Решение № 16175 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7578/2018 г.

Решение № 16175 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7578/2018 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Русев от [населено място] срещу решение № 44 от 18.04.2018 г., постановено по адм. д. № 42/2018 г. по описа на Административен съд - Търговище, V състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на решението. Ответникът – Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Търговище, не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд – Търговище е отхвърлил жалбата на Р. Русев от [населено място] против решение № 2153-25-5 от 28.02.2018 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Търговище и потвърденото с него разпореждане № 2140-25-23 от 16.01.2018 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ гр. Търговище. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата касационна инстанция констатира, че решението е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в рамките на правораздавателната му власт, след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба. Касационният жалбоподател твърди, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, без да сочи конкретни пороци, обуславящи това оплакване. В тази връзка се съобразява, че съдебният акт е постановен при изяснена фактическа обстановка и реализирано право на защита на страната, без наличие на процесуални нарушения. В мотивите към съдебния акт правилно и обосновано е разгледана фактическата обстановка по спора, като административният акт е изследван на основанията по чл. 146 АПК. По същество оплакванията на касатора са, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. От доказателствата по първоинстанционното дело се установява, че пенсионният орган е зачел на Р. Русев 1 г., 8 м. и 13 дни стаж от трета категория, който обхваща периода от навършване на пълнолетие до края на обучението на кандидатстващото за пенсия лице в СМУ "Ф. Е. Дзержински", а именно - от 18.08.1989 г. до 30.04.1991 г. Спорът се е свеждал до това, следва ли да бъде признат за осигурителен стаж целият период, т. е. и преди навършване на пълнолетие, в който Русев се е обучавал в СМУ "Ф. Е. Дзержински". От военно-отчетната книжка на лицето, оформена на 3.11.1988 г., се установява, че то е постъпило в цитираното учебно заведение след завършен 10-ти клас и с оглед датата на раждане - преди навършване на 18 години. Според чл. 44, ал. 1 НПОС за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. За този стаж се дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет. Във втората алинея на същия текст е посочено, че когато по време на обучението се промени срокът на наборната военна служба, за осигурителен стаж се зачита определеният срок към датата на започване на обучението, а за ненавършилите пълнолетие - към датата на навършване на пълнолетието им. Цитираната нормативна уредба кореспондира с разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите, в периода, когато лицето е било курсант в СМУ "Ф. Е. Дзержински" гр. Пазарджик. Според тази норма за трудов стаж от III категория се зачита времето, прекарано в редовна военна служба. Не е предвидена хипотеза на приравнен трудов стаж при други условия. Редовна военна служба съгласно чл. 21 от действащия Закон за всеобщата военна служба в Народна република България е отбивана от всички български граждани, които в годината на набора са навършвали 18 години. След като стажът е положен при действието на цитираната нормативна уредба, той следва да бъде признат при тези условия, с оглед нормата на § 9, ал. 1 КСО. Русев е навършил 18 години, когато е бил школник в средното милиционерско училище. С това, че е завършил курса на обучение в СМУ "Ф. Е. Дзержински" гр. Пазарджик, на основание чл. 2, б. "б" от Указ № 117 от 31.07.1971 г. за откриване на сержантски (старшински) средни военни училища (обн., ДВ, бр. 63 от 10.08.1971 г., изм., бр. 67 от 26.08.1977 г., бр. 12 от 12.02.1988 г.) му е призната отбита редовна военна служба. Обучаващите се в сержантските (старшински) средни военни училища се намират на действителна военна служба и имат всички права и задължения на срочнослужещи в армията (чл. 3 от Указ № 117 от 31.07.1971 г.), но цитираната разпоредба на чл. 81, ал. 1 ППЗП не е приравнявала времето на обучението им на трудов стаж. По отношение на редовната военна служба е въведено изискването, че същата се изпълнява при навършване на пълнолетие по аргумента на чл. 21 ЗВВСНРБ (отм.);. От друга страна за целите на пенсионното производство за трудов стаж по силата на чл. 81 ППЗП (отм.); се зачита времето прекарано в редовна военна служба, т. е. периодът от 18-годишна възраст, когато наборниците подлежат на повикване на редовна военна служба до момента на уволнението им. Както бе посочено по-горе нормата на чл. 81 ППЗП (отм.); не предвижда зачитане като трудов стаж на периоди, приравнени на редовна военна служба. Това е сторено едва с изменението на разпоредбата на чл. 81 ППЗП (отм.); с § 42 от Постановление на МС № 218 от 29.08.1996 г. (ДВ, бр. 76 от 1996 г.) във връзка с приетия Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България (ДВ, бр. 112 от 1995 г., в сила от 27.02.1996 г.), с който военната служба се разделя на кадрова и наборна. Същото се отнася и до обучавалите се във военни училища и липсва правно основание на завършилите средни милиционерски училища да бъде признат различен статус. Съгласно чл. 69, ал. 2 КСО, държавните служители за Закона за Министерство на вътрешните работи, Закона за специалните разузнавателни средства и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги, държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от Закона за съдебната власт, придобиват право на пенсия при навършване на 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от който две трети действително изслужени, като държавни служители по посочените закони, по Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" и като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. В § 50 от ПЗР на ЗИДКСО (ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.), е предвидена възможност лицата по чл. 69 КСО, които до 31.12.2015 г. имат необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, да се пенсионират независимо от възрастта им до 31.12.2018 г. Касационният жалбоподател няма право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 2 КСО и § 50 от ПЗР на ЗИДКСО, тъй като не отговаря на едно от предвидените кумулативни изисквания на КСО, а именно наличието на 27 години общ осигурителен стаж. Оспореният административен акт, с който е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69, ал. 2 КСО и § 50 от ПЗР на ЗИДКСО, е издаден при спазване на материалния закон и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд – Търговище е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания по чл. 209 АПК за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,