Решение № 3671 от 26.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1966/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Ланзова, чрез процесуален представител адв. Методиева, срещу решение 8066 от 29.12.2022 г., постановено по адм. дело 9621/2022 г. по описа на Административен съд София - град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата ѝ против заповед ЧР-1456 от 25.08.2022г., на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда /ИА ГИТ/, с която на основание чл. 82а, ал. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ е изменено служебното и правоотношение, считано от 01.09.2022г. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Иска същото да бъде отменено и претендира разноски за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба изпълнителният директор на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда, чрез процесуален представител юрк. Котов, в писмени бележки и съдебно заседание, оспорва същата, като неоснователна, респективно иска да бъде отхвърлена, а обжалваното решение оставено в сила, като правилно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско такова от касатора. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, от фактическа страна административният съд установява, че считано от 01.06.2022г. Ланзова заема длъжност директор, на дирекция Финансово - стопански дейности /ФСД/ в ИА ГИТ след преминаване на държавна служба от Агенцията за хората с уврежданията /А ХУ/ по реда на чл. 81а ЗДСл в резултат на проведена процедура по мобилност в държавната администрация. Считано от 02.08.2022 г., на основание чл. 82, ал. 1 ЗДСЛ и след изразено писмено съгласие, същата е преназначена на длъжност главен експерт в дирекция ФСД, като считано от 03.08.2022 г., на основание чл. 82а, ал. 1 ЗДСл и след изразено писмено съгласие е временно преназначена от длъжността главен експерт", в дирекция ФСД, на длъжност директор на дирекция ФСД за срок до 4 години. Установено е още, че в периода от 08.08.2022 г. до 20.09.2022 г. Ланзова е в отпуск поради временна неработоспособност. Предвид факта, че титулярно заеманата от нея длъжност на главен експерт в дирекция ФСД и тази на директор на дирекция ФСД /временно заемана от нея/, поради отсъствието й не са обезпечени, е обоснована необходимост за обезпечаване ръководните функции на длъжността директор" на дирекция ФСД". В тази връзка с докладна записка с изх. ДОК 22010944/24.08.2022г. на за главен секретар на ИА ГИТ е предложено да бъде прекратено временното преназначаване на Ланзова на длъжността директор на дирекция ФСД" и да бъде назначен титуляр на длъжността, след провеждане на конкурентен подбор, на основание чл. 30, ал. 3 от Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация /НУРОИСДА/ в рамките на две административни звена в общата администрация на ИА"ГИТ"- дирекция ФСД" и дирекция ОПУС. В докладната записка е посочено, че след прекратяването на временното преназначаване, служителят Ланзова ще заеме титулярната си длъжност на главен експерт в дирекция ФСД. Във връзка с горепосочената докладна записка е издадена и оспорената пред първоинстанционния съд заповед ЧР-1456 от 25.08.2022 г., на изпълнителния директор на ИА ГИТ, с която на основание чл. 82а, ал. 2 ЗДСл е изменено служебното правоотношение на касатора, считано от 01.09.2022 г., като последният е назначен отново на титулярната си длъжност главен експерт в дирекция ФСД. При така установеното от фактическа страна, за да постанови обжалваното в настоящото производство решение, респективно да отхвърли подадената пред него жалба, административният съд приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в разписаната от закона писмена форма, като съдържа реквизитите по чл. 59 АПК. Първоинстанционият съд приема, че оспорената пред него заповед е издадена в съответствие с материалния закон и неговата цел. Посочва, че в случаите, когато административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност /какъвто е и настоящия/, последният следва да се съобразява именно с целта на закона и с обективната нужда да се обезпечи работата, за да е налице по - добра функционалност при организация и изпълнение на дейностите. Приема, че в настоящата хипотеза, а именно- при наличие на служебна необходимост, свързана с обезпечаване на функционирането на дирекция ФСД", предприетите от органа по назначаването действия, свързани с преназначаването на служителката на предишната длъжност са законосъобразни и съответни на целта на закона. За прилагането на разпоредбата на чл. 82а, ал. 2 ЗДСл /основанието за издаване на процесната пред него заповед/, според решаващия съд не е нужно да е изтекъл срокът посочен в ал. 1 на същия член, тъй като срокът е посочен като максимален такъв, т.е. не е фиксирана негова конкретна продължителност. С оглед изложените съображения, съдът достига до извод за законосъобразност на обжалвания административен акт, като отхвърля жалбата против него. Решението е валидно, допустимо и правилно. Нормата на чл. 82а, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) предвижда, че в случаите, когато е налице писмено съгласие на държавния служител, той може да бъде преназначен за срок не по - дълъг от 4 години на друга длъжност в същата администрация, ако отговаря на минималните и специфичните изисквания за нейното заемане. Разпоредбата на ал. 2 от същия член регламентира, че след изтичане на срока по ал. 1, държавният служител заема предишната си длъжност, като, в случай че последната е съкратена, му се предлага друга равностойна на нея длъжност по служебно правоотношение в същата администрация. Обосновано с оглед на представените по делото доказателства първоинстанционният съд приема, че обжалваната заповед е мотивирана, като препраща към фуктическите установявания, изложени в докладна записка ДОК 22010944/24.08.2022г. Последната е издадена от служител, заемащ длъжността главен секретар в условията на заместване, съгласно издадена на основание чл. 84 ЗДСл. заповед на изпълнителния директор /ИД/ на ИА ГИТ. Обстоятелството, че докладната записка не изхожда пряко от ИД на ИА ГИТ, не може да се счете за нарушение на административнопроизводствените правила от категорията на съществените, което да води до липса на мотиви при издаване на конкретния административен акт, като в тази връзка съдът се позовава и на Тълкувателно решение 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС. Правилно, след прецизен анализ на разпоредбата на чл. 82а, ал. 1 ЗДСл първоинстанционният съд посочва, че регламентирания в нормата срок от до 4 години е неопределен, определена е само максималната му продължителност, поради което прекратяването на временното преназначаване преди изтичането му, не води до липса на основание за прилагане на посочената норма. В условията на оперативна самостоятелност, органът по назначаване определя срока на временното преназначаване в рамките на установения максимален такъв в чл. 82а, ал. 1 ЗДСл. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че решаващият съд нарушава материалния закон, като не отчита императивната разпоредба на чл. 81 от ЗДСл, съгласно която Служебното правоотношение на държавния служител не може да бъде едностранно изменяно, освен в случаите и по реда, предвидени в този закон, тъй като такава законова разпоредба е именно обсъдената по-горе- чл. 82а, ал. 2 ЗДСл. По отношение на останалите правни изводи, изложени от първоинстанционният съд, настоящият съдебен състав счита за правилни и не следва да ги преповтаря по арг. на чл. 221, ал. 2 от АПК. По изложените съображения, настоящият касационен състав на ВАС, пето отделение намира, че касационната жалба е неоснователна, а решението правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено с настоящото. При този изход на спора е основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Предвид фактическата и правна сложност на делото, както и възражението за прекомерност, направено от касатора в тази връзка, същите следва да бъдат определени на основание чл. 78, ал. 8, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 100 /сто/ лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,