Решение № 13944 от 18.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6139/2015 г.

Решение № 13944 от 18.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6139/2015 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "С. Г. Груп" ООД, със седалище гр. София, чрез адв. Петров като процесуален представител, против решение № 2294 от 03.04.2015 г., постановено по адм. дело № 1006/2014 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлено оспорването на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № 2001305047/16.09.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден в обжалваната част с решение № 1/02.01.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се прогласи нищожността на РА в обжалваната част. Претендира се присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" (ОДОП) - София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Перпериева като процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид доводите в касационната жалба, становищата на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд София - град е РА № 2001305047/16.09.2013 г., издаден на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК от органи по приходите, потвърден в обжалваната част с решение № 1/02.01.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" - София относно отказаното на касационния жалбоподател право на данъчен кредит в размер на 15 400 лв., ведно със съответните лихви за забава за данъчен период м. ноември 2011 г. по фактури, издадени от "ВИП кар рент" ЕООД. За да отхвърли оспорването, съдът приема, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. Решението е неправилно, като постановено при допуснато нарушение на материалния закон. По делото е установено, че спрямо касационния жалбоподател е издаден предходен ревизионен акт № 2101203539/21.09.2012 г. Този акт е отменен с решение № 273/11.02.2013 г. на органа по чл. 152, ал. 2 ДОПК и преписката е върната за извършване на нова ревизия съобразно дадените в отменителното решение указания за м. ноември 2011 г. Издадена е заповед за възлагане на ревизията № 1305047 от 21.02.2013 г., която впоследствие е изменена. За резултатите от повторната ревизия е изготвен ревизионен доклад, връчен на жалбоподателя. Ревизията приключва с оспорения в първоинстанционното производство ревизионен акт. Негови издатели са възложителят на ревизията и ръководителят на ревизията. Разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК е изменена с ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г. Според тази разпоредба ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията в 14-дневен срок от подаването на възражение или от изтичане на срока за подаване на възражение. Съгласно § 35 ПЗР ЗИД ДОПК (ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) всички образувани и висящи ревизионни производства към деня на влизане на този закон в сила се довършват по досегашния ред. С решението по чл. 155, ал. 4 ДОПК, с което е отменен предходния ревизионен акт и преписката е върната за извършването на повторна ревизия, не се поставя началото на ново производство, а се възстановява висящността на ревизионното производство по издаване на отменения ревизионен акт. Това е така, защото първият РА е отменен в частта му относно установените на същото данъчно задължено лице задължения за ДДС и за същия ревизиран период - м. ноември 2011 г., като преписката е върната в тази й част на органа по приходите, издал заповедта за възлагане на ревизията за издаване на нов ревизионен акт. Съгласно нормата на чл. 155, ал. 6 ДОПК производството по издаване на новия акт започва от незаконосъобразното действие, послужило като основание за отмяна на акта. Началото на ревизионното производство е поставено с първата заповед за възлагане на ревизията, издадена при започване на ревизията, по която е издаден отмененият акт, като същото е висящо до влизане в сила на ревизионния акт. Издаването на нова заповед за възлагане на ревизията след връщането на преписката на възложилия ревизията орган не поставя началото на ново производство, а създава определеност в процесуалните правоотношения. Тя е насочена към отстраняване на незаконосъобразното действие, послужило като основание за отмяна. Допълнителен аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 113, ал. 3 ДОПК, която предвижда възможността за издаване на заповед за възлагане на ревизията без с това да се поставя началото на ново производство. При тези данни настоящият съдебен състав приема, че ревизионното производство по издаване на оспорения ревизионен акт е било висящо към момента на изменението на чл. 119, ал. 2 ДОПК. Съгласно § 35 ПЗР ЗИД ДОПК приложим е бил досегашният ред за довършването му. Този процесуален ред изисква издателят на РА да бъде определен по правилото на чл. 119, ал. 2 ДОПК в редакцията до изменението му преди 01.01.2013 г. чрез нарочна заповед за определяне на компетентен орган, издадена от органа, възложил ревизията, което в случая не е направено. Ревизионният акт е издаден от лица, които не са имали материална компетентност за това, а именно от възложителя на ревизията и от ръководителя на ревизията съгласно действащата от 01.01.2013 г. норма. Актът при липса на компетентност на издалия го орган е нищожен. Обстоятелството, че оспореният РА е издаден от органи по приходите по смисъла на чл. 7, ал. 1 ДОПК, не обосновава извод за компетентност, след като тези органи не са определени по правилото на чл. 119, ал. 2 ДОПК в предходната му редакция. Като е приел, че РА е валиден и не е прогласил неговата нищожност, а е отхвърлил оспорването като неоснователно, Административен съд София - град е постановил обжалваното решение в нарушение на материалния закон. Това налага същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се обяви за нищожен РА № 2001305047/16.09.2013 г., издаден от органи по приходите, потвърден в обжалваната част с решение № 1/02.01.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" - София относно отказаното на касационния жалбоподател право на данъчен кредит в размер на 15 400 лв., ведно със съответните лихви за забава за данъчен период м. ноември 2011 г. по фактури, издадени от "ВИП кар рент" ЕООД. При този резултат преписката не следва да се връща на компетентния орган по приходите за ново произнасяне. Нормата на чл. 160, ал. 4 ДОПК предвижда, че предписанието на ал. 3 (когато естеството на акта не позволява решаването на делото по същество, съдът го отменя и връща преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона) не се прилага за ревизионните актове. Както в хипотезата на отмяна на РА като незаконосъобразен, така и при обявяването му за нищожен, т. е. независимо от степента на порока, съдът не разполага с правомощието да върне делото като преписка на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Нормата на чл. 160, ал. 4 ДОПК изключва субсидиарното приложение на чл. 173, ал. 2 АПК. При този изход на спора на касационния жалбоподател се дължат направените за двете инстанции разноски в общ размер на 405 лева, съставляващи внесени държавни такси и депозит за експертиза. Доказателства за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение не са представени. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение