Решение № 11163 от 10.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8512/2025 г.

ВАСПърво отделение10.11.2025 г.докладчик т Бисер Цветков

Диспозитив

ОБЕЗСИЛВА решение 22022/26.06.2025 г., постановено по адм. д. 1608/2022 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/ в частта, с която е отменено решение РТД 3000-180/27.01.2022г./32-29122 на директора на ТД Митница Пловдив извън отказа за възстановяване на представено обезпечение в размер 581.33 лева и прекратява делото в тази част.

ОТМЕНЯ решение 22022/26.06.2025 г., постановено по адм. д. 1608/2022 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/ в частта, с която е отменено решение РТД 3000-180/27.01.2022г./32-29122 на директора на ТД Митница Пловдив относно отказа за възстановяване на представено обезпечение в размер 581.33 лева и вместо него в тази част постановява:

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на Огл Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГмбХ Германия против решение РТД 3000-180/27.01.2022г./32-29122 на директора на ТД Митница Пловдив в частта за отказа за възстановяване на представено обезпечение в размер 581.33 лева

ОСЪЖДА Огл Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГмбХ Германия да заплати на Агенция Митници деловодни разноски в размер 504.65 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ Членове: /п/ РУМЯНА ЛИЛОВА/п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА

Мотиви

Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция Митница Пловдив, представен от юрисконсулт Георгиев, против решение 22022/26.06.2025 г., постановено по адм. д. 1608/2022 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отменено решение РТД 3000-180/27.01.2022г./32-29122 на директора на ТД Митница Пловдив. Оплакванията на касатора са за неправилност на съдебния акт поради нарушения на материалния закон. Изразява убеждение, че в решението на митническия орган е съобразено наличието на фиксирана стойност при вноса на продукти от секторите на плодовете и зеленчуците и отклонение с повече от 8 % на декларираната от вносителя митническа стойност. Затова и в съответствие с чл. 75 от Делегиран регламент(ЕС) 2017/891, за да освободят представеното обезпечение, митническите органи следвало да изискат от вносителя да докаже, че стоката закупена на цена по-висока с повече от 8% от стандартната вносна стойност е освободена според условия, потвърждаващи достоверността на тази висока цена. Оспорва решаващия извод на първостепенния съд за дължимо превишаване с повече от 50% на декларираната митническа стойност над стандартната вносна стойност, като условие за освобождаване на обезпечението. Иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне на оспорването срещу административен акт. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация Огл Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГмбХ Германия, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК съдът прие следното: Съдебното производство пред АССГ е образувано по жалба на Огл Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГмбХ Германия срещу решение РТД 3000-180/27.01.2022г./32-29122 на директора на ТД Митница Пловдив в частта, с която е отказано възстановяване на депозит за внесени тиквички в размер 581.33 лева. С това решение митническият орган е извършил корекция на митническа декларация с MRN 21BG003010026138R5/15.04.2021 г. за стоки 3 и 4, като за елементни данни /ЕД/ е посочил допълнителен режим Е02 - стандартни стойности при внос; на основание чл. 75, § 5, ал. 