Решение № 13551 от 11.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2029/2015 г.

Решение № 13551 от 11.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2029/2015 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ихаб Мохамед Хусейн, гражданин на Ирак, против решение № 7751 от 12.12.2014 г., постановено по адм. дело № 10167/2014 г. по описа на Административен съд - София-град. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички правнорелевантни факти и обстоятелства, въз основа на които да установи обективната истина относно бежанската история на търсещото закрила лице. Моли да бъде отменено обжалваното съдебно решение. Ответната страна - Заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно е приел, че по отношение на касационния жалбоподател не са налице изискванията на чл. 8 и 9 от ЗУТ за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут. Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя, че има представен статут на бежанец по мандата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. Не може да има предоставен статут на бежанец по мандата на ВКБООН без да е напуснал пределите на страната си по произход, освен това не е представил оригиналния сертификат, който му предоставя закрила. Върховният административен съд- трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административния съд - София-град, е отхвърлена жалбата на Ихаб Мохамед Хусейн, гражданин на Ирак, против решение № 4741 от 17.07.2014 г. на Заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от ЗУБ му е отказано предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган при спазване на установената в закона писмена форма и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е намерил за правилен изводът на административния орган за липса на приложение на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в конкретния случай по отношение на чужденеца не се установява наличие на опасения за сигурността и правата му поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. По отношение на извода за липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут спрямо Ихаб Мохамед Хусейн по смисъла на чл. 9 от ЗУБ съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Посочил е, че жалбоподателят не е бил принуден да напусне Ирак поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. АССГ е посочил, че не е установено по отношение на чужденеца да са налице тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване на доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международното право, намира, че решението на Административния съд - София-град, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Съдът е намерил за обоснован извода на административния орган за липсата на предпоставките за приложение на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в процесния случай по отношение на Ихаб Мохамед Хусейн, гражданин на Ирак, не са налице конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение и същевременно да са нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му на произход - Ирак, с оглед факта, че предмет на разглеждане пред ДАБ е трета по ред молба за закрила, представляваща и последваща такава по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо Ихаб Мохамед Хусейн по чл. 9 от ЗУБ съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Безспорно е установено, че чужденецът не е бил принуден да напусне страната на произход поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е бил застрашен от такива посегателства при завръщането си в Ирак. Също така предвид разказаната бежанска история и справките за обстановката в страната на произход, приложени към делото, не се установява по безспорен начин Ихаб Мохамед Хусейн да е бил обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. При постановяването на решението си първоинстанционният съд е анализирал и разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, като е съобразил тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението по дело С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз, съгласно което за да бъде предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут, чужденецът следва да представи доказателства, имащи отношение лично към него. Такива доказателства по делото не са представени. Съдът се е позовал и на приложената по делото справка с информацията относно състоянието на сигурността в Ирак на Дирекция "Международна дейност" към ДАБ, като обосновано е приел, че не е налице заплаха по отношение на Ихаб Мохамед Хусейн поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. В касационната жалба се излага довод за нарушение от страна на административния съд на чл. 10 от ЗУБ поради факта, че Ихаб Мохамед Хусейн има предоставен статут на бежанец по мандата на ВКБООН от Сирия. Настоящата инстанция счита този довод за неоснователен. Правилно АССГ е посочил в решението си, че в случая не е налице основание за предоставяне на бежански статут на основание чл. 10 от ЗУБ. Само и единствено въз основа на представеното от представителството на ВКБООН в България писмо, свидетелстващо за признат от офиса на ВКБООН в Сирия бежански статут на Ихаб Мохамед Хусейн, не може да се приложи разпоредбата на чл. 10 от ЗУБ. Това е така, тъй като ако действително има призната с акт на ВКБООН закрила спрямо молителя, то тя е относима към момента на издаването на документа - 2008 г. Необходимо е, да се направи разграничение между условията към 2008 г., обусловили предоставянето на закрила, и към датата на издаване на процесния административен акт - 17.07.2014 г. Не може да се прави извод за наличие на основания за предоставяне на закрила към 2014 г., с аргументи, относими към 2008 г. Настоящата молба за закрила на Ихаб Мохамед Хусейн е трета поред и по време на предходните производства той въобще не е споменал за такъв предоставен му статут. Напротив, в проведеното с него интервю от 08.10.2010 г. той изрично е посочил, че не е подавал в друга страна молба за закрила. Именно поради това абсолютно законосъобразен се явява изводът на административния съд за неприложение на разпоредбата на чл. 10 от ЗУБ. Също така следва да се отбележи, че доколкото става въпрос за последваща молба за закрила, то обектът на изследване за приложението на материалния закон се ограничава до наличието на нови обстоятелства, сочени от търсещия закрила, на второ място - съществеността на тези обстоятелства относно личното му положение или държавата на произход и на трето - преценката на тяхната основателност. С оглед на факта, че Ихаб Мохамед Хусейн не е представил нови обстоятелства, на които на основе молбата си за закрила, следва изводът, че първоинстанционният съд не е допуснал сочените от него нарушения на процесуалния и материален закон, а при внимателна преценка на фактите е приел, че оспорването на административния акт е неоснователно респ., че същия е законосъобразен. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение,