Решение № 9845 от 14.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2419/2010 г.

Решение № 9845 от 14.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2419/2010 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. София, при Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП) против решение № 97 от 23.12.2009 г. по адм. дело № 3410 по описа за 2009 г. на Административен съд София-град, с което е отменен ревизионен акт № 800276 от 30.01.2009 г. на главен инспектор по приходите при ТД на НАП София град, офис "Средни данъкоплатци и осигурители", поправен с РА 800276 от 10.03.2009 г., потвърден с решение № 454 от 2.04.2009 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП. Посочените пороци се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на чл. 66, ал. 1 от Кодекса на труда, чл. 173 и чл. 174 във вр. с чл. 128, ал. 1, изр. 2 от ДОПК - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът СНЦ "Български футболен съюз", гр. София, е оспорил касационната жалба в писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София - град е отменил ревизионен акт № 800276 от 30.01.2009 г. на главен инспектор по приходите при Териториалната дирекция на НАП София град, офис "Средни данъкоплатци и осигурители", поправен с РА 800276 от 10.03.2009 г., потвърден с решение № 454 от 2.04.2009 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП, с който на СНЦ "Български футболен съюз", гр. София, са определени допълнителни задължения за осигурителни вноски за ДОО в размер на 28 304.04 лв., включително лихви за забава. Обжалваното съдебно решение е постановено при правилно прилагане на чл. 168, т. 3 от ДОПК в частта, с която ревизионният акт е отменен за определените задължения за осигурителни вноски за 2001 г. и 2002 г., по отношение на които е направено възражение за изтекла погасителна давност. Становището на органите по приходите, че погасените по давност задължения подлежат на принудително изпълнение, е незаконосъобразно, както е незаконосъобразно и становището, че само в рамките на изпълнителното производство длъжникът има право да направи възражение за давност. Изложените в касационната жалба съображения относно възможността за доброволно изпълнение на погасените по давност задължения са изцяло неотносими към спора за законосъобразност на ревизионния акт в тази част. Направеното възражение за изтекла погасителна давност погасява задължението, т. е. то не се дължи и не "продължава да съществува" в правния мир. С ревизионния акт могат да се установяват само съществуващи и подлежащи на изпълнение публични задължения, но не и погасените на различни правни основания. На основание чл. 168 от ДОПК прихващането и погасяването са два различни способа, пораждащи погасителен ефект за публичното вземане. Разпоредбата на 128, ал. 1 от ДОПК се прилага в случаите, когато лицето търси от органа по приходите възстановяване на негово изискуемо вземане, произхождащо от надвнесени или неправилно събрани суми за публични вземания. Ако изискуемостта на вземането на лицето е настъпила по време, когато то е имало неизпълнено друго публично задължение, органът по приходите може да извърши прихващане между двете вземания и след изтичане на давностния срок за плащане на публичното задължение. Възпроизведено е общото правило, установено в гражданското право от чл. 103, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, за допустимост на прихващането и след като вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде извършено преди изтичането на давността. В разглеждания случай институтът на прихващането не може да намери приложение, защото касационният ответник не е претендирал възстановяване на неправилно платени от него и подлежащи на възстановяване суми за публични задължения, с оглед на което доводите на касатора във връзка с чл. 128, ал. 1, изр. 2 от ДОПК са неотносими. Решението на Административен съд София - град е правилно и в частта, с която е приета незаконосъобразност на допълнително начислените с ревизионния акт задължения за осигурителни вноски по трудови договори. След извършен подробен и задълбочен анализ на съдържанието на представените договори съдът законосъобразно е приел, че в тях не се съдържат елементите на трудови договори по чл. 66, ал. 1 от Кодекса на труда. По-голямата част от договорите не са сключени за заемане на определена длъжност от щатното разписание, а за извършване на поръчана работа. В договорите, в които е посочено, че ще се изпълняват определени длъжности, липсват уговорки за работно време, почивки, отпуски, трудова дисциплина и пр. По отношение на някои физически лица липсват налични писмени договори и осигурителните вноски са начислени въз основа на данните от хонорар сметки и разходни касови ордери за изплащане на парични суми. Касационните доводи за необоснованост на съдебното решение в горната обжалвана част и неправилно прилагане на чл. 66, ал. 1 от Кодекса на труда са неоснователни. Наличието на фактическите предпоставки за прилагане на правното основание за осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване се доказва с писмени трудови договори, отговарящи на изискванията за съдържание по чл. 66 от Кодекса на труда. Клаузите на сключените граждански договори, които са подробно обсъдени от първоинстанционния съд, не се отнасят до наемане на работна сила, а до престиране на определен резултат. При констатирано предоставяне на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда намира приложение разпоредбата на чл. 405а, ал. 1, която овластява единствено контролните органи на инспекцията по труда да издадат постановление за обявяване съществуването на трудовото правоотношение. По силата на алинея 3 на чл. 405 за времето, предхождащо издаването на постановлението, отношенията между страните се уреждат като при действителен трудов договор, само ако работникът или служителят е бил добросъвестен при постъпването на работа. В касационната жалба не са изложени пороци на съдебното решение в частта, с която ревизионният акт е отменен за определените задължения за осигурителни вноски върху изплатеното обезщетение за незаконно уволнение и незаконно недопускане на работа на лицето Емил Петров Дачев. Разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (загл. изм. - ДВ, бр. 67 от 2003 г.) са неприложими по отношение на трудовите и осигурителните правоотношения на лицето до 31.12.1999 г. Внасянето на осигурителни вноски за лицата, които не са работили поради незаконно недопускане или отстраняване от работа, е предвидено с разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 1 (изм., бр. 1 от 2002 г.). За периода на незаконно недопускане до работа се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано; ако лицето е било осигурявано на друго основание, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък. В настоящия случай е установено, че за времето на незаконното недопускане на работа лицето е било осигурявано от друг осигурител върху осигурителен доход, който е по-висок от определения от органа по приходите. Оспореният ревизионен акт е материално незаконосъобразен в частите за допълнително определените задължения за осигурителни вноски и като го е отменил, Административен съд София-град е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,