Решение № 10807 от 4.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3461/2025 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Селена ЕС ООД, гр. Пловдив против решение 305 / 10.01.2025 г. по адм. дело 2131/2024 г. на Административен съд Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл.36, чл.88, ал.2, т.1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), чл.58, ал.4 АПК и необоснованост касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба директор на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) Пловдив, чрез юрисконсулт Хаджиева изразява становище за неоснователност на същата. Представя писмен отговор и писмено становище, в които моли оспорването да бъде отхвърлено като неоснователно. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение 305 / 10.01.2025 г. по адм. дело 2131/2024 г. Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на Селена ЕС ООД, гр. Пловдив срещу задължителни предписания, дадени с писмо, изх. М-464-2/12.08.2024 г. на директора на РИОСВ Пловдив, с които търговското дружество жалбоподател е било задължено да заплати дължимата продуктова такса от 10557,04 лева за пуснати на пазара електрическо и електронно оборудване (ЕЕО) през 2023 г. в количество 10499,156 кг. към предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда. Присъдил е разноски. Съдът е приел, че оспорените предписания са издадени от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. С оспореното пред първоинстанционния съд писмо, материализиращо задължителни предписания по чл.114, т.1 вр. с чл.119 и чл.120 от ЗУО жалбоподателят е бил задължен да заплати продуктова такса за пуснати на пазара ЕЕО през 2023 г. към предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда и да информира РИОСВ Пловдив, като представи документ, удостоверяващ плащането. Твърденията на Селена ЕС ООД, гр. Пловдив, че е заплатило дължимата продуктова такса за 2023 г. на НООРО АД са ирелевантни досежно предмета на спора, защото посочената организация за оползотворяване е била с изтекло разрешение по чл.81, ал.1 ЗУО. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че по силата на фикцията за мълчаливо съгласие по аргумент от чл.36 ЗУО и чл.58, ал.4 АПК за въпросната организация е налице удължаване на действието на разрешението за оползотворяване. Съгласно чл.36 ЗУО изтичането на сроковете за извършване на регистрация или издаване на разрешение или за изменение и/или допълнение на регистрация или разрешение по чл. 35 в случаите по този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му се смята за мълчаливо съгласие за извършване на съответната дейност. Обхватът на предвидените хипотези от визираната норма е строго ограничен и касае единствено разрешенията и регистрационните документи, издадени по реда на чл.35 ЗУО. Срокът на действие на разрешението по чл.81, ал.1 ЗУО за НООРО АД е бил до 31.12.2022 г., като след изтичането му то не е било продължено. С оглед установеното плащане към организация, която е с изтекла регистрация законосъобразно административният орган е предписал на Селена ЕС ООД, гр. Пловдив в качеството му на задължено лице по чл.14, ал.1 ЗУО да изпълни законовото си задължение по заплащане на дължимата продуктова такса. Наред с горното следва да се отбележи, че заявление за продължаване на срока на действие на разрешение, дадено с Решение п-ИУЕЕО-3-03/08.01.2020 г. е подадено от НООРО АД едва на 03.10.2023 г., т.е. почти година по-късно след изтичане на срока на предходното. Развитите съображения за неправомерно поведение на органа по чл.92, ал.2 ЗУО са също неоснователни. Съгласно чл.88, ал.1 и ал.2, т.1 ЗУО разрешението се издава за срока, посочен в заявлението, но не по-дълъг от 5 години, и съдържа условия, определени от компетентния орган. Издаденото разрешение прекратява своето действие с изтичане на неговия срок. Съгласно чл.92, ал.2 ЗУО компетентният орган и организацията по оползотворяване информират обществеността по подходящ начин за издаването на разрешение, както и за последващите му изменения и допълнения или отнемане на разрешението. Изтичането на срока не е включено в нито една от предвидените хипотези. Публикуваният списък с организациите по оползотворяване и неговата актуализация не са обвързани със срок доколкото при вписването на ООп освен името на организацията се съдържа и подробна информация за самото ЮЛ, номера на разрешението по чл.81 ЗУО и неговия срок на действие. Достигайки до същите изводи административният съд е постановил своето решение при точно прилагане на материалния закон и вярна преценка на фактите. Първоинстанционното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение