Решение № 14392 от 29.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5131/2016 г.

Решение № 14392 от 29.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5131/2016 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. при ЦУ на НАП срещу решение № 1386 от 01.03.2016 г., постановено по адм. дело № 3300/2015 г. по описа на Административен съд С. - град, с което е обявена нищожността на ревизионен акт № Р-2210-1403496-091-01/19.12.2014 г., потвърден с решение № 332/06.03.2015 г. на директора на Дирекция" ОДОП", с който на "СТИЛ ТРЕЙД" ООД са определени допълнителни задължения за корпоративен данък в общ размер на 31 996,97 лева и лихви в размер на 15 388,83 лева, и е осъден директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. при ЦУ на НАП да заплати на "СТИЛ ТРЕЙД" ООД сумата от 2018 лева разноски по делото. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, поради съществено нарушение на процесуалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора органът по приходите, възложил процесната ревизия разполага с материална и териториална компетентност съгласно заповед № РД-01-1313/14.10.2013 г. на директора на ТД на НАП - С.. Счита, че съдът е следвало да посочи на ответника, че преписката не е окомплектована в цялост и да изиска доказателства, че лицата, издали РА и възложили ревизията, заемат длъжностите, посочени като такива и то към датите на издаване на ЗВР, РД и РА. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията, са изложени в касационната жалба, в която се иска отмяна на решението и връщане делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "СТИЛ ТРЕЙД" ООД, чрез процесуалния представител адв. Чернев, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждането на разноски пред настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: За да приеме, че ревизионен акт № Р-2210-1403496-091-01/19.12.2014 г., потвърден с решение № 332/06.03.2015 г. на Директор на Дирекция" ОДОП", с който на "СТИЛ ТРЕЙД" ООД са определени допълнителни задължения за корпоративен данък в общ размер на 31 996,97 лева и лихви в размер на 15 388,83 лева, е нищожен, съдът е приел, че той е издаден от некомпетентен орган. Счел е, че в хода на производството не са представени доказателства, че лицето М. Г. М. към датата на издаване на ЗВР е определен за орган, който може да възлага ревизии, лицето Л. Д. П. към датите на издаване на ЗВР, РД и РА е заемала длъжността - главен инспектор по приходите и определена за ръководител на ревизията, Ц. Д. К. към датите на издаване на ЗВР и РД е заемала длъжността инспектор по приходите. Първоинстанционният съд е приел, че лицето, възложило ревизията, лицата издали РД и РА към датите на издаване на ЗВР, РД и РА не са притежавали правомощия да издават ЗВР, да съставят РД и да издават РА и от там ревизионното производство е започнало при липса на компетентност, което обуславя нищожността и на издадения впоследствие РА. Обжалваното решение е валидно, допустимо, но неправилно. Установено е, че ЗВР № 1403496 от 28.04.2014 г. е издадена от компетентен орган и надлежно упълномощен по реда на чл. 112, ал. 1 ДОПК - М. Г. М.. Със заповед на директора на ТД на НАП - С. от 14.10.2013 г., представена пред настоящата инстанция (л. 8 от делото), е определен М. Г. М., и. д. началник сектор "Ревизии", да издава заповеди за възлагане на ревизии на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, считано от 14.10.2013 г. По делото не е имало спор между страните, че лицето М. Г. М. към датите на издаване на ЗВР и РА е заемала длъжността - Началник сектор, лицето Л. Д. П. към датите на издаване на ЗВР, РД и РА е заемала длъжността - главен инспектор по приходите, че Ц. Д. К. към датите на издаване на ЗВР и РД е заемала длъжността инспектор по приходите. От доказателствата по делото, включително и от тези представени пред касационния съд с касационната жалба, които не са били събрани пред първата инстанция, се установява, че лицето М. Г. М. към датите на издаване на ЗВР и РА е заемал длъжността - Началник сектор, лицето Л. Д. П. към датите на издаване на ЗВР, РД и РА е заемала длъжността - главен инспектор по приходите, че Ц. Д. К. към датите на издаване на ЗВР и РД е заемала длъжността главен инспектор по приходите. При така установените факти по делото, касационният съд намира, че лицето, възложило ревизията, лицата издали РД и РА към датите на издаване на ЗВР, РД и РА са притежавали правомощия да издават ЗВР, да съставят РД и да издават РА. По тези съображения следва да се приеме, че ревизионният акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите, определен съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК от директора от компетентната ТД на НАП е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 118, ал. 2 от ДОПК във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП и не е нищожен. Като е приел противното, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и делото върнато за ново разглеждане от същия съд за произнасяне по същество на спора, предвид двуинстанционния характер на съдебното производство. В решението липсват мотиви по останалите критерии за законосъобразност на ревизионния акт съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК, което препятства решаването на спора по същество от касационната инстанция. Поради това и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и относно разноските за водене на делото във ВАС. Предвид на изложеното, Върховният административен съд, осмо отделение,