата на чл.70, ал. 2 от ЗДДС, за да бъде признато правото на данъчен кредит по издадените фактури за гориво. Изложил е мотиви, че дружеството е представило договори за наем на автомобили, сключени със свързани лица, а именно техен собственик е управителят на дружеството. Представените пътни книжки са твърде общи с описани общи километри за един месец, а не за дни и маршрути. Установява се още, че едното МПС, за което се сочи че е използвано процесното гориво е било спряно от движение за периода февруари 2018 г., но въпреки това за него е представен пътен лист за изминати 250 км. Въз основа на установеното съдът е приел, че дружеството няма право да приспада данъчен кредит по всички процесни фактури за гориво. В частта по ЗКПО съдът е приел, че законосъобразно на основание чл.26, т.1 и т.2 от ЗКПО не са признати за данъчни цели счетоводните разходи, несвързани с дейността, както и разходи, които не са документално обосновани, поради недоказването от страна на касатора, че фактурите, издадени от горецитираните доставчици отразяват реални стопански операции. Въз основа на всичко гореизложено съдът е приел, че с РА законосъобразно са установени задължения по ЗДДС и ЗКПО, в резултат на което жалбата на дружеството е отхвърлена като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно, като не са налице основания за неговата отмяна. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК /в сила от 01.01.2019 г./ ВАС в настоящия си акт препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които възприема като свои. Неоснователни са оплакванията на касатора, че съдът не е взел предвид представените договори, протоколи, пътни книжки, фискални бонове и счетоводни документи, свързани с отразяването на процесните стопански операции. Изводите на съда са обосновани въз основа на съвкупен анализ на доказателствата по делото, като е съобразена тяхната доказателствена сила и относимостта им към предмета на доказване. Правилно съдът е приел, че изводите за липса на реално осъществени доставки по спорните фактури не се опровергават от приетите писмени и гласни доказателства, както и от приетите по делото експертизи. В случая не се спори, че предметът на доставките е използван за последващи облагаеми доставки, а спорно е дали декларираните стоки и услуги са реално изпълнени от сочените във фактурите доставици. В случая от доставчиците на касатора не са представени никакви доказателства, нито в хода на ревизионното, нито в хода на съдебното производство. Същите нямат кадрова и техническа обезпеченост, нито капацитета да извършат процесните доставки. Никой от доставчиците не е бил намерен на адреса им за кореспонденция в хода на извършвани от приходния орган проверки. На следващо място от представените доказателства се установява, че всички 10 доставчика са ползвали един и същ подизпълнител Ню Вижън Принт ООД, който реално е извършвал всички фактически действия по изработка и монтаж на рекламните материали, за което свидетелстват и изслушаните свидетелски показания. Така установеното води до извод, че процесните фактури не документират реално извършени стопански операции и отразените в тях факти са с невярно съдържание. Следва да се посочи, че притежаването на фактури не е достатъчно да обоснове фактическо извършване на отразените в тях стопански операции, след като липсват доказателства за реалното извършване на доставките на стоки и услуги. При условие, че са издадени фактури и е начислен данък, без да е налице фактически извършена стопанска операция, няма основание за възникване правото на данъчен кредит, предвид разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. В случая изводите на органите по приходите не са в противоречие с практиката на СЕС, защото правото на приспадане на данъчен кредит възниква за получателя по доставката на стока или услуга, само когато по категоричен начин е доказана нейната реалност чл. 24, § 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност. В практиката на СЕС е трайно възприето разбирането, че не е възможно приспадането на данък, който е дължим, единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци. Аналогични са изводите на съда и относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 5 от ЗДДС по всички процесни фактури с предмет гориво. В случая не са налице предвидените в чл. 70, ал. 2, т. 1 5 изключения. Твърдението на касатора, че леките автомобили са използвани за икономическата дейност на дружеството не е доказано с убедителни доказателства, с оглед на което правилно първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата в тази част. След като по делото не е безспорно установено извършването на реална доставка на декларираните стоки и услуги, то правилно съдът е приел за законосъобразно приложена нормата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, съответно начисляване на корпоративен данък в резултат на увеличение на финансовия резултат на дружеството. Съобразно изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а решението като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 2557,84 лв. на основание чл. 8, ал. 1 във вр. чл.7, ал.2, т. 3 от Наредба 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатската работа. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,