Решение № 5142 от 13.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3136/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 4, ал. 1, във вр. с чл. 9б от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Образувано е по касационната жалба на „ЕВАЗ - Сливен“ ЕООД, ЕИК 206879532, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Старозагорско шосе“, База „Оранжерии Сливен“ чрез адв. Павлова, против Решение №126/22.01.2026 г. на Административен съд (АС) – Сливен по адм. д. №582/2024 г., в частта му, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК (АУЗ) №АУ001538-1/17.07.2023 г., издаден от орган по приходите – главен специалист в Дирекция „Местни данъци и такси“ в Община - Сливен. С твърдения за наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК жалбоподателят претендира отмяна на решението на АС-Сливен в оспорената му част, отмяна на АУЗ и присъждане на разноски. Не сочи конкретни съществени съдопроизводствени нарушения, налагащи отмяна на съдебното решение. С писмена молба от 27.04.2026 г. заявява мотивирано възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна и иска намаляването му по реда на чл. 161, ал. 2 ДОПК. Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция „Местни данъци и такси“ в Община - Сливен - оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си главен експерт с юридическа правоспособност Очкова по съображения, изложени в писмен отговор. Иска да бъде оставено в сила първоинстанционното решение в оспорената му част и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение. Възразява против размера на адвокатското възнаграждение на противната страна и иска намаляването му по реда на чл. 161, ал. 2 ДОПК. В открито съдебно заседание отговорът се поддържа от адв. Димов. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна против частта от подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, поради което е допустима. С нея се оспорва Решение №126/22.01.2026 г. на АС – Сливен по адм. д. №582/2024 г., в частта му, в която чрез изменението на АУЗ №АУ001538-1/17.07.2023 г., издаден от орган по приходите в Община – Сливен, са потвърдени установените с него задължения на „ЕВАЗ - Сливен“ ЕООД за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) – 6 223.97 лв. и лихва – 497.68 лв. и такса битови отпадъци (ТБО) за трите услуги по чл. 62 ЗМДТ – 7 837.60 лв. и лихва – 626.72 лв. за периода 01.07.2022 г. – 31.12.2022 г. за декларираните от него недвижими имоти в декларация по чл. 14 ЗМДТ вх. №7003004338/14.06.2022 г. С Решение №12446/19.11.2024 г. по адм. д. №5677/2024 г. Върховният административен съд (ВАС) отменя първоначално постановеното по делото решение на АС – Сливен - №743/09.04.2024 г. по адм. д. №362/2023 г. и връща делото за ново разглеждане от друг съдебен състав със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Дадени са указания за изясняването на спора от фактическа страна: във връзка с облагането по реда на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, а именно – представяне по делото на Акт за държавна собственост №8093/27.07.1995 г. във връзка с преценката за приложимост на чл. 50, ал. 6 ППЗОЗЗ; във връзка с прилагането или не на чл. 10, ал. 2 ЗМДТ по отношение на имот с идентификатор №67338.709.8 – да се приложи извадка от действащия ПУП, от който да се установи дали пътят е предназначен да обслужва само имотите на жалбоподателя; да се провери законосъобразността на определената в акта данъчна оценка на имотите, в т. ч. на сградите, да се установи дали за имотите са предоставени съдове за сметосъбиране. С оглед мотивите на решението на ВАС и съобразно разпоредбата на чл. 226, ал. 1 АПК, според която производството при новото разглеждане на делото от първостепенния съд започва от първото незаконосъобразно процесуално действие, послужило като основание за връщане на делото, следва да се приеме, че въпросите относно допустимостта на оспорването, валидността на оспорения акт, собствеността на процесните имоти, дължимостта на ТБО за услугите поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения са разрешени с влязлото в сила решение на ВАС. Неотносим към касационната проверка на оспореното в настоящото съдебно производство първоинстанционното решение е въпросът за размера на данъчната оценка и основата за облагане, тъй като ответникът не е оспорил същото в частта му, в която актът е отменен. Въпросът за дължимостта на ДНИ за поземлените имоти на основание чл. 10, ал. 1 ЗМДТ е правилно разрешен от административния съд. Представените по делото от ответника 2 броя скици от АГКК, Обяснителна записка към проект за ПУП, скица – проект, Заповед №РД-15-313/19.02.2013 г. на кмета на общината, издадена на основание чл. 129, ал. 2 ЗУТ за одобряване на ПУП за поземлени имоти извън границите на населени места и селищни образувания заедно с графична част към нея, както и от приетата по делото съдебно – техническа експертиза (СТЕ), безспорно установяват, че към 2022 г. процесните поземлени имоти №67338.709.10 и №67338.709.8 са извън строителните граници на Сливен, в т. ч. и на кв. „Речица“, но за тях е одобрен ПУП през 2013 г., според който те са с трайно предназначение урбанизирана територия и начин на трайно ползване – за имот №67338.709.10 – оранжерия с трайна конструкция; за имот №67338.709.8 – второстепенна улица. От представения Акт за държавна собственост №8093/27.07.1995 г. се установява, че по-голямата част от сградния фонд е наличен преди влизане в сила на отменения Закон за опазване на обработваемата земя и пасищата (Обн., ДВ, бр. 27 от 3.04.1973 г.) и съгласно чл. 50, ал. 6 ППЗОЗЗ, когато сградите и съоръженията са изградени върху земеделски земи извън строителните граници на населени места или селищни образувания, определени със застроителен и регулационен план или околовръстен полигон, преди влизането в сила на отменения Закон за опазване на обработваемата земя и пасищата от 1973 г., се счита, че предназначението на земята е променено и процедурата за промяна на предназначението по реда на ЗОЗЗ и на този правилник не се провежда. Обоснован от доказателствата и подкрепен от СТЕ е изводът на съда, че процесните поземлени имоти, собственост на жалбоподателя, са извън строителните граници на населеното място, но според ПУП имат предназначението по чл. 8, т. 1 ЗУТ и са с променено предназначение на земята, поради което подлежат на облагане с ДНИ съгласно чл. 10, ал. 1 ЗМДТ. Именно защото са извън строителните граници, поставеният въпрос, по който е образувано тълк. д. №5/2024 г., е ирелевантен за спора и не се налага спиране на настоящото производство. Правилно приема първостепенният съд, че имот №67338.709.8, собственост на жалбоподателя, отреден с ПУП за второстепенна улица, не попада в хипотезата на чл. 10, ал. 2, изр. първо ЗМДТ, регламентиращ изключение от правилото за облагаемост с ДНИ на поземлените имоти. Според посочения законов текст не се облагат с данък поземлените имоти, заети от улици и пътища от републиканската и общинската пътни мрежи и железопътната мрежа, до ограничителните строителни линии. Безспорно в случая се касае за частен път по смисъла на чл. 8, ал. 4 от Закона за пътищата, собственост на юридическо лице, а не за републикански или общински път, които са съответно изключителна държавна собственост и публична общинска собственост (чл. 8, ал. 2 и ал. 3). Като собственик на процесните недвижими имоти, находящи се на територията на община Сливен, жалбоподателят е задължено лице за ТБО съгласно чл. 64, ал. 1 (ДВ, бр. 95/2009) във вр. с чл. 11 ЗМДТ. Таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места (чл. 62, ред. ДВ, бр. 153/98). По арг. на противното от чл. 71, т. 3 ЗМДТ (ДВ, бр. 101/2013) таксата за услугата обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения се дължи, когато има такива. Община Сливен заедно с Община Ямбол, Община Нова Загора, Община Тунджа и Община Стралджа предоставят тази услуга в Регионално депо за неопасни отпадъци чрез ДЗЗД „Регионално депо Ямбол“ по силата на сключения договор за възлагане на обществена поръчка от 07.10.2020 г. (л. 138 и следв. от дело №362/2023). Таксата за услугите сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване се дължи, когато те се предоставят от общината (чл. 71, т. 1 и т. 2). Не е спорно, че имотите се ползват. Със Заповед №РД-15-1887/18.10.2020 г. на кмета на общината, издадена на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, са определени границите на районите и видът на предлаганите услуги, както и честотата на събиране и транспортиране на битовите отпадъци. Квартал „Речица“ попада в границите, определени с тази заповед, в които се предоставят услугите по чл. 62 ЗМДТ. Обстоятелството, че процесните недвижими имоти се намират извън строителните граници на населеното място, е ирелевантен за дължимостта на таксата, противно на доводите на жалбоподателя. Представени са от ответника доказателства за предоставянето на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване в кв. Речица и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в землището на гр. Сливен чрез ДЗЗД „Грийн Партнърс – БКС“ в изпълнение сключения между дружеството и Община Сливен договор от 17.07.2020 г. (л. 184 и следв. от дело №362/2023), обстоятелство, потвърдено и от приетата по това дело комплекса експертиза. Не могат да бъдат кредитирани свидетелските показания на свидетеля Д., че оранжерията генерира само растителни отпадъци, които се преработват, и няма никакви битови отпадъци, тъй като работещите не изхвърлят никакви боклуци („носят си обяд и после си прибират всичко“). Съответно, неоснователни са доводите на касатора, че поради тази причина таксата за сметосъбиране и сметоизвозване не се дължи. Тази теза се опровергава от установения от показанията на същия свидетел и от показанията на свидетеля С. факт, че през 2022 г. контейнерите за смет са се намирали на територията на оранжерийния комплекс, зад портала, по решение на управителя на фирмата. Поради тази причина според свидетелите Д. и С. камионите за сметосъбиране са влизали на територията на предприятието. Отново според показанията на свидетеля Д. контейнерите са били счупени и изхвърляният в тях боклук е бил разнасян от вятъра. Отделно от изложеното, ако предприятието действително е генерирало малки количества битови отпадъци, то е следвало да поиска 1 брой малък съд за събирането им по реда на чл. 16, ал. 2а и ал. 2б от НОАМТЦУППТОС, а не да ползва 5 контейнера. По така изложените съображения решението на АС – Сливен като правилно постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касация се дължат разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото касационно производство на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК. Настоящият касационен състав намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Същото е съобразно с действителната правна и фактическа сложност на делото, както и с материалния интерес с оглед правилата на наредбата по чл. 36, ал. 4 от Закона за адвокатурата, и съответства на обема на предоставената правна защита. Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, в състав на първо отделение,