Решение № 13255 от 6.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7615/2015 г.

Решение № 13255 от 6.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7615/2015 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 64, ал. 1 във връзка с чл. 77 ЗЗК и във връзка с чл. 145-178 АПК. Образувано е по жалба на "ЧЕЗ Р. Б." АД, подадена чрез адвокат Спасов, срещу решение № 449 от 27.05.2015 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията), постановено по преписка № 501 от 9.05.2013 г. С него националният орган по конкуренция е приел за установено, че "ЧЕЗ Р. Б." АД е извършило нарушение по чл. 21, т. 1 ЗЗК, наложил му е имуществена санкция в размер на 558 446 лв., постановил е прекратяване на нарушението, както и незабавното му изпълнение в частта за прекратяване на нарушението. В жалбата на "ЧЕЗ Р. Б." АД се съдържа оплакване за неправилност на решението. Релевират се допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон - основания за отмяна по чл. 146, т. 3 и 4 АПК. В жалбата се съдържат отделни групи доводи относно неправилното определяне на съответния пазар, включващ продуктовия и географски пазар; на цената на услугата - предоставяне под наем на стълб, част от електроразпределителната мрежа на "ЧЕЗ Р. Б." АД, на кабелните оператори, осъществяващи електронно съобщителни услуги; на господстващото положение на жалбоподателя, включително и наложената му санкция. Допълнителни съображения са представени в писмени бележки от адвокат К. Я. - Иванова, която твърди незаконосъобразност на решението и иска то да бъде отменено. Претендира се присъждане на разноски, по представения списък и доказателства за заплащането им. Ответната страна КЗК, чрез процесуалния си представител юрисконсулта Георгиев, оспорва жалбата. Намира я за неоснователна. Представя писмени бележки, в които се съдържат възражения, които противопоставя на тези в жалбата. В голямата си част възраженията повтарят част от мотивите на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на договореното и платено адвокатско възнаграждение. От ответната страна сдружение с нестопанска цел "Българска асоциация на кабелните комуникационни оператори" е постъпило писмено становище. В него се твърди неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на КЗК. Заинтересованата страна "Национално сдружение на малките и средните кабелни оператори "ТВ Клуб 2000" също е изпратила писмено становище за неоснователност на подадената жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира жалбата за процесуално допустима. Тя е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 64, ал. 1 ЗЗК и е срещу неблагоприятен за страната административен акт. Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения: Производството пред КЗК е започнало по искане на "Българската асоциация на кабелните оператори", съдържащо твърдения за извършено нарушение от страна на "ЧЕЗ Р. Б." (ЧЕЗРБ) АД по чл. 21, т. 1 и 5 ЗЗК. Сдружението с нестопанска цел е твърдяло, че електроразпределителните дружество, в това число и ЧЕЗРБ АД, са налагали необосновано високи цени на кабелните оператори, за използваната от тях стълбовна мрежа, на която са поставяли съобщителните си кабели за извършване на електронно съобщителната си дейност по разпространението на телевизионни програми, достъп до интернет и услуги в пакет. КЗК е извършила разследване на поведението на ЧЕЗРБ АД. Приела е, че законодателната материя, която урежда обществените отношения свързани с електронните съобщения се урежда от ЗЕС и Наредба № 35 от 3.11.2012 г. за правилата и нормите за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на кабелни електронни съобщителни мрежи и прилежащата им инфраструктура, наричана в изложението само "Наредба № 35". От ЗЕС за относими са преценени разпоредбите на чл. 281 ЗЕС, според който изграждането на електронни съобщителни мрежи, съоръжения и инфраструктурата свързана с тях се извършва по реда на този закон и по реда на ЗУТ. Алинея 5 от същия член, според който операторите имат право да изграждат електронни съобщителни съоръжения и свързаната с тях инфраструктура след сключването на писмен договор със собственика Релевантен е и чл. 286, ал. 2 ЗЕС според който кабелни електронни съобщителни мрежи могат да се изграждат въздушно само извън границите на урбанизираните територии и в границите на урбанизираните територии с население до 10 000 жители и/или с ниско жилищно застрояване. И в двата случая се изисква проектиране и неговото одобряване. Съгласно чл. 295, ал. 1 ЗЕС предприятията, осъществяващи обществени електронни съобщения, имат право на специално ползване по смисъла на Закона за пътищата и/или на право на ползване на линейни инженерни мрежи на транспорта, водоснабдяването и канализацията, електроснабдяването, електроразпределението, газоснабдяването, хидромелиорациите по смисъла на § 5, т. 31 ЗУТ включително техните сервитутни зони. Според ал. 6 правото на ползване е възмездно. О. Н. № 35 относим е чл. 36, ал. 3, в който са посочени изискванията за окачване на въздушни съобщителни кабели на въздушните електропроводни линии, ал. 4 - на стълбове на електроразпределителната мрежа или на стълбове, предназначени за улично осветление. Според чл. 37, ал. 2 се допуска окачване на електронни съобщителни устройства и съобщителни кабели на стълбове на електронна съобщителна инфраструктура или друга техническа инфраструктура на друг собственик след сключването на договор или получаването на разрешение при условията на чл. 295 ЗЕС. Според притежаваната от ЧЕЗРБ АД лицензия за разпределение на електрическата енергия, дружеството има съответните права и задължения по нея. Част от електроразпределителната мрежа е и стълбовната мрежа на ниско напрежение (НН), на която дружеството е собственик, а дейността си упражнява на лицензионната си територия, която включва административно-териториалните области: С.-град, С. област, П., К., Б., П., М., В., В. и Л. Общият брой на електрическите стълбове НН на ЧЕЗРБ АД е приблизително от 633 050 бр. Според данните от назначената пред КЗК експертиза дружеството има сключени договори с кабелни оператори за отдаване под наем на стълбовната си мрежа, която обхваща 1 496 населени места. При определянето на продуктовия пазар КЗК е съобразила обстоятелството, че ЧЕЗРБ АД е собственик на електроразпределителната мрежа, част от която е и стълбовната мрежа на НН, на лицензионната й територия. Тази стълбовна мрежа НН се използва от кабелните оператори за предоставяните от тях електронно съобщителни услуги за преноси/или разпространение на радио-и телевизионни програми, интернет и телефония до крайните потребители. Кабелните оператори сключват с ЧЕЗРБ АД писмени договори за наем за ползване на стълбовната мрежа. Електронно съобщителни услуги могат да се доставят и чрез кабелни мрежи, които са поставени в тръбна канална мрежа. Такава тръбна канална мрежа притежава БТК АД. Експертизата, назначена от КЗК, е дала заключение, че цената за наемане на тръбна канална мрежа от кабелните оператори е по-висока от наемната цена на ЧЕЗРБ АД, поради което наемането на стълбовната мрежа е предпочитан способ от страна на кабелните оператори. Освен това не във всички населени места от лицензионната територия на ЧЕЗРБ АД е имало изградена канална мрежа. Друг способ изследван от КЗК е възможността за изграждане на собствена стълбовна мрежа от страна на кабелните оператори. Според приетото от експертизата КЗК е заключила, че тази инвестиция е твърде голяма, а срокът й за възвръщаемост е около 25 години, поради което този способ не е използван. Относно стълбовете за улично осветление КЗК отново се е позовала на заключението на експертите, включително и на получените отговори от общинските центрове, до които е отправила запитване. В резултат на това е приела, че макар стълбовете за улично осветление, които са общинска собственост, да се отдават за ползване от кабелните оператори безвъзмездно, тяхното използване в сравнение със стълбовете НН на електроразпределителните дружества в това число и на ЧЕЗРБ АД е пренебрежително малко в порядъка от 0% до 10%. Освен това КЗК е приела, че дори и в градовете, с население над 10 000 жители, в които се забранява използването на въздушни съобщителни мрежи, такива се използват реално от страна на кабелните оператори. Поради различието във функционалните характеристики на изследваните начини за разпространение на електронно съобщителни услуги, тяхната цена, а и предпочитанията на кабелните оператори, Комисията е заключила, че продуктовият пазар е пазарът на предоставяне на достъп до стълбовната мрежа от електроразпределителната мрежа НН за изграждане на кабелни електронно съобщителни мрежи, който е отделен в самостоятелен пазар. При дефинирането на съответния географски пазар КЗК е съобразила границите на лицензионната територия на ЧЕЗРБ АД, като е приела, че той обхваща всички населени места, включени в лицензионната територия, в които нормативната уредба допуска изграждането на въздушни кабелни електронно съобщителни мрежи, както и населените места, в които ЧЕЗРБ АД реално осъществява тази дейност. Засегнатият продуктов пазар при изследваното поведение на ЧЕЗРБ АД е определен като пазарът на разпространение, самостоятелно или в пакет с други услуги, на радио- и телевизионни програми на дребно. Разпространението на радио-телевизионни програми в зависимост от средата на разпространение може да бъде кабелно, наземно и спътниково или IPTV. Тези различни платформи на разпространение се възприемат от потребителите като взаимно заменяеми, защото имат подобни функционални характеристики, както и сравнимо качество на услугата и цена. Участниците на пазара от една страна са електроразпределителните предприятия, включително и ЧЕЗРБ АД, които отдават под наем стълбовете си НН, а от друга - кабелните оператори, осъществяващи електронни съобщения чрез кабелни мрежи. При изследването на пазарния дял на участниците в засегнатия пазар КЗК се е позовала на факта, че ЧЕЗРБ АД поради притежанието на лицензията си е единствен собственик на стълбовната мрежа НН, която е част от електроразпределителната мрежа и върху дружеството не може да бъде упражняван конкурентен натиск. От друга страна КЗК е съобразила, че стълбовете НН са изградени и поддържани за осъществяване на основната дейност на дружеството по лицензията - разпределение на електрическа енергия, а дейността му по отдаване под наем на кабелните оператори на стълбовната си мрежа НН е странична, допълнителна дейност, която е извън лицензионната дейност. Дори КЗК е направила заключение, че дружеството свободно можело да избере дали да предоставя тази услуга, защото приходите от тази дейност се реализират чрез използване на наличната инфраструктура, която служи за осъществяване на основаната му дейност. Този извод е в противоречие с чл. 295, ал. 1 ЗЕС. След като Комисията е приела, че на съответния пазар не съществуват други способи, които да заменят стълбовната мрежа на НН на ЧЕЗРБ АД, защото другите са били икономически неефективни и използването им е било нецелесъобразно, КЗК е направи извод, че господстващото положение на ЧЕЗРБ АД според чл. 20 ЗЗК е безспорно. КЗК е изследвала и предприятията, които осъществяват електронно съобщителни услуги на засегнатия пазар. Посредством получените данни от експертизата е приела, че техния брой на засегнатия пазар нараства, като за периода от 2008 г. до 2013 г. той се е увеличил три пъти, а лицензионната територия на ЧЕЗРБ АД е покрита от кабелни оператори почти 100%. Времевия период на изследваното поведение на ЧЕЗРБ АД е определен от 2008 г. до настоящия момент, без конкретното му фиксиране. Относно приложимото материално право КЗК е приела, че е приложим влезлият в сила ЗЗК - 28 ноември 2008 г., въпреки, че поведението е започнало при действието на отменения ЗЗК. В изпълнение на чл. 3 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16.12.2002 г. КЗК е изследвала поведението на ЧЕЗРБ АД и кабелните оператори, като е приела за установено, че дейността им не е от естеството да засегне търговията между държавите членки, поради което е приела, че не е налице приложимостта на чл. 102 ДФЕС. При извършения правен анализ на поведението на ЧЕЗРБ АД КЗК е съобразила фактическия състав на чл. 21 ЗЗК. Според установеното от фактическа страна е приела, че ЧЕЗРБ АД е предприятие по смисъла на § 1, т. 7 ДР на ЗЗК, тъй като е юридическо лице, което извършва стопанска дейност. Освен това притежава господстващо положение на съответния пазар - пазарът на предоставяне на достъп до стълбовете НН, които са част от електроразпределителната мрежа, собственост на дружеството, които отдава под наем на кабелните оператори за изграждане на кабелни електронно съобщителни мрежи. Предоставянето на достъп до стълбовете НН на кабелните оператори, за изграждане на кабелните електронно съобщителни мрежи се осъществява чрез сключване на договори за наем. Сключваните договори за наем по съдържанието си са типови, с идентично съдържание спрямо различните наематели, като цената в тях, определяна едностранно от страна на разследваното дружество е била една и съща за всички и не е била променяна от 2008 г. до момента на постановяване на решението. КЗК е приела, че при предоставянето на стълбовете на НН под наем ЧЕЗРБ АД е налагала едностранно необосновано високи цени, което поведение е квалифицирала като експлоатативна злоупотреба. Експлоатативната злоупотреба включва тези практики, с които необосновано се