Решение № 8085 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2603/2020 г.

Решение № 8085 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2603/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 237 и следв. от Административно-процесуалния кодекс. Образувано е по молба на Н. М. от [населено място] за отмяна на влязлото в законна сила определение № 698 на Върховния административен съд, тричленен състав на трето отделение, от 16.01.2019 г., постановено по адм. д. № 15150/18 г., с което е оставено в сила определение от 23.11.2018 г. на Административен съд – гр. Хасково, постановено по адм. д. № 218/2018 г. В молбата се твърди, че по отношение на посоченото определение на Върховния административен съд са налице основанията за отмяна съгласно разпоредбата на чл. 239 от АПК. По изложените доводи моли петчленния състав на Върховния административен съд да постанови решение, с което на основание чл. 239 от АПК да отмени влязлото в законна сила определение на Върховния административен съд по адм. д. № 15150/18 г. и оставеното с него в сила определение на Административен съд – Хасково по адм. д. № 218/2018 г. и да върне делото за произнасяне по същество на спора Ответният по молбата кмет на Община – Любимец не е взел становище. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното: С определение № 698 на Върховния административен съд, тричленен състав на трето отделение, от 16.01.2019 г., постановено по адм. д. № 15150/18 г. е оставено в сила определение от 23.11.2018 г. на Административен съд – гр. Хасково, постановено по адм. д. № 218/2018 г., с което е оставена без разглеждане исковата молба на Н. М. от [населено място] и е прекратено производството по делото. Съгласно чл. 237, ал. 1 АПК на отмяна подлежат влезлите в сила съдебни решения и влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Съгласно чл. 240, ал. 1 от АПК отмяна може да се иска в едногодишен срок от възникването на основанието за отмяна, а когато то предхожда решението, чиято отмяна се иска – от влизането в сила на решението. Според алинея втора на същия текст искането не може да бъде подадено по-късно от три месеца от узнаване на основанието за отмяна, а в случаите по чл. 239, т. 5 от узнаване на решението. С оглед на данните по делото следва да бъде прието, че молбата е подадена от надлежна страна и в срок, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана. Същата е не основателна. В искането като основание за отмяна се сочи наличие на нови обстоятелства – броеве на "Държавен вестник", които установяват, че процесните земи, за които се претендират вреди, не са земеделски земи – основание по чл. 239, т. 1 АПК. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В конкретния случай от данните по делата е видно, че исковата молба на ищеца /сега молител/ е била оставена без разглеждане, съответно производството по образуваното първоинстанционно дело е било прекратено, поради това, че нередовностите на исковата молба не са били отстранени – не е уточнено какви точно вреди се претендират – по време, размер, от кои конкретно административни актове и от кои лица. Като допълнително обстоятелство в определението на тричленния състав е посочено, че за да се претендира обезщетение по реда на чл. 203 и сл. АПК, е необходимо да има отменен по съответния ред административен акт, от които се претендира обезщетението или ведно с предявяване на иска да се претендира от съда да обяви и незаконосъобразността на действията или бездействията, от които произтичат вредите. Посочено е, че в конкретния случай не са ангажирани доказателства, че е налице отмяна на двата административни акта, нито се иска от съда да обяви незаконосъобразността на действия или бездействия на длъжностни лица от съответните администрации, което е предпоставка за допустимост на исковете. Сочените от молителя нови доказателства не отстраняват нередовностите на исковата молба, те биха могли да бъдат отнесени до същността на спора, но до се стигне до такава същност следва да е налице редовна искова молба, каквато в случая липсва. Останалите сочени в молбата обстоятелства по същество представляват оплаквания за неправилност на определението на тричленния състав. Същите не следва да бъдат обсъждани, тъй като определението на тричленния състав е постановено от съда в качеството му на касационна инстанция и съгласно чл. 249 във вр. с чл. 223 АПК и чл. 236 АПК определението е окончателно и не подлежи на последващо касационно обжалване. По изложените съображения искането за отмяна на влязлото в законна сила определение на тричленния състав ВАС на основание чл. 239 от АПК се явява неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на осн. чл. 244 от АПК във вр. с чл. 239 от същия кодекс, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,