Решение № 88 от 21.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 109/2009 г.

ВКСII търговско отделение21.05.2009 г.докладчик Камелия Ефремова

Диспозитив

ОТМЕНЯ влязлото в сила решение № 387 от 12.02.2008 г. по в. гр. д. № 833/2007 г. на Софийски градски съд, IV - "Г" въззивен състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ОСЪЖДА "К" А., гр. С., кв. Ботунец да заплати на Т. С. Т. от гр. С., ж. к. "С", ул. "И" № 26 направените в настоящото производство разноски в размер на сумата 574.14 лв. (петстотин седемдесет и четири лева и четиринадесет стотинки).

Мотиви

Решение № 88 от 21.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 109/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Камелия Ефремова Образувано е по молба на Т. С. Т. от гр. С. за отмяна на влязло в сила решение № 387 от 12.02.2008 г. по в. гр. д. № 833/2007 г. на Софийски градски съд, IV - "Г" въззивен състав, с което е оставено в сила постановеното от Софийски районен съд, 25 състав решение от 14.11.2006 г. по гр. д. № 6646/2004 г. за отхвърляне на предявения от молителя Т. С. Т. от гр. С. срещу "К" А., гр. С. иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения между страните предварителен договор за продажба на недвижим имот от 27.12.2000 г. Молбата е основана на представен препис-извлечение от Протокол № 42 от 30.10.2000 г. на Управителния съвет на "К" А., установяващ фактана изрично овластяване на подписалото предварителния договор лице Б. Б. - член на УС на "К" А. - да извърши необходимите действия по продажбата на жилищата, собственост на дружеството, на всички желаещи да ги закупят. С оглед на това ново доказателство, молителят счита за неправилно постановенотоот въззивния съд решение, в което е прието, че предварителният договор е подписан от неоправомощено лице и следователно не ангажира ответното дружество. Ответникът по молбата - "К" А., гр. С. оспорва същата и моли за оставянето й без уважение по съображения, изложени в писмен отговор от 22.01.2009 г. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед релевираното основание за отмяна на влязлото в сила решение, приема следното: Молбата за отмяна е подадена от надлежна страна и в предвидения в чл. 305, т. 1 ГПК преклузивен 3-месечен срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество - същата е и основателна. За да се счете, че е налице предвиденото в чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК основание за отмяна на влязло в сила решение, необходимо е обстоятелството или писменото доказателство, на което се позовава заинтересованата страна, да отговаря на няколко комулативно дадени изисквания, а именно - дае ново, да е от съществено значение за делото и да не е могло да бъде известно на страната при решаването му или същата да не е могла да се снабди снего своевременно. Тези изисквания в случая са налице. Видно от мотивите на атакуваното решение, решаващият аргумент на въззивния съд за отхвърляне на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е липсата на валиден предварителен договор за продажба на процесния недвижим имот, обоснована с подписването на договора от лицето Б. Б., което не е изрично овластено да представлява дружеството-продавач "К" АД. С оглед на това, представеният от молителя в настоящото производство препис-извлечение от Протокол № 42 от 30.10.2000 г. на Управителния съвет на "К" А., съдържащ изрично решение на УС (т. 5.1.) за възлагане на зам. изпълнителния директор по преструктуриране и приватизация Б. Б. да извърши необходимите действия по продажба на жилищата, собственост на дружеството на всички, желаещи да ги закупят, следва да се прецени като писмено доказателство, което е от съществено значение за делото. И доколкото по делото липсват данни това доказателство дае било известно на молителя при разглеждането на спора в двете съдебни инстанции, същото може да бъде определено като ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Именно защото страната - молител не е знаела за съществуването на посоченото доказателство, непредставянето му по делото не представлява проява на процесуална пасивност от нейна страна и липса на дължима грижа за водене на процеса. С оглед изложеното, настоящият състав счита, че е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на атакуваното решение. При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на молителя следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски в размер на сумата 574.14 лв., включващи 74.14 лв. - държавна такса и 500 лв. - платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 0* от 24.03.2009 г. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК

Цитирани разпоредби

2