натоварват потребителите на услугата в полза на господстващото предприятие. При анализа на разходите и метода за определяне на наемната цена, използван от ЧЕЗРБ АД, КЗК е приела, че дружеството не е имало вътрешни правила или методика за определяне на допълнителните разходи, възникнали от отдаването под наем на стълбовете НН на кабелните оператори, въпреки, че тази цена е определена въз основа на взето от управителния съвет на дружеството решение. КЗК е установила, че дружеството не води разделно счетоводство относно разходите и приходите от лицензионната дейност, която е основната му дейност от извършваната допълнителна дейност, различна от лицензионната, каквато е отдаването под наем на стълбовете НН на кабелните оператори. При изразено становище от страна на КЕВР в отговор на направено запитване, в него е било посочено, че според чл. 37 и сл. ЗЕ дружеството трябва да води отделна счетоводна отчетност. Счетоводната отчетност за лицензираната дейност трябва да е отделна от останалата счетоводна отчетност, която не е свързана с лицензираната дейност. Правомощието на КЕВР е упражняването на регулация относно изпълнението на лицензираната дейност и счетоводното й отчитане. Относно другата дейност КЕВР не упражнява регулаторни функции. Поради това, че ЧЕЗРБ АД не е водило разделно счетоводство за лицензираната си дейност от дейността, извън лицензията или другата си дейност за отдаване под наем на стълбовете НН, и поради лисата на модел/методика за определянето на наемната цена, КЗК е направила извод, че цената за отдаване под наем на стълб е необоснована. Според КЗК след като е липсвало счетоводно отчитане на допълнителната дейност, определянето на разходите при извършването на тази дейност, свързани с материали, труд и прочие, то наемната цена за един кабел върху един брой стълб е била неоправдано висока, защото самата тя не е счетоводно доказана. Дружеството не е доказало стойността на отделните разходи които прави при отдаването под наем на стълбовете си НН. Стълбовете за НН са част от електроразпределителната мрежа, от което следвало, че разходите за поддържането им или за изграждането на нови стълбове са такива, които произтичат от лицензионната дейност на дружеството. Тези разходи дружеството би извършило независимо от това дали отдава тези стълбове под наем или не. Но разделното им отчитане и доказване, което не е направено, водило до извод за необоснованост на наемната цена. КЗК е приела, че разходите и приходите от нелицензираната дейност са били отчитани от дружеството като разходи от лицензионната дейност. При заявяването на нови цени за утвърждаване от регулаторния орган за всяка година, са били включвани заявените разходи за дейността от предходната година и съответно утвърдените цени. Към разходите за лицензионната дейност дружеството е заявявало и разходите за нелицензираната си дейност. По този начин чрез утвърдената цена за лицензионната дейност, в която е включен и разхода за отдаване под наем на стълбовете НН, дружеството е получавало двоен приход. Приход от лицензионната си дейност и този от получения наем, без последния да се отчита разделно. Тези установявания са довели КЗК до извод за наличие на експлоатативно поведение по смисъла на чл. 21 ЗЗК от страна на ЧЕЗРБ АД, защото дружеството самостоятелно е определяло и налагало наемната цена в отношенията си с кабелните оператори. Освен това ценовата политика на дружеството при определянето на наемната цена на стълбовете е необоснована, поради което е и висока. При изследване на антиконкурентния ефект и засягане на потребителските интереси КЗК е приела, че необосновано високата цена за наем на стълбовете на НН, заплащана от кабелните оператори, се пренасяла чрез тях на крайните клиенти, които им заплащали електронно съобщителната услуга. Тази цена можело да доведе до изтласкване на някои оператори от пазара на електронно съобщителните услуги, които се осъществявали от други доставчици, използвали различни способи за доставка на същите услуги. При така установената потенциална възможност върху конкуренцията КЗК е квалифицирала поведението на ЧЕЗРБ АД като нарушение по чл. 21, т. 1 ЗЗК. При така установеното нарушение и неговата продължителност, според приетата Методика за определяне на санкциите по ЗЗК, КЗК е определила нарушението, като не особено тежко и му е наложила санкция в рамките на чл. 100, ал. 1 ЗЗК в размер на 558 446 лв., постановила е прекратяване на нарушението и незабавно изпълнение на решението