Решение № 12788 от 23.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7501/2017 г.

Решение № 12788 от 23.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7501/2017 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на началник-сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Стара Загора, чрез пълномощник, против решение № 156/19.05.2017 г., постановено по адм. д. № 84/2017 г. на Административен съд - Стара Загора, с което съдът е отменил заповед № 17-1228-000090/26.01.2017 г. на началника на сектор "Пътна полиция", по жалбата на Т. и В. Д.. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а ЗДвП - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за определен срок, не се прилага избирателно само по отношение на превозни средства, които са еднолична собственост. Сочи, че при прилагане на ПАМ органът действа в условията на обвързана компетентност и не изследва въпроса дали МПС е в режим на съсобственост. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което подадената жалба бъде отхвърлена като неоснователна. Ответниците Т. Д. и В. Д. оспорват касационната жалба по съображения, изложени в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Страните не спорят по фактите. Спорът е по приложението на материалния закон. Пред Административен съд - Стара Загора е установено, че при извършена проверка на 26.01.2017 г. в гр. Стара Загора младши автоконтрольор при ОД МВР - Стара Загора е констатирал, че водачът на лек автомобил "Мерцедес" с рег. [рег. номер на МПС] В. Д. е управлявал моторното превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта 1,13 промила, установена с техническо средство Алкотест-Дрегер 7510 АRDN 001, за което е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 17-0095/26.01.2017 г. На същата дата е издадена и заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1228-000090 от началник-сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Стара Загора на основание чл. 171, т. 2а ЗДвП - прекратяване регистрацията на моторното превозно средство за срок от 6 месеца. Заповедта е оспорена пред първоинстанционния съд от В. и Т. Д.. От представените по делото договор за покупко-продажба на МПС и удостоверение за сключен граждански брак е видно, че лекият автомобил е придобит от жалбоподателите през време на брака, поради което е съпружеска имуществена общност. За да отмени оспорената заповед, АС - Стара Загора е приел, че същата е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроцесуалните правила и материалноправните разпоредби, но в противоречие с целта на закона. Приел е, от една страна, че констатациите по АУАН не са оборени от жалбоподателите по надлежния ред с допустими доказателствени средства. От друга страна, възприел е правния извод, че е недопустимо конкретната ПАМ - временно прекратяване на регистрацията на МПС, да бъде приложена спрямо съсобствена вещ, тъй като целта на мярката е преустановяваща и превантивна спрямо водача на МПС, а не и спрямо невиновния съсобственик. Но тъй като ПАМ не може да бъде отменена само по отношение на идеална част от правото на съсобственост на лекия автомобил, съдът е приел заповедта за незаконосъобразна. Решението е неправилно. Съгласно текста на относимата редакция на чл. 171, т. 2а ЗДвП /ДВ, бр. 9/2017 г., в сила от 26.01.2017 г. /, прекратява се регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява МПС, след като е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда, установена по надлежния ред, за срок от шест месеца до една година. Нормата е императивна, като не предоставя на компетентния орган право на преценка, а последният действа изцяло в условията на обвързана компетентност. Материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т. 2а ЗДвП е шофиране след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила, като нарушението следва да бъде констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица. В случая необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установена с техническо средство, т. е. по надлежния ред. Констатациите в АУАН не са оборени в съдебноадминистративното производство и съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП актът има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Целта на Закона за движение по пътищата е регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 и тя е опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. ПАМ е приложена именно на водач на МПС, който е управлявал след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 промила. Органът е посочил правните основания и фактическите обстоятелства, които съставляват основание по закон за издаването на заповедта и е цитирал относимата правна уредба. Актът съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, вр. с чл. 59, ал. 2 АПК. Принудителната административна мярка е с преустановителен и превантивен характер. ПАМ не е административно наказание. Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни от административния акт, с който се установява нарушение и се налага административно наказание. ПАМ е форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, конкретната ПАМ се прилага с определен срок. Продължителността на срока на мярката е определена от органа съобразно степента на обществена опасност на деянието и в рамките на закона. В случая, срокът от шест месеца е минималният, предвиден в закона. Обстоятелството, че след прилагането на ПАМ издаденото за установеното от Д. нарушение наказателно постановление е отменено от съда, не води до извод за незаконосъобразност на заповедта, само би послужило като правопрекратяващ факт по отношение действието на мярката. Заповедта за прилагане на ПАМ не е правораздавателен акт, такъв е наказателното постановление. С прилагането на принудителните административни мерки законът обвързва настъпването на различни правни последици от административното наказание с оглед постигане на заложените в чл. 1 ЗДвП цели. В случая временното спиране от движение като ПАМ по чл. 171, т. 2а ЗДвП е по отношение на моторното превозно средство, за установено противоправно поведение на водача на МПС, като законът не изследва и не въвежда ограничения по отношение собствеността на МПС. Касационният съдебен състав не споделя изводите на първоинстанционния съд за нарушение на чл. 6 АПК при издаване на оспорената заповед. За приложение на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК може да се говори само и единствено в хипотеза, в която органът действа при условията на оперативна самостоятелност - има право на преценка между две или повече законосъобразни възможности. В конкретната хипотеза органът няма право на такава преценка. При осъществяване на фактите, представляващи основание за определяне на мярката, компетентният орган е длъжен да издаде акт, с който да приложи предвидената в закона принудителна административна мярка, без да има законова възможност за самостоятелна преценка на факти, различни от установените в правната норма. Единствено размерът на мярката се определя от органа в условията на оперативна самостоятелност в рамките на предвидените граници от шест месеца до една година. Ето защо неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че след като моторното превозно средство е съпружеска имуществена общност, то не може да бъде обект на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а ЗДвП. Законът допуска, независимо дали моторното превозно средство е съсобствено, да бъде приложена превантивна принудителна административна мярка, ако са налице другите основания по чл. 171, т. 2а ЗДвП. Въвеждането на тази мярка е с цел охрана и защита на по-висш, обществен интерес - опазване живота и здравето на участниците в движението по пътищата. Другите съсобственици на МПС, в случая съпругата на адресата на заповедта, не губят качеството на съсобственик на превозното средство, само търпят временни ограничения в ползването и разпореждането с движимата вещ като всяко друго ограничение при съсобственост. Горното обосновава извод за неправилност на обжалваното съдебно решение, което следва да бъде отменено поради неправилно приложение на материалния закон. След като отмени обжалвания съдебен акт, касационната инстанция дължи решаване на спора по същество. Настоящият съдебен състав, след като извърши проверка за законосъобразност на всички основания по чл. 146 АПК, приема, че оспорената заповед е законосъобразна. Поради това подадената от В. и Т. Д. жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Воден от горното, Върховният административен съд