Решение № 10410 от 9.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3467/2016 г.

Решение № 10410 от 9.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3467/2016 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба на кмета на район "Приморски" - община - В. против решение № 104 от 25.01.2016 г., постановено по адм. дело № 1653/2015 г. по описа на Административен съд - В. (АС - В.). В касационната жалба е наведено твърдение за неправилност на обжалвания съдебен акт по съображения, сочещи на нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение по същество, с което да бъде отхвърлена като неоснователна жалбата на Х. Р. И. срещу решение изх. № АГУП 15000915пр_001пр/12.05.2015 г. на кмета на район "Приморски" - община В. Ответната страна по касационната жалба - Х. Р. И., чрез пълномощник по делото адвокат И. И. от АК - В., оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор. Моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага становище за приложимостта на реда по ЗДОИ спрямо търсената информация, за обществения характер на същата и наличието на надделяващ обществен интерес от нейното предоставяне. По тези съображения счита изведения от първоинстанционния съд резултат за правилен и законосъобразен, а подадената срещу него касационна жалба - за неоснователна. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна по чл. 210 АПК, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалвания съдебен акт АС - В. е отменил решение изх. № АГУП 15000915пр_001пр/12.05.2015 г. на кмета на район "Приморски" - община В., с което е отказан достъп до обществена информация по заявление вх. № АГУП 15000915/ПР/28.04.2015 г., подадено от Х. Р. И., и е върнал делото като преписка на административния орган за произнасяне съобразно дадените от съда указания. Със заявление вх. № АГУП 15000915/ПР/28.04.2015 г. ответникът по касация е поискал от кмета на район "Приморски" - община В. да му бъде предоставен достъп до следната обществена информация, за която твърди наличие на надделяващ обществен интерес с оглед необходимостта от осигуряване на прозрачност и отчетност на органите на местната власт във връзка с извършвано строителство на територията на курортен комплекс, регулирано от специалните норми на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, а именно: 1. разрешение за строеж (РС) 657/23.10.2006 г. и 2. информацията, съдържаща се в инвестиционните проекти за строителство в к. к. "Ч.", УПИ XIX-199, сега ПИ 10135.2573.264, кв. 12 по плана на к. к. "Ч.", съобразно които е издадено РС 657/23.10.2006 г. и съобразно които се извършва строителство в УПИ XIX-199, сега ПИ 10135.2573.264. С оспореното решение изх. № АГУП 15000915пр_001пр/12.05.2015 г. кметът на район "Приморски" - община В. е отказал достъп до поисканата информация, като се е позовал на разпоредбите на чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗДОИ и чл. 4, ал. 1 ЗДОИ. Същевременно е изложил съображения за неприложимостта на ЗДОИ спрямо достъпа до търсените документи - тяхното предоставяне се извършвало при условията на Закона за устройство на територията (ЗУТ), който предвижда право на достъп до документите и административните преписки само за заинтересованите по смисъла на същия закон лица. Административният орган се е мотивирал и с недоказване с конкретни доводи на претендирания от заявителя надделяващ обществен интерес на достъпа до търсената информация. За да отмени отказа на кмета на район "Приморски" - община В. да предостави достъп до търсената информация, АС - В. е приел така постановения индивидуален административен акт за материално незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК. Макар и издадено от компетентен орган (кмета на район "Приморски" - община В. е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗДОИ), решение изх. № АГУП 15000915пр_001пр/12.05.2015 г. е постановено при нереализиране на сочените в него основания за отказ от предоставяне на поисканата обществена информация. Първоинстанционният съд е изложил мотиви, че исканата информация представлява "обществена информация" по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, поради което органът като задължен субект по чл. 3, ал . 1 ЗДОИ е следвало да предостави същата на заявителя. По отношение на РС 657/23.10.2006 г. съдът е преценил, че съдържащата се в него информация е официална обществена информация съгласно легалното определение в чл. 10 ЗДОИ, достъпът до която в настоящия случай може да се осъществи именно по реда на ЗДОИ, а правилата на ЗУТ са неприложими, тъй като заявителят в административното производство и ответна страна в настоящото не притежава качеството "заинтересовано лице" по смисъла на ЗУТ. Информацията, съдържаща се в инвестиционните проекти за строителство в к. к. "Ч." - предмет на т. 2 от заявлението за достъп до обществена информация, първоинстанционният съд е квалифицирал като служебна обществена информация по смисъла на чл. 11 ЗДОИ, спрямо която не намират приложение ограниченията по чл. 13, ал. 2 ЗДОИ поради факта на изтичане на срока по ал. 3 на чл. 13 ЗДОИ. От този факт произтича и липсата на необходимост от доказване на надделяващ обществен интерес, тъй като такова се изисква за периода на действие на ограничението по чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗДОИ, което в случая е неприложимо. Настоящата касационна инстанция намира така постановеното от АС - В. решение за правилно. Изведените от съда правни изводи са мотивирани и законосъобразни, съответстващи на приложимата материалноправна уредба и установените по делото факти, по които липсва спор между страните. Следва да бъдат изцяло споделени изложените в подкрепа на възприетия краен резултат съображения на първата инстанция. Правилна е преценката на съда за незаконосъобразност на оспорения отказ поради обстоятелството, че поисканата от Х. Р. И. информация попада в хипотезата на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ. Съгласно цитираната разпоредба обществена по смисъла на ЗДОИ е всяка информация, която отговаря на две кумулативни изисквания - да е свързана с обществения живот в страната и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти. В конкретния случай, спрямо поисканата информация са налице и двете законови изисквания. Документите, достъп до които е поискал Х. Р. И., се отнасят до процедурата по разрешаване строежа на сграда в курортен комплект на българското Черноморско крайбрежие, по повод на което строителство има изразени известни обществени нагласи на недоволство и съмнение относно спазване на законоустановените правила. Така изяснените по делото факти обуславят изискуемата от закона връзка с обществения живот в страната, като същевременно поисканата информация е обвързана и с правомощията и дейността на орган на държавна власт - кмета на район "Приморски" - община В. Въз основа на посочените документи - разрешение за строеж и инвестиционни проекти за строителство, заявителят би могъл да си създаде собствено мнение за дейността на задължения субект, и по-конкретно за упражняваните от компетентните органи в район "Приморски" - община В. функции в областта на застрояването и законосъобразността на издаваните в тази връзка актове. С оглед тези разяснения, неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател за това, че поисканата информация има частен характер, неотносима е до обществения живот в страната и засяга единствено и само законни права и интереси на трети лица. Правилни са и мотивите на съда, с които същият е квалифицирал търсената обществена информация като официална по смисъла на чл. 10 ЗДОИ (т. 1 от заявлението), съответно служебна по чл. 11 ЗДОИ (т. 2 от заявлението), като за тази по т. 2 (съдържаща се в инвестиционните проекти за строителство в к. к. "Ч.") правилно е съобразено обстоятелството, че от създаването й е изтекъл двугодишният срок по чл. 13, ал. 3 ЗДОИ, след изтичането на който ограниченията по чл. 13, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗДОИ са неприложими. При тези обстоятелства правилно е прието, че не се налага изследване за надделяващ обществен интерес на търсената служебна обществена информация съгласно чл. 13, ал. 4 ЗДОИ. Такава преценка се изисква и дължи от страна на административния орган в случаите, когато не е изтекъл срокът по чл. 13, ал. 3 ЗДОИ спрямо служебна обществена информация от вида по чл. 13, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗДОИ, какъвто не е настоящият случай. Правилно съдът е приел, че спрямо поисканата информация не е приложим редът за достъп по ЗУТ. Предоставянето на документи при условията на ЗУТ е допустимо само за заинтересованите по смисъла на чл. 131 ЗУТ лица (каквото качество заявителят Х. Р. И. не притежава) в случаите, когато те са засегнати в лично качество от издадените актове на общинската администрация, какъвто не е настоящият случай. Поради това неоснователно е поддържаното в касационната жалба възражение в обратен смисъл. Наведеното от касатора оплакване, че предоставянето на достъп до търсената информация би довело до засягане на законните права и интереси на трети лица, още повече че липсвало тяхното изрично съгласие, също следва да бъде отхвърлено като неоснователно. От една страна, несъмнено е, че РС 657/23.10.2006 г. и инвестиционните проекти, съобразно които същото е издадено, са адресирани до трето лице и в този смисъл са пряко свързани с негови права и законни интереси. От друга страна, като се отчетат изложените от настоящия съд съображения относно специфичния характер на търсената обществена информация и наведените от заявителя доводи във връзка с мотивите и целта на заявлението (а именно разкриване на евентуални корупционна практика, злоупотреба с власт или престъпление, както и повишаване на прозрачността и отчетността на задължения по закон субект), настоящата касационна инстанция счита, че е налице надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ, свързан с предоставяне на поисканата информация, касаеща извършвания в Зона А на Черноморското крайбрежие строеж въз основа на твърдяното РС 657/23.10.2006 г. и съответните инвестиционни проекти, които са неразделна част от разрешението. Съгласно нормата на чл. 31, ал. 5 ЗДОИ вр. чл. 37, ал. 1, т. 2, предл. второ ЗДОИ при наличие на надделяващ обществен интерес обстоятелствата, че достъпът засяга интересите на трето лице и липсва негово съгласие за предоставяне на информацията, губят своето прекратяващо правото на достъп до обществена информация действие и за органа е налице задължение да се произнесе с решение за предоставяне на поискания достъп. Като не е сторил това, а е отказал да предостави достъп до обществена информация по заявление вх. № АГУП 15000915/ПР/28.04.2015 г. с подател Х. Р. И., кметът на район "Приморски" - община В. е постановил незаконосъобразен административен акт. С оглед гореизложеното, решението на АС - В., с което обжалваното решение на кмета на район "Приморски" - община В. е било отменено, а делото - върнато като преписка на административния орган за ново произнасяне съобразно задължителните указания на съда, е постановено в съответствие с приложимия материалния закон. По тези съображения, настоящият касационен състав на Върховния административен съд намира, че не е налице соченото касационно основание за отмяна на обжалвания съдебен акт по чл. 209, т. 3 АПК и същият като правилен, валиден и допустим следва да бъде оставен в сила. Неоснователна е касационната жалба и в частта относно присъдените от първоинстанционния съд разноски. В представения по делото договор за правна помощ (лист 26) е отбелязано, че възнаграждението за процесуалното представителство в първата инстанция, в размер на 300 (триста) лева, е заплатено в брой. С това обстоятелство е изпълнено възприетото в Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК изискване за доказване на сторените в производството разноски - когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Независимо от изхода на спора, заявеното от ответната страна в настоящото производство искане за присъждане на направените разноски за касационната инстанция не следва да бъде уважено, тъй като не са ангажирани доказателства за реално сторени такива разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение