Решение № 13857 от 23.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15227/2012 г.

Решение № 13857 от 23.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15227/2012 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/. Образувано е по касационната жалба на Снежана Стоянова Попова в качеството и на управител и представляващ "Полиян Къмпани" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Гоце Делчев, обл. Благоевград, ул. "Дунав-търговски комплекс", против решение № 2894 от 29.05.2012 г., постановено по адм. дело № 11636/2011 г. на Административен съд София-град, първо отделение, 9 състав. В касационната жалба са изложени съображения по съществото на спора, като са наведени доводи за допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита се за незаконосъобразен извода на решаващия съд, че Прокуратурата на Р. България, в частност и Софийска районна прокуратура не осъществява административна дейност по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ, а дейност по чл. 2 от същия закон. Иска се отмяната на оспореното решение и да бъде уважен предявения иск. Със становище от 10.10.2013 г. касаторът подържа жалбата си по изложените в нея основания. Ответната страна-Софийската районна прокуратура, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение намери, че касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащо на оспорване съдебно решение и като такава се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. С оспореното решение, постановено в производство по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, решаващия съд е отхвърлил иска на "Полиян къмпани" ООД/касатор в настоящото производство/ срещу Софийска районна прокуратура, за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 87539,18 лв. в следствие бездействие на прокурор от прокуратурата. За да постанови този резултат административния съд е приел, че съгласно регламентацията на чл. 127, ал. 1 от Конституцията на Република България, прокуратурата следи за спазването на законността, като ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане, може да извършва разследване, привлича към отговорност лицата извършили престъпления и подържа обвинението по наказателни дело от общ характер, упражнява надзор при изпълнение на наказателните и други принудителни мерки, предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове и в предвидените от закона случаи участва в граждански и административни дела и като такава е орган на съдебната власт/правозащитен орган/, а не административен орган по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК, действащ въз основа и в изпълнение на закона. Прието е също, че отказът да се образува наказателно производство срещу вещо лице по административно дело, не може и няма как да бъде приет за административна дейност по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ. След извършената проверка по чл. 281 от АПК, настоящата инстанция намира, че оспореното решение е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. В конкретната хипотеза се претендират имуществени вреди настъпили в резултат на постановление на Софийска районна прокуратура/СРП/ от 17.01.2011 г. с което е прекратено досъдебното производство № 3695/2008 г. по описа на 04 РПУ-СДВР, № 1020/2007 г. на СРП, което е дейност на правозащитен, а не административен орган и самата дейност е дейност по правораздаването, а не административна дейност. Законодателят е предвидил способи за атакуване и защита от актове и дейност на правозащитните органи, но това не е исковото производство пои чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Правилно решаващия съд е приел, че не доказан нито един от елементите на посочения по-горе фактически състав, за да се ангажира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и основателно е отхвърлил иска, поради несправяне на ищеца с възложената му по чл. 203 доказателствена тежест. По изложените съображения, първоинстанционното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,