Решение № 2565 от 13.3.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Дейзи Нова ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Димитровград, бул. България 7, чрез адв. Господинов, срещу решение 213 от 31.03.2022 г. на Административен съд - Хасково по адм. д. 1230/2021г. Релевира касационни основания по чл. 209, т.3 АПК допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Прави искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС, който да даде отговор на следните въпроси: "Приема ли се за "детско" легло с размери 82/192 см, което производителят е предназначил за ползване от деца от 7 до 14 г. или за деца с тегло до 80 кг? Като се има предвид акселерацията на децата, приложим ли е стандарт БДС ЕN 1725:2003 за детски легла, които са с размери над 1400 мм? Оценяване на съответствието по стандарт за детски легла вместо по стандарт, касаещ легла за възрастни, равнозначно ли е на липса на оценяване на съответствие по принцип?" Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени разпореждане/предписание по т.1 от КП К2691703/11.11.2021 година на главен инспектор в Комисията за защита на потребителите. Претендира разноски по делото. Ответникът, главен инспектор в Комисията за защита на потребителите, чрез юрк. Ахмед, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на обжалвания съдебен акт поради липса на индивидуален административен акт, предмет на съдебен контрол за законосъобразност. При условията на евентуалност, представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба съдебният състав на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна с правен интерес. Производството пред Административен съд гр. Хасково е образувано по жалба на на Дейзи Нова ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Димитровград, бул. България 7, срещу разпореждане/предписание по т.1 от КП К2691703/11.11.2021 година на главен инспектор в Комисията за защита на потребителите. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му и правилно приложение на материалния закон. При служебна проверка на основанията по чл.218, ал.2 АПК касационният състав приема, че обжалваният съдебен акт е недопустим, при следните изводи от правна страна: Предмет на обжалване пред административния съд е разпореждане по т.1 от КП К2691703/11.11.2021 година на главен инспектор в Комисията за защита на потребителите, съгласно което на основание чл. 192, ал.2 от Закона за защита на потребителите и съгласно чл. 72 от същия нормативен акт, Дейзи Нова ЕООД следва да представи на главен инспектор в Комисията за защита на потребителите документи (протокол за изпитване) за детско легло Амбър за съответствието му със стандарт БДС EN 1725:2003. Според настоящия касационен състав, оспореното разпореждане, дадено от длъжностно лице на КЗП, не представлява индивидуален административен акт. Съгласно чл. 192, т. 2 ЗЗП, на основание на който е дадено разпореждането, длъжностните лица на контролните органи по чл. 191 имат право да изискват необходимите документи във връзка с осъществявания от тях контрол. За изпълнение на целите на Закона за защита на потребителите законодателят е предоставил определен обем правомощия на длъжностните лица на контролните органи, в т. ч. и на ответника по касационната жалба. В зависимост от предмета на проверка, длъжностното лице преценява кои правомощия по чл. 192 ЗЗП следва да упражни с оглед установяване на релевантните факти и обстоятелства. В зависимост от правомощието, което реализира във всеки конкретен случай, длъжностното лице на контролния орган издава актове, които имат различен характер. В настоящия случай процесното разпореждане е издадено на основание чл. 192, т. 2 ЗЗП, като с него единствено се изисква представянето на документи, необходими във връзка с осъществяван контрол, поради което и същото е от категорията актове по чл. 21, ал. 5 от АПК - съставлява акт, който се издава като част от процедурата по контрол по този закон и не подлежи на самостоятелна проверка за законосъобразност от съда. При евентуално установяване на нарушение на правилата по Закона за защита на потребителите (ЗЗП) дружеството разполага с възможността да обжалва по съответния ред административния акт, който е неблагоприятен за него или издаденото наказателно постановление. В рамките на това производство, което ще се развие по реда на АПК или ЗАНН, при упражняване на контрола за законосъобразност на крайния, завършващ процедурата акт, съдът следва да прецени и законосъобразността на даденото разпореждане. На съда е служебно известно издаването във връзка с настоящото разпореждане на Заповед 28/17.01.2022 година на председателя на КЗП, с която се нарежда на Дейзи Нова ЕООД да спре временното доставяне на пазара на детско легло Амбър, за периода, необходим за извършване на оценка за безопасност съгласно стандарт БДС EN 1725:2003, предмет на контрол за законосъобразност по адм.д. 165/2022 година по описа на АС гр. Хасково, чието решение е предмет на контрол за правилност по адм.д. 79/2023 година по описа на ВАС. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Съгласно чл. 221, ал. 3 АПК, когато решението е недопустимо, включително и в хипотеза като настоящата при липса на годен предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първа инстанция (чл.159, т.1 АПК), Върховният административен съд го обезсилва, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. Приложена за случая, тази разпоредба налага обезсилване на оспореното съдебно решение и прекратяване на производството, при съобразяване на разпоредбата на чл. 159, т. 1 АПК. Предвид недопустимостта на жалбата пред първоинстанционния съд и липсата на допустима съдебна защита, искането за преюдициално запитване, евентуално относимо към решаване на спора по същество, се явява неоснователно. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 3, предложение първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,