Решение № 6940 от 18.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12757/2010 г.

Решение № 6940 от 18.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12757/2010 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на адвокат Константин Тончев, процесуален представител на Саркисян Степан Ованесович, гражданин на Киргизстан, срещу решение № 970 от 30 юли 2010 г. по адм. д. № 1466/2010 г. на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата срещу заповед № З-2514 от 30.06.2010 г. на директора на ОДМВР Бургас за налагане на принудителни административни мерки "принудително отвеждане на чужденец до границата на страната" и "забрана за влизане в Република България" за срок от 5 години. Ответният административен орган не е взел становище по жалбата. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че в заповедта са посочени фактическите и правните основания за налагане на принудителните административни мерки - чл. 10, ал. 1, т. 9 от ЗЧРБ - липса на осигурена издръжка и необходимите задължителни застраховки през време на пребиваването на жалбоподателя в страната, липса на средства, осигуряващи възможност за обратното му завръщане и по чл. 11, т. 8 от същия закон - наличие на влязло в сила наказателно постановление за наложена глоба по реда на този закон, която не е платена. Установил е наличието на посочените обстоятелства, включително и от представените доказателства по делото. Направил е изводи, че административният орган правилно е приложил разпоредбата на чл. 42з, ал. 1 и ал. 2 от ЗЧРБ - забранил е влизането в страната при наличие на основание по чл. 10, ал. 1, т. 9 и по чл. 11, т. 8 от закона, че е налице обстоятелството визирано в правната норма на чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ - чужденецът не е напуснал страната до изтичане на разрешения му срок 1.09.2001 г., поради което законосъобразно е разпоредено принудителното му отвеждане до границата на Република България. Решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон. Съдът е извършил цялостна преценка на изискванията за законосъобразност на административния акт. Не се спори относно установените от административния орган фактически обстоятелства, изложени в предложението за налагане на принудителните административни мерки. Жалбоподателят е имал разрешено продължително пребиваване в страната до 1.09.2001 г., след което не е продължил разрешението си за пребиваване и не е напуснал територията на страната. През 2008 г. му е съставен акт за нарушение на чл. 34 от ЗЧРБ и му е издадено наказателно постановление № 166/15.05.2008 г. на основание чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ. Заявил е, че не е напуснал страната през 2008 г., защото паспортът му е с изтекла валидност, а Киргизстан няма дипломатическо представителство в РБългария. Съпругата му и дъщеря му, родена през 1991 г, . са в Киргизстан. При тези безспорно установени фактически обстоятелства правилни са изводите на съда, че е налице основанието по чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ за налагане на принудителната административна мярка принудително отвеждане до границата, чужденецът не е напуснал страната до изтичане на разрешения му срок. Налице са основанията за постановяване и на забрана за влизане в страната по чл. 42з, ал. 1, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 9 - жалбоподателят няма осигурена издръжка и необходимите задължителни застраховки през време на пребиваването си в страната и средства, осигуряващи възможност за обратното му завръщане, както и по чл. 42з, ал. 2, във връзка с чл. 11, т. 8 /отм. ДВ бр. 91 от 2011 г./ - има влязло в сила наказателно постановление за наложена глоба по реда на този закон, която не е платена. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 36 от 2009 г.) Правилно са приложени разпоредбите действащи към момента на постановяване на административния акт. Законосъобразно е определен срока на забраната за влизане в страната, при хипотезата на чл. 42з, ал. 3, изр. първо, за срок до 5 години. Не са относими доводите в касационната жалба за нарушение на закона при определяне на срока на забраната за влизане в страната, след като жалбоподателят не представлява опасност за националната сигурност. Забраната за влизане в Република България може да е за срок, по-дълъг от 5 години, когато лицето представлява сериозна заплаха за обществения ред или за националната сигурност. Жалбоподателят е могъл да уреди пребиваването си в страната преди изтичане на срока на валидност на паспорта му, обстоятелството, че наказателното постановление е издадено след това, не означава наличие на обективна невъзможност, както се счита в касационната жалба. Не е поискано спиране на изпълнението на процесната заповед, поради което са неотносими доводите, че жалбоподателят е подал молба в Държавната агенция за бежанците за предоставяне на закрила, но не е започнала процедура по ЗУБ, тъй като настанен в СДНВЧ - Бусманци. С оглед установените обстоятелства, че е било издадено разрешение за пребиваване на лице извършващо търговска дейност, съдът е направил изводи, че жалбоподателят не е влязъл в страната с намерение да поиска закрила. С оглед установените обстоятелства по чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ, мярката се явява съразмерна на целта за която се издава актът. Независимо от продължителността на пребиваването на територията на страната, няма производство за подновяване разрешението за пребиваване и жалбоподателят има семейни връзки с държавата по произход, което е взето предвид от административния орган. Не е нарушено правото на личен и семеен живот. Не е налице нарушение на материалния закон като основание за отмяна на оспореното решение. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, Седмо отделение