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 е отказал да освободи представеното от вносителя Огл Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГмбХ Германия обезпечение в размери съответно 652.77 лева и 581.33 лева и го е задържал като заплащане на вносно мито, приемайки, че на основание чл. 75, § 6, ал. 2 от същия Регламент митото, което следва да бъде събрано включва и лихва от датата на допускане на стоките за свободно обращение /15.04.2021 г./; в група данни 4 е включил ставка на мито върху селскостопански стоки, преизчислил е основата на вземането по стандартна вносна стойност /СВС/, определена от Европейската комисия за 15.04.2021 г. и е установено допълнително задължение за вносно мито (А01) съответно в размери 652.77 лева и 713.48 лева и недължимо внесен ДДС в общ размер 137.11 лева. Администрацията е сравнила декларираната митническа стойност за стока 3 пресни домати тип кръгъл розов (Ремве), преизчислена в / 100 кг 143.10 /100 кг. и за стока 4 - пресни тиквички 73.09 /100 кг. със СВС, определена от ЕК за 15.04.2021 г. за домати и тиквички с произход ERGA OMNES, включващо РТурция, в размер съответно 102.60 /100 кг. и 51.10 /100 кг. и с превишението от повече от 8% е обосновала дължимостта на обезпечение от вносителя по чл. 75, § 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 във вр. с чл. 148 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, каквото е внесено в размери съответно652.77 лева и 581.33 лева. За стока 3 вносителят е изразил съгласие обезпечението да бъде задържано за заплащане на митото. Изчислена е себестойност 98.91 /100 кг. за тиквичките и е установена продажба в търговска верига Лидл в Република Румъния на цена 98 /100 кг. Продажбата под цената на придобиване изключвала доказването на условията за освобождаването и представлявало основание по чл. 75, § 5, ал. 3 от Делегирания регламент за задържане на обезпечението за заплащане на вносно мито. С първоинстанционното решение е отменено решението на митническия орган и е изпратена преписката нему за ново произнасяне при спазване указанията по тълкуване и прилагане на закона от съдебния акт. Съдът е възпроизвел констатациите на администрацията. Ценил е заключение на СИЕ за установяването си, че декларираната МС не надвишава СВС с повече от 50 %. Приел е, че утежняващият административен акт е издаден от компетентен митнически орган, в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила. С позоваване на решението на СЕС по дело С-770/21 е обосновал решаващия си правен извод за дължимо превишаване с повече от 50 % на декларираната МС над стандартната стойност при вноса, като основание за съмнение в декларираната стойност. Приел е, че в случая за стоката тиквички превишаването на СВС не е съществено, а декларираната стойност е реално платена. При проверката по чл. 218, ал. 2 АПК касационният съдебен състав възприе като порок на обжалвания съдебен акт произнасяне свръх петитум. Пред първостепенния съд е отнесен спора за законосъобразността на решението на митническия орган в частта му за отказа да се възстанови внесен депозит за стоката тиквички. Сам съдът така е определил предмета на спора, а и на делото в началото на мотивите на съдебния акт. При диспозитивното начало в процеса правомощието на съда да реши правния спор възниква ако е сезиран, в пределите на сезирането и докато защитата се иска. Затова и в частта му за отмяна на решението на митническия орган извън отказа за възстановяване на внесеното обезпечение за стока 4 тиквички съдебният акт е недопустим. Дължимо е обезсилване съдебното решение в тази част и прекратяване на делото в тази част. В допустимата си част решение е неправилно. По декларация с MRN 21BG003010026138R5/15.04.2021 г. като стока 4 са внесени пресни тиквички с държава на произхода РТурция. Тези зеленчуци са в обхвата на приложение VII на Делегиран регламент (ЕС) 2017/891. Установеният с чл. 181, § 1 от Регламент (ЕС) 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета принцип е, че за целите на прилагането на митническата ставка по Общата митническа тарифа по отношение на продуктите от секторите на плодовете и зеленчуците и преработените плодове и зеленчуци и по отношение на гроздовия сок и гроздовата мъст, входната цена на дадена партида е равна на нейната митническа стойност, изчислена в съответствие с Регламент (ЕИО) 2913/92 на Съвета

40

(Митническия кодекс) и Регламент (ЕО) 2454/93 на Комисията (41). В чл. 181, § 2 от Регламента е предвидено, че за да се гарантира ефикасността на системата, на Комисията се предоставя правомощие да приема делегирани актове с цел да се гарантира, че достоверността на декларираната входна цена на съответна партида се проверява като се използва фиксирана стойност при вноса, както и да се определят условията, при които се изисква предоставяне на гаранция. Според чл. 75, § 1 от Делегирания регламент продуктите от секторите на плодовете и зеленчуците за целите на чл. 181, § 1 от Регламент (ЕС) 1308/2013 са тези от приложение VII към Делегирания регламент. При действието на чл. 75, § 2, ал. 1 от Делегирания регламент, ако митническата стойност на продуктите от част А към приложение VII се определя според договорната стойност, посочена в чл. 70 от МКС и тази митническа стойност е по-висока с повече от 8% от фиксираната ставка, изчислена от Комисията като фиксирана стойност при внос в момента на съставяне на декларацията за допускане на продуктите за свободно обращение, вносителят трябва да предостави гаранцията, посочена в член 148 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията. В тази хипотеза размерът на вносното мито, което би се дължало за продуктите се определя по фиксираната стойност при внос. В тежест на вносителя е да докаже в едномесечен срок от продажбата на продуктите и в четиримесечния срок от датата на приемане на декларацията за поставяне на стоките под режим допускане за свободно обращение, че партидата е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в чл. 70 МКС, или да определи митническата стойност, посочена в чл. 74, § 2, б. в от МКС /вж. чл. 75, § 5, ал. 1 от Делегирания регламент/. Доказването на условията на освобождаване на партидата включва не само фактурата, а и всички документи, необходими за извършване на митническа проверка по отношение на продажбата и освобождаването на всеки продукт от партидата /чл. 75, § 5, ал. 4 от Делегирания регламент/. Условие за освобождаване на гаранцията е представяне на удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване. Иначе обезпечението се задържа чрез плащане на вносни мита /чл. 75, § 5, ал. 3 от Делегирания регламент/. Пропуск на първостепенният съд е да възприеме изначалната невъзможност жалбоподателят да получи защита в заявения от него обхват. По отношение на стока 4 от митническата му декларация от 15.04.2021 г. разпоредената с акта на митническия орган правна промяна включва не само задържане на внесеното обезпечение, но и определянето на нова митническа стойност СВС; различна от декларираната ставка на митото адвалорно мито от 12.8 % и прогресивно мито от 15.2 /100 кг. и установяване на допълнително задължение за мито. Без да са оспорени основанието и размера на митническото задължение е съобразено с материалния закон задържането на внесеното обезпечение за това задължение. Вън от горното, в случая декларираната митническа стойност на продукта тиквички е по-висока с повече от 8% от определената от ЕК фиксирана стойност към момента на вноса. Последващата реализация на стоката под себестойността ѝ определя като непълно доказването на освобождаването на партидата според условия потвърждаващи правилно определяне на митническата стойност по метода на чл. 70 МКС. Под условия по смисъла на член 75, параграф 5, четвърта алинея от Делегиран регламент 2017/891 следва да се разбират всички обстоятелства, настъпили след пускането на стоките в свободно обращение в Съюза, които могат да потвърдят или да опровергаят достоверността на декларираната договорна стойност /така т. 79 от решението на Съда по дело С-770/21/. По разясненията в т. 82 от решението на Съда по дело С-770/21 продажбата на загуба може да се възприеме като сериозна индикация за изкуственото завишаване на декларираната договорна стойност от вносителя, за да се избегне плащане на вносно мито или да се намали размера му. Това е важимо в случая, доколкото внасяните продукти се облагат с адвалорно мито със ставка 12.8 % и променливо мито в евро, чийто размер нараства с намаляването на митническата стойност на продуктите. Противоречи на материалния закон изводът на първостепенния съд за дължима отлика с повече от 50 % между декларираната договорна стойност и определената от Комисията стандартна стойност при вноса, като основание за съмнение у митническия орган в достоверността на декларираната стойност. Този извод се основава на т. 90 от решението на Съда по дело С-770/21 и цитираното там решение по дело С-291/15. Позицията на Съда по тези дела е, че разликата с повече от 50% между декларираната стойност на партидата внесени стоки и СВС "...е достатъчна, за да породи у митническия орган съмнения в достоверността на тази декларирана договорна стойност...". Всъщност основанията за съмнения не се изключват и при по-малки разлики на декларираната и СВС в хипотезата на продажба на загуба, стига декларираната митническа стойност на продуктите да е по-висока с повече от 8% от определената от ЕК фиксирана стойност към момента на вноса. Това отклонение е юридическият факт, пораждащ тежестта на вносителя да докаже "..., че партидата от внесените стоки е била освободена съгласно условията, потвърждаващи достоверността на декларираната договорна стойност." /вж. т. 93 от решението на Съда по дело С-770/21/. В контекста на горното правомерно с решението на митническия орган е задържано представеното обезпечение за плащане на вносно мито, определено по фиксирана стойност за внос на продукта тиквички. Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в допустимата част, като се постанови отхвърляне на оспорването срещу съответната част от решението на митническия орган. При този изход на спора на Агенция Митници /арг. от § 1, т. 6 от ДР на АПК/ се дължат деловодни разноски в общ размер 504.65 лева юрисконсултско възнаграждение по 250 лева за всяка съдебна инстанция на основание чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ и 4.65 лева платена държавна такса за касационното оспорване.