относно прекратяване на нарушението по чл. 21, т. 1 ЗЗК. Решението е неправилно. При постановяването му КЗК е допуснала съществено нарушение на административно производствените правила, които ако не бе допуснала, вероятно изводите до които би достигнала биха били други. Тези нарушения са довели и до нарушаване на материалния закон. На първо място КЗК не е приложила метода на определяне на цената на услугата отдаване под наем на стълб НН на кабелен оператор според нейната себестойност. Вярно е, че при изискването на доказателства от страна на ЧЕЗРБ АД последното не е представило пълна разбивка на цената, на която отдава под наем стълбовната си режа НН, но доказателствената тежест за необосновано високата цена е на КЗК, а не на дружеството, според чл. 2 от Регламент (ЕО) № 1/2003 г. на Съвета. От данните съдържащи се в папка № 2.1 - защитена тайна, от административната преписка се установява, че с протокол от заседание на Управителния съвет на дружеството е приета Директива на ЧЕЗРБ АД, в която са приети подробни правила относно сключването на наемните договори и правоотношенията между ЧЕЗРБ АД и наемателите. Определена е една твърда цена за един кабел, разположен върху един стълб. Представено е и съдържанието на един типов договор, който е използван при сключването на наемни договори с кабелните оператори. В хода на съдебното производство съдът прие заключение на тройна съдебно-техническа експертиза. При извършения анализ на информацията, предоставена от дружеството относно образуването на наемната цена по сключени договори с кабелни електронно съобщителни оператори, експертизата е посочила разходите на дружеството по ценообразуващите елементи, които са използвани от него при определянето на наемната цена. При включването в разходите за наем на един стълб НН експертизата намира, че към разходите не са били включени непреките такива, като посочва кои разходи са преки и кои - непреки. Експертите правят изчисление на справедливата стойност на наемната цена при разходоориентирания метод "горна граница на цени", и при спазване на реда, предвиден в Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия. При определящите ценообразуващи елементи са определили наемна цена в малко по-висок размер от тази, определяна от дружеството. Икономически обоснованата стойност на месечната наемна цена на един стълб според експертизата е 0.64 лв. Трябва да се подчертае, че цената на услугата отдаване под наем на един стълб за един кабел е определена без да се влияе от лицензионната дейност на дружеството и е отделна от него. Разходите за лицензионната дейност не са включени в цената на услугата отдаване под наем на стълб НН. В резултат на това, че дружеството е отдавало под наем стълбовната си мрежа за продължителния период на изследване, експертизата е дала заключение и за размера на загубите, които е претърпяло дружеството от това, че цената на наема е по-ниска отколкото себестойността на услугата. Данните се съдържат в поверителния вариант на експертизата. От тях се установява, че дружеството не е реализирало печалба, а е реализирало загуби от така определената от него наемна цена, която е по-ниска от икономическата си себестойност. Следва да се подчертае, че в папка 2.1 -защитена тайна на страните, е приложен доклад относно пазарната оценка за определяне на единична пазарна стойност за отдаване под наем на стълб, част от въздушните електрически мрежи - лист 285-286. Дружеството, извършило анализа е "К. К. И.-99" ЕООД, гр. С., като ценовия диапазон, в който е препоръчало на ЧЕЗРБ АД да се движи при определянето на наемната цена е почти същият, като размера на цената, определен от съдебно-техническата експертиза. Тук е мястото да се посочи, че възражението, направено в писмените бележки на процесуалния представител на КЗК относно експертното заключение за наемната цена е неоснователно. Въпреки че експертизата не е използвала разходите от лицензионната дейност на дружеството при определянето на икономически обоснованата цена за наема за единица стълб, в писмените бележки се прави искане да се заменят определени числа във използваната от експертите формула, като по този начин, според процесуалния представител на КЗК цената на наема за един месец, на един стълб, за един кабел е трябвало да бъде 0.05 лв. Това възражение не може да се възприеме, защото противоречи изцяло на заключението. То противоречи и на определената месечна цена за наем, дадено от "К. К. И.-99" ЕООД, която цена е много близка до тази на съдебно-техническата експертиза. На последно място възражението е неоснователно, защото така определената наемна цена от 0.05 лв. на един стълб, за един месец, на един кабел е в противоречие и с размера на месечната наемна цена, определена за същата услуга от другите две електроразпределителни дружества - пазарна цена. На второ място КЗК не е направила анализ и на пазарната цена на услугата, като я сравни с цената на другите електроразпределителни дружества, извършващи същата услуга, за да приеме, че тази цена е необосновано висока. Това сравнение е направила съдебно-техническата експертиза. Данните са дадени в приложение № 2 към експертното заключение. При сравняването на цените на останалите електроразпределителни дружества се установява, че те са отличават само с няколко стотинки или са много близки една до друга. Средната цена на наем на "ЕВН Б. Е." ЕАД е 0.41 лв., а тази на "Е.-П. М." АД е 0.53 лв. Според чл. 37 ЗЕ ЧЕЗРБ АД следва да води разделно счетоводство за разходите, които прави извън лицензионната си дейност, както и за приходите от тази дейност. Начинът на ценообразуване на цените на електрическата енергия е даден в Наредба № 1 за регулиране на цените на електрическата енергия. Това задължение е спазено от дружеството. Разходите произтичащи от лицензионната дейност на дружеството са предмет на регулация от страна на КЕВР, а относно другите разходи за допълнителната дейност, освен задължението за разделното им осчетоводяване, няма друго нормативно задължение. За разходите за допълнителната дейност на дружеството, в това число и тези за отдаване под наем на стълбовете НН дружеството няма нормативно задължение как да ги осчетоводява. Това е въпрос на неговия сметкоплан. Следователно дружеството не е нарушило задължението си по чл. 37 ЗЕ и Наредба № 1а ако има нарушение относно разделното счетоводство това установяване е в правомощието на данъчните органи. При това фактическо установяване настоящият съдебен състав приема, че наемната цена, на която ЧЕЗРБ АД предоставя стълбовната си мрежа НН на кабелните оператори не е необосновано висока, поради което дружеството не е извършило нарушение по чл. 21, т. 1 ЗЗК. Проверяваното дружество въпреки че има господстващо положение на съответния пазар - продуктов - на предоставянето на достъп до стълбовната си мрежа на НН за изграждането на кабелни електронно съобщителни мрежи, както и на географския такъв, обхванат от лицензионната му територия, не е попречило на конкуренцията на този пазар. С поведението си ЧЕЗРБ АД не е засегнало и пазара на разпространение на електронно съобщителни услуги на дребно. Това е така защото наемната цена е била определена под себестойността й и не е била прекомерно висока, а напротив. От данните по делото е установено, че наемната цена от 2008 г. до изследвания период не е променяна и е една и съща. Това налага отмяна на решението на КЗК и постановяване на друго такова, по съществото на спора, с което да се признае за установено, че ЧЕЗРБ АД не е извършило нарушение по чл. 21, т. 1 ЗЗК, по изложените вече мотиви. С оглед на изхода на спора КЗК следва да заплати своевременно поисканите и доказани разноски, направени от ЧЕЗРБ АД. Съобразно представения списък на разноските за заплащане на държавна такса, за преписи и възнаграждение за експертизата дружеството е направило разноски в размер на 2534. 50 лв. По договора за правна защита и съдействие дружеството е доказало, че са договорени и платени 6 000 лв. Същевременно процесуалният представител на КЗК прави възражение за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение. При определяне на размера на адвокатското възнаграждение съдът съобрази продължителния период на оказаната правна помощ в рамките на три години, реално осъществената правна помощ пред съда и реалното процесуално представителство, фактическата (обема на доказателствения материал събран от административния орган и този в съдебната фаза) и правна сложност на спора, поради което счита, че съответно на тях е възнаграждение в размер на 5000 лв. КЗК ще следва да бъде осъдена да заплати на ЧЕЗРБ АД общо разноски в размер на 7534.50 лв. на основание чл. 143, ал. 1 АПК. Искането на КЗК за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се остави без уважение, с оглед на изхода на спора. Воден от горното и на основание чл. 64, ал. 1 ЗЗК във връзка с чл. 172, ал. 2, предложение второ, във връзка с чл. 173, ал. 1 АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение