Решение № 10314 от 27.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2962/2020 г.

Решение № 10314 от 27.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2962/2020 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Свинекомплекс Николово" АД, с. Николово, обл. Русе, подадена чрез процесуален представител адв. Шопов против решение № 78 от 20.01.2020 г. постановено по адм. дело № 269/2019 г. по описа на Административен съд – Русе. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на "Свинекомплекс Николово" АД, срещу ревизионен акт (РА) № Р-03000318004910-091-001 от 21.01.2019 г., издаден органи по приходите в ТД на НАП-Варна, потвърден с решение № 37 от 4.04.2019 г. от Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" /ОДОП/ гр. Варна при ЦУ на НАП и дружеството е осъдено да заплати сумата от 2 620. 01 лв. – разноски в производството. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че непогасените публични задължения са с изтекла погасителна давност. Иска да бъде отменено решението и претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът - директорът на Дирекция на "ОДОП" гр. Варна не взима становище по касационната жалба. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на решението на предявените касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. Съображенията за това са следните: Предмет на обжалване пред административния съд е бил РА № Р-03000318004910-091-001 от 21.01.2019 г., издаден органи по приходите в ТД на НАП гр. Варна, потвърден с Решение № 37 от 4.04.2019 г. на директор Дирекция "ОДОП" гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на дружеството са определени допълнително задължения за внасяне на корпоративен данък в размер на 50 233. 26 лв. и лихви 19 433. 82 лв. С обжалваното в настоящето производство решение административният съд е отхвърлил жалбата на ревизираното лице срещу РА. По делото не е имало спор по фактите. Спорните въпроси пред административния съд са свързани с това правилно ли е определен размера на преотстъпения корпоративен данък и налице ли са условията по чл. 167, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗКПО за преотстъпване на корпоративен данък за 2014 г. От дружеството е подадена ГДД с положителен финансов резултат - счетоводна печалба в размер на 148 004. 50 лв., данъчна печалба - 645 856. 39 лв. Определен върху данъчната печалба корпоративният данък е в размер на 64 585. 64 лв. и преотстъпен корпоративен данък по чл. 189б от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) в размер на 50 233. 26 лв. По отношение на първият спорен въпрос съдът е приел, че дружеството правилно е формирало размера на преотстъпения данък. Посочил е, че съгласно чл. 19 ЗКПО, данъчната основа за определяне на корпоративния данък е данъчната печалба. За целите на преотстъпения корпоративен данък, в чл. 189б, ал. 1 ЗКПО е визирана специфична данъчна основа - данъчната печалба от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция, а не както административния орган неправилно е приел от всички дейности. По отношение на вторият спорен въпрос, административният съд е посочил, че разпоредбата на 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО изисква към 31 декември на съответната година данъчнозадълженото лице да няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения по т. 1 и 2, и т. 3 лихви, свързани с невнасянето в срок на задълженията по т. 1 и т. 2. Съдът е приел, че не са налице условията по чл. 167, ал. 1 ЗКПО и основание за прилагане на чл. чл. 189б ЗКПО за преотстъпване на корпоративен данък за 2014 г., защото задълженото лице към 31.12.2014 г., е имало неизплатени задължения - задължения за ДОО в размер на 63. 21 лв. и 78. 92 лв. лихва и задължения за ЗО в размер на 16. 92 лв. главница и 12. 62 лихва или общо 80. 13 лв. главници и 91. 54 лв. лихви /съгл. таблица към т. 4. 1 от заключението на вещото лице на стр. 51-58 от делото/, като надвнесени суми по тези сметки дружеството е нямало. Възражението на дружеството, че органите по приходите не са съобразили, че задълженията за 2007 г. и 2008 г. са погасени по давност и не подлежат на принудително изпълнение, е прието за неоснователно. Така мотивиран съдът е отхвърлил жалбата на задълженото лице срещу РА. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани доказателства по делото, ведно с двете заключения по Съдебно-счетоводната експертиза и въз основа на тях е стигнал до извод за основателност на подадената пред него жалба. По делото липсва спор по фактите. Спорът между страните е налице ли са основанията за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 189б ЗКПО, върху каква данъчна основа следва да бъде определено облекчението и може ли дружеството да се ползва от него наличието на обстоятелствата на чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО или не. Споделят се изводите на АС-Русе, че при определяне на размера на преотстъпения корпоративен данък следва да се съобрази данъчната печалба от дейността по производството на непреработена растителна и животинска продукция. Съобразявайки това, при подаването на ГДД, ревизираното лице правилно е определило размерът на преотстъпен корпоративен данък по чл. 189б от ЗКПО в размер на 50 233. 26 лв. Неоснователно обаче е прието, че по отношение на "Свинекомплекс Николово" АД са налични публични задължения, поради което не може да му бъде признато право на приспадане. Нормата на чл. 167 ЗКПО в нейната ал. 1, т. 1 въвежда ограничение за преотстъпването на корпоративен данък спрямо данъчно задължените лица, които към 31 декември на съответната година имат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. Безспорно задълженията за задължителни осигурителни вноски са публични задължения по чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК. Спорен е въпроса дали подлежат на принудително изпълнение. Процесните задължения са декларирани с декларации № 180021410431321 от 15.12.2014 г., № 180021410443425 от 15.12.2014 г., № 180021410897409 от 23.12.2014 г. и № 180021410898357 от 23.12.2014 г., като касаят осигурителни вноски за м. 07.2007 г. и м. 09. 2008 г. Не е спорно обстоятелството, че с подаването на декларации № 180021410431321 от 15.12.2014 г. и № 180021410443425 от 15.12.2014 г. сумите по тези две декларации са погасени от плащания на дружеството направени на 29.12.2014 г. Преводите направени на тази дата са по декларации обр. 6 подадени за м. 11.2014 г. и м. 12.2014 г. С погасяването на задълженията възникнали през 2007 г. и 2008 г. от органите по приходите, без изричното волеизявление на РЛ към 31.12.2014 г. са останали неплатени задължения по декларации № 180021410897409 от 23.12.2014 г. и № 180021410898357 от 23.12.2014 г. Този извод се потвърждава и от заключението на вещото лице, според което остатъкът по декларациите подадени на 23.12.2014 г. е формиран, тъй като при направените преводи от ревизираното лице са погасени първо най-старите задължения. По повод спорния момент, първоинстанционният съд е следвало да обсъди установените по делото факти във връзка с нормата на чл. 171 от ДОПК. Подлежащи на принудително изпълнение са онези публични задължения, които са установени с годно изпълнително основание по чл. 209 от ДОПК. По отношение на задълженията от 2007 г. и 2008 г. липсва годно изпълнително основание. Основателно е направеното от ревизираното лице, още в хода на ревизионното производство възражение за погасяване по давност на публичните задължения произтичащи от неплатени осигурителни вноски за 2007 г. и 2008 г. Според чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от първи януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. За процесните задължения срокът е започнал да тече съответно от 1.01.2008 г. и от 1.01.2009 г. и изтича съответно на 1.01.2013 г. и на 1.01.2014 г. Ако е изтекъл давностният срок, то следва да се приеме, че публичното задължение не подлежи на принудително изпълнение, то може да бъде изпълнено само доброволно. На основание поддържаното възражение за изтекла давност още в хода на ревизионното производство и пред съда, с решението по делото следвало да бъде посочено защо задълженията от 2007 г. и 2008 г. не са приети за погасени поради изтекла петгодишна давност по чл. 171, ал. 1 от ДОПК. Решаващият състав е посочил само, че считано от 2014 г. давността не е изтекла. Подадените през 2014 г. декларации за стар период не могат да задължат лицето, при условие, че задълженията са погасени по давност. Без наличието на правно основание органите по приходите автоматично са погасили от плащанията по декларациите за 2014 г. задължения за 2007 г. и 2008 г., като по този начин е формирана разлика в определените размери на осигурителните вноски по декларации от 23.12.2014 г. и внесените суми по ДОС на ревизираното лице в НАП. С оглед на данните по делото настоящата съдебна инстанция намира, че ревизираното лице не е имало данъчни задължения към 31.12.2014 г., така както са приели органите по приходите. Във връзка с реда за погасяване на задълженията на РЛ следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл. 169, ал. 4 /в съответната редакция за 2014 г./ относно погасяването на публичните задължения. Разпоредбата е обявена за противоконституционни с решение № 2 от 4.02.2014 г. по к. д. № 3/2013 г. на Конституционния съд. Видно е от доказателствата по делото, че задълженията на дружеството за м. 07.2007 г. и м. 09. 2008 г. са погасени по давност, а съгласно декларация образец 6 за ДОО, ЗОО и данък по чл. 48 ЗДДФЛ за м. 11.2014 г. и м. 12.2014 г. са своевременно погасени, но поради действащите тогава редакции на чл. 169, ал. 4 и чл. 179, ал. 1 ДОПК при превеждането на сумите по т. н. "единна сметка" същите са отнесени за погасяване на по-стари задължения, а не тези, за които се отнасят. Съгласно чл. 151, ал. 2, изр. 3 Конституцията на РБ, решенията на Конституционния съд, с които се обявява противоконституционност, имат действие занапред. След постановяване на цитираното решение на Конституционния съд, не следва да се извършват автоматично прихващания по ДОС на лицето без то да е посочило кои свои задължения погасява. Предвид всичко изложено, постановеното решение следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна, съдебният акт не е постановен при съществено нарушение на процесуалните правила, поради което същият следва да бъде отменен като вместо него се постанови друг по същество на спора, с който подадената срещу РА да бъде уважена. С оглед установените по делото факти е налице основание за "Свинекоплекс Николово" АД да ползва преотстъпване на данък по реда на чл. 189б от ЗКПО, тъй като са налице предпоставките за това и не се установи дружеството да има към 31.12.2014 г. непогасени в срок публични задължения. С оглед изхода на спора в полза на касатора следва да се присъдят и разноски в размер на 5 237. 34 лв., от които заплатена държавна такса в размер на 557. 34 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 4 680 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,