Решение № 5204 от 21.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16190/2009 г.

Решение № 5204 от 21.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16190/2009 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Андрейка Илиева Димова, от с. Дъбово, област Стара Загора против решение № 294/21.10.2009 г. по адм. дело № 274/2009 г. на Административен съд Стара Загора. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Стара Загора не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. С решение № 294/21.10.2009 г. по адм. дело № 274/2009 г. Административен съд Стара Загора е отхвърлил жалбата на Андрейка Илиева Димова, от с. Дъбово срещу решение № 5509247555/03.04.2009 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Стара Загора и потвърденото с него разпореждане от 10.11.2008 г. на ръководител УПО" при ТП на НОИ досежно отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. По делото е установено, че жалбоподателката е подала своето заявление за пенсиониране при непрекратено осигуряване и неналичен минимален осигурителен стаж от 15 години придобит от положен труд при условията на втора категория. Съгласно чл. 94, ал. 1 от КСО пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, а за пенсиите за осигурителен стаж и възраст - от датата на прекратяване на осигуряването, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от придобиване на правото, съответно от прекратяване на осигуряването. Разпоредбата регламентира датата, от която се отпускат пенсиите, а не придобиването на правото на пенсия, поради което установеното непрекратено осигуряване законосъобразно е ценено от първоинстанционния съд като основание, сочещо законосъобразност на оспорените административни актове. Видно от разпоредбата на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО (редакция към датата на издаване на административните актове) до 31.12.2009 г. включително лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират, ако отговарят на изискванията за сбор от осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО, но не по-рано от 52 години за жените и 57 години за мъжете. Изводите на административния съд за неналичен минимално изискуем осигурителен стаж за ранно пенсиониране са обосновани и законосъобразни. Точно е приложена визираната материалноправна норма. Не са налице и основания за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и по чл. 68 от КСО. Към датата на подаване на заявлението жалбоподателката има навършени 52 години и не притежава минимално изискуемата възраст по чл. 68, ал. 2 от КСО и необходимия сбор от възраст и осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2 и ал. 3 от КСО. По изложените съображения административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение