Решение № 6428 от 13.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1611/2013 г.

Решение № 6428 от 13.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1611/2013 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Теменужка Димитрова Стоименова, Галин Красимиров Стоименов и Митко Красимиров Стоименов, всички от с. Гирчевци, обл. Кюстендил, срещу решение № 6791 от 11.12.2012 г. по адм. дело № 235/2012 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на Теменужка Димитрова Стоименова срещу експертно решение № 0699 от 24.11.2011 г. на НЕЛК. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост и нарушения на съдопроизводствени правила като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Националната експертна лекарска комисия, гр. София, е оспорил касационната жалба в писмено становище. Ответникът Областна дирекция на МВР - Кюстендил не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност и законосъобразност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София-град е експертно решение № 0699 от 24.11.2011 г. на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) по белодробни болести, с което е потвърдено ЕР на ТЕЛК № 0306 от 29.07.2011 г. за липса на причинна връзка по повод трудова злополука. Прието е, че смъртта на Красимир Славчов Стоименов (наследодател на жалбоподателката Теменужка Димитрова Стоименова и заинтересованите страни Галин Красимиров Стоименов и Митко Красимиров Стоименов), настъпила от белодробен тромбоемболизъм на 18.05.2011 г. около 06.00 ч. в края на нощно дежурство в сградата на ОД на МВР - Кюстендил, няма причинна връзка с трудова злополука. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд София - град след преценка на събраните по делото доказателства е обосновал правилния извод, че настъпилото нетравматично увреждане, причинило смъртта на Красимир Славчов Стоименов - командир на отделение в група ООР, сектор Охранителна полиция - ОД на МВР - Кюстендил не е причинено от изпълняваната от служителя работа по време на дежурството на 17 - 18.05.2011 г. Съдът се е позовал на заключението на назначеното по делото вещо лице - лекар специалист по белодробни и имуноалергични заболявания, съгласно което не е налице пряка причинна връзка между злополуката и професията. Установено е, че починалото лице е страдало от артериална хипертония, затлъстяване III степен и е било пушач повече от 20 години. Макар че е изразило съмнение относно точността на поставената диагноза на заболяването, причинило смъртта, вещото лице доц. д-р Демирова е посочило, че увреждането като другите от този тип с многофакторна етиопатогенеза /инфаркт, инсулт, диабет и т. н./ не се приема за трудова злополука. В съдебно заседание вещото лице е обяснило, че от житейска гледна точка може да се приеме частична причинна връзка и съпричиняване, ако е имало стрес при дежурството, но не и от гледна точка на закона. Развитите в касационната жалба подробни съображения, релевиращи необоснованост на съдебното решение и нарушения на съдопроизводствени правила, са неоснователни. Разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) дефинира понятието "трудова злополука" като всяко внезапно увреждане на здравето, което е причинило неработоспособност или смърт при наличието на две кумулативно предвидени обективни условия: първо, да е настъпило през време на извършваната работа и второ, да е във връзка с извършваната работа, алтернативно - по повод на тази работа, както и въобще всяка работа, извършена в интерес на предприятието. При декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от КСО предвижда разпореждането за приемането или неприемането й за трудова да се издава въз основа на решението на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността. На основание чл. 61, ал. 1, т. 5 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) органите на експертизата на трайно намалената работоспособност се произнасят по наличието на причинна връзка между увреждането и настъпилата неработоспособност (смърт) по повод на трудова злополука. При спазване на чл. 73, ал. 1, т. 1, изр. 2 от НМЕ териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и НЕЛК при нетравматично увреждане следва да се произнесат по причинната връзка въз основа на протокола за разследване на злополуката, съставен по реда на чл. 58 от КСО. В разглеждания случай е съставен протокол № 5 от 06.07.2011 г. за разследване на злополуката, в който са отразени обстоятелствата, при които е настъпила внезапната смърт на осигуреното лице в края на нощното дежурство на 18.05.2011 г. При аутопсията и проведените изследвания са намерени голям "яздещ" тромб в ствола и двата клона на белодробната артерия и по-малки тробми в отделни белодробни съдове, тромбоза в дясната половина на сърцето. Обективизирани са заболявания на сърдечно-съдовата система: артериална хипертония, атеросклероза, исхемична болест на сърцето, затлъстяване, на фона на които се е развил като усложнение белодробният тромбоемболизъм. Заболяването е причинено от множество рискови фактори, които въздействат продължително във времето и не са пряко свързани с работната среда. Изясняването на спора между страните във връзка с причината за настъпилото нетравматично увреждане изисква специални знания из областта на медицината. Първоинстанционният съд законосъобразно е назначил съдебно-медицинска експертиза със задача, поставена в жалбата, след запознаване с медицинските документи, професионалните задължения на починалото лице, неговата натовареност, почивки, извънреден труд, условия на труд на работното място, да даде заключение налице ли е причинна връзка между извършваната работа и настъпилата смърт. Вещото лице д-р Демирова е дало заключение, че не е налице пряка причинна връзка между изпълняваната работа на 18.05.2011 г. и настъпилата смърт, поради което от нормативна гледна не е налице трудова злополука. Не следва да бъде кредитирано алтернативното заключение за приемане на "съпричиняване" или "частична причинна връзка" според предложената от вещото лице терминология с "хроничната умора и стрес, свързани с отговорната професия", което би било относимо при спор относно наличието на професионална болест по смисъла на чл. 56 от КСО. От страна на жалбоподателката не е посочен нито един конкретен фактор на трудовата среда, който е причинил внезапно смъртта на съпруга й на 18.05.2011 г. Вместо това в протокол № 5 от 06.07.2011 г. за разследване на злополуката е отразено, че до 16.05.2011 г. служителят е бил в отпуск, а дежурството на 17 - 18.05.2011 г. е протекло с нормален ритъм, без допълнителни натоварвания на състава във връзка с регистрирани сигнали за нарушения или престъпления. В края на смяната Красимир Стоименов починал внезапно, докато разговарял с колегите си. Няма данни, че условията на трудовата среда в ОД на МВР - Кюстендил с оглед вредността и тежестта им могат да причинят множеството здравословни увреждания, от които е страдало починалото лице. Според картата за оценка на риска, коментирана в касационната жалба, рискът на работното място "командир на отделение" в група ООР, сектор ОП - РУП, макар и недостатъчно или неефективно овладян, е умерен. Без връзка с материалноправния спор са представените уверения от висшите учебни заведения, че децата на починалия служител са студенти. Преценката на гореустановените фактически обстоятелства води до извод, че смъртта на осигуреното лице, настъпила на 18.05.2011 г., не може да бъде квалифицирана като трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, защото не е причинена от внезапно увреждане на здравето, настъпило под прякото въздействие на вредоносни фактори на работната среда по време на извършвана работа. Оспореното експертно решение, с което не е призната причинна връзка по повод трудова злополука, е издадено при спазване на материалноправните предпоставки за законосъобразност и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд София - град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,