Решение № 7475 от 14.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4131/2016 г.

Решение № 7475 от 14.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4131/2016 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е на фаза втора касация.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК).

Производството е образувано по касационна жалба на Л. С. В. в качеството на ЕТ "Виляна - Л. В." - гр. П. против Решение № 395 от 19.02.2016 г. по адм. д. № 1718/2015 г. по описа на Административен съд гр. П., с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт /РА/ № 161400531/23.04.2014 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП П., ИРМ С., в частта му, потвърдена с решение № 684/11.07.2014 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ гр. П. при ЦУ на НАП.

В жалбата са наведени подробно развити съображения във връзка с оплаквания за необоснованост и материална и процесуална незаконосъобразност на обжалваното решение. Претендира се за отмяна на решението и за постановяване вместо него на друго по съществото на спора, с което да се отмени изцяло ревизионният акт. Претендира се за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по тази жалба - Директор на дирекция "ОДОП" П. при ЦУ на НАП не изразява становище.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Предмет на касационно обжалване е решението на Административен съд П., постановено по съдебно обжалване от страна на ревизирано лице /РЛ/ на Л. С. В. в качеството на ЕТ "Виляна - Л. В." - гр. П. на РА № 161400531/23.04.2014 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП П., ИРМ С., в частта, потвърдена с решение № 684/11.07.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. П. пи ЦУ на НАП, с който на лицето не е признат данъчен кредит в размер 30011,18 лв. и са начислени лихви, както допълнително установен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 1931.00 лв. ведно с прилежащите лихви в размер на 390.43 лв., данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 3254.00 лв. ведно с прилежащите лихви в размер на 324.26 лв., вноски за ДОО в размер на 6460,65 лв. ведно с прилежащите лихви в размер на 1168,06 лв., вноски за 30 в размер на 2904,29 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 431,69 лв. Административният съд, за да отхвърли жалбата на ревизираното лице, е възприел тезата на приходните органи за липса на реалност на направените доставки по фактурите, издадени от"997" ЕООД, "Г. Б." ЕООД, "ДНС Инженеринг" ЕООД, ЕТ "П. Я.-Л.", "Мони 74" ЕООД, "М. Т." ЕООД и "С. С." ЕООД и оттам за неправомерно начисляване на данъка по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС, което е довело до наличие на отрицателна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит. За законосъобразно е прието увеличението на финансовия резултат на търговеца по реда на чл. 26, т. 2 ЗКПО вр. с чл. 16, ал. 1 ЗКПО с отчетените разходи за услуги, и стоки по фактурите, издадени от горепосочените доставчици. На база установения при ревизията преобразуван финансов резултат за 2011 г. и 2012 г. съдът е счел за правилно определен допълнителният размер на дължими вноски за здравно осигуряване на ревизираното лице като самоосигуряващо се лице.

Фактическата обстановка е изяснена от съда предвид събраните писмени доказателства, приобщени от хода на ревизионното производство и допълнително представени в съдебната фаза на производството, събраните заключения на съдебно-счетоводна експертиза, както и предвид гласните доказателства от свидетелите Господинова и Василев.

Решението е правилно. Не са налице посочените от жалбоподателя касационни основания. Решението е постановено при задълбочено проучване и обсъждане на доказателствения материал в неговата съвкупност, въз основа на което са направени верни фактически изводи и правилно е приложен материалният закон.

1. В частта по ЗДДС.

Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за законосъобразно определяне на данъчните задължения на касатора в РА. Съдът е изложил фактите така, както е указано в отменителното решениена ВАС, като изложението е подробно по доставчици и по фактури, съответно посочени са и са обсъдени другите доказателства, доколкото са ангажирани допълнително. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а именно необсъждане на определени доказатва - СсчЕ и разпитани свидетели. Съдът е разгледал доказателствата по делото, по отделно и в тяхната съвкупност, включително и е анализирал заключението по ССчЕ. Относно фактурите, издадени от "997" ЕООД, "Г. Б." ЕООД, "ДНС Инженеринг" ЕООД, ЕТ "П. Я.-Л.", "Мони 74" ЕООД, "М. Т." ЕООД и "С. С." ЕООД, настоящият касационен състав на ВАС, Осмо отделение преценява като основателни мотивите на първоинстанционния съд, че по делото не са събрани доказателства, установяващи получаването на стоката от ревизираното дружество или извършването на услугите. Не са депозирани приемо-предавателни протоколи, стокови разписки или др., обективиращи прехвърлянето на право на собственост върху стоките или договори, актове обр. 19, КСС, пътни листа и др. за услугите. Извършените СМР от "С. С." ЕООД или товаро-разтоварни дейности от "Г. Б." ЕООД и "ДНС Инженеринг" ЕООД не могат да бъдат доказвани със общите показания на един свидетел. Не са налице достатъчно доказателства, установяващи, както параметрите на дължимата услуга от изпълнителя, нито доказателства за извършените фактически действия от изпълнителя и възможностите му за това, нито доказателства за приемо-предаване на резултата. Следва също така да се посочи, че за да бъде признато правото на приспадане на получателя не е достатъчно само да е доказано използването на стоки от вида на посочените във фактурите във връзка с икономическата му дейност, но и реалното предаване и получаване на процесните стоки. Преценката относно наличието на двете предпоставки следва да бъде направена от съда въз основа анализ на всички доказателства и доказателствени средства, при прилагане правилата на доказване. /т. 31 и т. 32 от решение на СЕС по дело C-285/11, "Боник"/. В този контекст националният съд следва да определи във всеки отделен случай в зависимост от фактите по делото, дали е налице прехвърляне на правото на разпореждане със съответната вещ като собственик (т. 33-34 от решение от 18.07.2013 г. по дело С-78/12, "Евита-К" ЕООД). За целите на тази преценка може да се вземат предвид данни относно доставки, предхождащи или следващи доставките, по които се претендира правото на приспадане, както и свързаните с тях документи като сертификати и свидетелства, издадени за транспортирането на стоките - арг. от т. 38 от Решението по дело С-78/12.

В настоящия случай липсват доказателства за индивидуализиран стоков поток, обоснован със счетоводни записвания, направени въз основа и на други първични счетоводни документи и на доказателства, които в логическа и хронологическа връзка да установяват идентичния предмет на предходната и пряката доставка. Липсват доказателства от счетоводството за стоковата наличност при доставчика към датата на издаване на фактурите. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че приетите по делото заключения на вещото лице по ССЕ, разпитания свидетел и представения договор между "Марица текс" АД и ЕТ "Пламен Янков" не променят изводите, до които са достигнали ревизиращите органи при извършването на ревизията, като примерно за доставчика ЕТ "Пламен Янков - Л." само наличието на платове при жалбоподателя, установено от вещото лице, не може да обоснове реалността на доставките по конкретните фактури, тъй като не е изследвано дали тези платове не са доставки по други фактури и доставчици. Още повече, както е и отбелязало вещото лице в своето заключение, лтъй като в основанието на фактурите, получени от ЕТ "Вилияна - Л. В." текстът е обобщен, не може да се направи категорично обвързване по видове, количество и цена. Наличието на последващи доставки не е определящо, доколкото спорът в конкретния казус не е относно наличието на конкретни количества стоки, а относно доставката им от конкретен доставчик и не може да се проследи стоковия поток по веригата.

1. В частта по ЗДДФЛ и допълнително определените здравно-осигурителни вноски.

Решението е правилно и в частта му, в която е потвърден РА относно установените с него задължения за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ. При установена от органите по приходите липса на осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги по процесните фактури законосъобразно отчетените във връзка с тях от данъчно задълженото лице разходи не са признати за данъчни цели. В разпоредбата на чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО, която се намира в Г. Ч. "Предотвратяване на отклонения от данъчно облагане", е посочено че за отклонение от данъчно облагане се смята и когато е налице заплащане на възнаграждение или обезщетения за услуги, без те да са реално осъществени. Разпоредбата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО посочва, че не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Правилно съдът е приел, че при липса на реално осъществени доставки на стоки по фактури, издадени от "Виталис" ЕООД, хипотезите на посочените норми са осъществени, поради което е налице основание за коригиране на финансовия резултат на ЕТ за съответните години.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав на Осмо отделение на Върховен административен съд намира, че касационните жалби се явяват неоснователни, като не са налице основания за отмяна на обжалвания съдебен акт и същият следва да бъде оставен в сила.

По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение