Решение № 14286 от 4.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8047/2011 г.

Решение № 14286 от 4.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8047/2011 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба от Нанка Стефанова Петрова, Теменужка Стефанова Щерева и Стефка Иванова Будакова срещу решение № 1637/29.11.2010 г., постановено по адм. дело № 366/2009 г., по описа на Административен съд - Пловдив. Релевирани са доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Молят решението да бъде отменено и съдът да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Ответниците - Виолета Димитрова Касабова, Костадинка Димитрова Петрова, Радка Владимирова, Магдалена Владимирова Гораламова, Чавдар Николинов Грозданов, Иванка Рангелова Рангелова, Иванка Йорданова Грозданова, Величка Йоргова Грозданова, Славчо Петрова Грозданов, Божана Кузманова Папазова, Елена Рангелова Папазова, Борис Андонов Папазов, Елена Андонова Дянкова, Марин Велков Гърков, Огнян Аргиров Ландов, Антон Кунев Тодоров, Георги Стойков Матеев, Александър Стойков Матеев и Тодорка Борисова Шопова не изразяват становище. Другите ответници - Марийка Христова Даскалова и Кметът на Община Пловдив също не изразяват становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав, като обсъди данните по делото и доводите в касационната жалба, намира същата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и процесуално допустима, но разгледана по същество - неоснователна. Съображенията за това са следните: Производството пред Административен съд - Пловдив се е развило по жалба от Нанка Стефанова Петрова, Виолета Димитрова Касабова, Костадинка Димитрова Петрова, Теменужка Стефанова Щерева, Стефка Иванова Будакова, Марин Велков Гърков, с която е атакувана заповед № ОА-2933/7.10.2008 г. на кмета на Община Пловдив. С последната е одобрено изменение на ПУП-ПЗ на част от кв. 35 /нов/, кв. 13 /стар/, по плана на кв. "Младежки хълм", гр. Пловдив, като се предвижда за УПИ V - 59 и УПИ VI - 60 ново ниско и средно застрояване с устройствени показатели за зона Смф 2: височина до 15 м, Пзастр. до 50 %, Кинт до 2,5 и Позел. мин. 30% по нанесеното застрояване с червена плътна линия и матрица със син цвят. Одобрен е и РУП на част от кв. "Младежки хълм", гр. Пловдив за три и пететажно свързано застрояване в УПИ V - 59 и УПИ VI - 60 на кв. 35 - нов, /13 стар/ с височина в абсолютни коти 171, 80 м и 176,80 м по нанесените: застрояване, етажност и котировки с червен и черен цвят. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен, а жалбата - неоснователна и като такава я е отхвърлил. Решението е правилно като съответно на материалния закон. От данните по делото въз основа на събраните доказателства и назначената и приета съдебно-техническа експертиза безспорно се установява, че производството по изменение на ПУП-ПЗ на част от кв. 35 /нов/, кв. 13 /стар/, по плана на кв. "Младежки хълм", гр. Пловдив предвижда за УПИ V - 59 и УПИ VI - 60 ново ниско и средно застрояване /с посочени в административния акт устройствени показатели за зоната. Това предвиждане е в унисон с приложимите разпоредби на ЗУТ - чл. 31 - чл. 36, в редакцията им към момента на издаване на заповедта на кмета на Община - Пловдив. Административен съд - Пловдив правилно е установил, че с процесното изменение на ПУП-ПЗ не се променя начинът и характерът на застрояване на УПИ V - 59, УПИ VI - 60, УПИ XII - 67 и УПИ XIII - 68. Неоснователни и неподкрепени с конкретни факти и обстоятелства са оплакванията на касаторите, че предвиденото ново ниско и средно застрояване за УПИ V - 59 и УПИ VI - 60 е в разрез с нормативните изисквания на чл. 36 от ЗУТ и Наредба № 7/14.01.2004 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, както и Наредба № 8/14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове, както и че не са спазени необходимите отстояния между сградите в УПИ V - 59, УПИ VI - 60, УПИ XII - 67 и УПИ XIII - 68. По делото не са представени конкретни доказателства в подкрепа на горните твърдения, а напротив чрез използване на специални технически знания и умения административният съд правилно се е позовал на неоспореното от страните и компетентно дадено заключение на вещото лице. Същото установява, че процесният ПУП е изработен в условията на намалени отстояния и е съобразен с действащият ПУП за УПИ ХII-67 и УПИ ХIII-68. Налице е възможност за застрояването в посочените урегулирани поземлени имоти при съобразяване и със старата постройка в УПИ XII - 67. Настоящата касационна инстанция не намира за основателен и доводът на касаторите за неспазване на нормативите за разстоянията на сградите на основното застрояване, визирани в разпоредбата на чл. 31, ал. 2, т. 2 от ЗУТ - разстоянията на сградите са до границата към дъното на урегулирания поземлен имот - най-малко 6 м, тъй като с чл. 36 от ЗУТ законодателят допуска изискващото се разстояние /6 м/ между заварените сгради и предвидените с плана сгради в съседните урегулирани поземлени имоти да може да бъде намалено най-много с една трета, като линиите на застрояване се установят в съответствие с разположението на заварената сграда. В разглеждания случай се установява, че процесният ПУП е изработен в условията на чл. 36 от ЗУТ, на намалени с 1/3 отстояния и същият е съобразен с предвижданията на установения работен устройствен план - РУП (план за застрояване и силуетно оформяне). Следователно отстоянията, сочени от жалбоподателите за неправилно определени, отговарят на техническите изисквания, определени в чл. 31 - чл. 36 от ЗУТ. Ето защо, атакуваното пред настоящата съдебна инстанция решение е постановено в съответствие с материалния закон. При постановяване на съдебното решение съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуални, годно да касира обжалването решение. Поради това оспореният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, Второ отделение,