Решение № 14123 от 24.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6951/2009 г.

Решение № 14123 от 24.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6951/2009 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Веселин Петров Димитров от гр. Монтана срещу решението от 3 април 2009 година, постановено по адм. д. № 584/2008 година по описа на Административен съд Монтана, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ДК-02-М-51/17 септември 2008 година на началника на РДНСК - гр. Монтана. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Началникът на РДНСК - гр. Монтана, чрез юрк. Диана Савова, намира за неоснователна подадената касационна жалба. По делото е постъпил писмен отговор от ответницата Даниела Господинова Пашова, в който се излагат доводи за неоснователност на касационната жалба. Останалите ответници - Петя Миланова Луканова, Лидиян Миланов Луканов, Анита Веселинова Петрова и Десислава Веселинова Петрова, не са заявили становищата си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Административен съд Монтана Веселин Петров Димитров е оспорил заповед № ДК-02-М-51/17 септември 2008 година на началника на РДНСК - гр. Монтана, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Постройка на допълващото застрояване", намиращ се в УПИ V-1193, кв. 172 по плана на гр. Монтана, извършен без необходимите строителни книжа. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, водещи до отмяната й, поради което е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно. От данните по делото и от заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза е установено извършването на постройка от допълващото застрояване - пристройка, без необходимите за случая строителни книжа. Установено е също така, че през 1975 година, въз основа на одобрен архитектурен проект и издадено строително разрешение в поземления имот е била изградена пристройка към съществуващата едноетажна жилищна сграда. Тази пристройка при строежа на новата триетажна жилищна сграда - 1989-1990 година, е била съборена и впоследствие е била изградена нова пристройка - процесната. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е законосъобразен. Пристройката, изградена заедно с новата жилищна сграда, е различна от тази пристройка, за която е имало издадено разрешение за строеж. Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ незаконните строежи се премахват със заповед на началника на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице. Издадената в този смисъл заповед правилно е била потвърдена от административния съд. Възраженията на касатора са идентични с тези, поддържани пред административния съд. Доколкото последният подробно е изложил съображенията си, които настоящата инстанция напълно споделя, то не следва същите възражения да бъдат повторно обсъждани. Следва само да се отбележи, че в случая не са налице предпоставките за приложението на § 16 от ПР на ЗУТ, тъй като строежът е извършен след м. април 1987 година. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е приложил правилно материалния закон. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,