Решение № 3467 от 21.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2583/2016 г.

Решение № 3467 от 21.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2583/2016 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) срещу Решение № 6520 от 27.10.2015 г., постановено по адм. дело № 9227/2014 г. на Административен съд- гр. С. (АССГ) в ЧАСТТА, с която същата e осъдена да заплати сума от 500 лева. Касационният жалбоподател намира решението в обжалваната част за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че съдът неправилно е приел, че от приобщените доказателства се установяват реално претърпени неимуществени вреди- промяна в психологичното и физиологичното му състояние, които да са в резултат на наложеното наказание от началника на затвора, което на практика е изпълнено само 5 дни. Посочва, че решението на административния съд противоречи на материалния закон по отношение на размера на присъденото обезщетение от 500 лева. Иска се отмяна на решението в осъдителната му част и вместо това да се отхвърлят исковите претенции като неоснователни и недоказани. При условията на алтернативност се моли присъденото обезщетение да се намали до справедливия му размер. Подробни доводи са развити в представените по делото писмени бележки. По делото е постъпила и касационна жалба на К. Д. Н., подадена чрез адв. В. Т. от САК срещу посоченото решение, постановено по административно дело № 9227/2014 г. на АССГ в отхвърлителната част. Посочва се, че решението е незаконосъобразно и неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Счита определения от съда размер от 500 лева обезщетение за неимуществени вреди за крайно недостатъчен. Същият не може да обезщети в пълна степен неимуществените вреди, претърпени в резултат на изолиране в наказателна килия. Иска да се отмени първоинстанционното решение в обжалваната част, като се осъди ответника да заплати допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на още 4500 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата 18.11.2013 г. до окончателното й изплащане. Моли и да се присъди дължимото минимално възнаграждение за един адвокат за процесуално представителство пред АССГ и ВАС. По делото е постъпил отговор на касационната жалба от 11.12.2015 г. на К. Д. Н., подаден чрез адв. Тенева, в което са изложени аргументи за неоснователност на оплакванията, изразени в жалбата на ГДИН. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежни страни, което ги прави процесуално допустими. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от К. Д. Н.- изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора - С. срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", при Министерство на правосъдието, с която претендира репариране на неимуществени вреди от 5 000 лева, заедно със законните лихви, считано от 18.11.2013 г. В исковата молба са изложени твърдения, че от отменената Заповед № 425/04.11.2013 г., ищецът е претърпял неимуществени вреди, по време на 6- дневния престой в наказателната килия, изразяващи се в: силен стрес и душевен дискомфорт; изпадане в депресия, поради наложено наказание за нарушения, които не е извършил; чувство за тревожност и изнервеност, безсънни нощи. С обжалваното Решение № 6520 от 27.10.2015 г., постановено по адм. дело № 9227/2014 г. е ОСЪДЕНА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", при Министерство на правосъдието да заплати на К. Д. Н.- изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора - С. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 лв. (петстотин лева), на основание чл. 203 АПК и чл. 1 ЗОДОВ, във връзка с отменена Заповед № 425/04.11.2013 г., издадена от името на началника на същия затвор и е ОТХВЪРЛЕН като неоснователен и недоказан предявения иск за неимуществени вреди в размер на 5 000 лева, за размера над 500 лева. На следващо място е ОСЪДЕНА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", при Министерство на правосъдието да заплати на лицето разноски по делото и възнаграждение за адвокат, в размер на 59 лв. (петдесет и девет лева). За да стигне до този резултат от първостепенния съд се посочва, че с протоколно определение от 18.11.2013 г., по н. ч. д. № 19628/2013 г. състав на СРС е отменил като незаконосъобразна Заповед № 425/04.11.2013 г., издадена от името на Началника на З. С., с която на ищеца е било наложено дисциплинарно наказание по чл. 101, т. 7 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража- "изолиране в наказателна килия за срок от четиринадесет денонощия". В съдебния акт се приема, че ищецът по принцип е търпял в продължение на няколко дни известни лишения, поради това, че е бил настанен в наказателна килия, по силата на незаконосъобразен административен акт и вероятно килията не е отговаряла в пълна степен на санитарните и хигиенни изисквания. Счита се, че претърпените лишения, по дефиниция би следвало да са се отразили неблагоприятно върху психиката на лицето. Същевременно е посочено, че по време на съдебното производство ищецът не доказва действително да е претърпял твърдените вреди в обема и със съдържанието, посочени в исковата молба- "силен стрес и душевен дискомфорт; изпадане в депресия, поради наложено наказание, чувство за тревожност и изнервеност, безсънни нощи, болки в корема". Решаващият съд приема, че следва да уважи частично исковата молба и да присъди на ищеца по справедливост (чл. 52 ЗЗД) сумата от 500 лева, като обезщетение за неимуществени вреди. Преценява се, че за размера над тази сума, до претендирания размер на обезщетение от 5 000 лева исковата молба се явява неоснователна и недоказана. В този аспект намира, че твърдените в исковата молба вреди, освен че не са доказани е възможно да се дължат по принцип на престоя му в затвора, причина за което не е отменената от СРС Заповед № 425/04.11.2013 г. Решението в обжалваната осъдителна част е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като касационната жалба на ГДИН в тази част е основателна. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 1 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на отменен като незаконосъобразен административен акт. Във фактическия състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; причинена неимуществена или имуществена вреда и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Безспорно по делото се доказва незаконосъобразен административен акт, отменен с влязло в сила съдебно решение. По делото е установено, че с Протоколно определение от 18.11.2013 г., по н. ч. д. № 19628/2013 г. на СРС е отменена като незаконосъобразна Заповед № 425/04.1.2013 г., издадена от името на Началника на З. С. Правилно съдът е приел, че е изпълнена първата предпоставка на отговорността по ЗОДОВ- отменен административен акт. Първоинстанционният съд, обаче неправилно е достигнал до извод, че са налице всички елементи от състава на обективната и безвиновна отговорност по ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на ГДИН по иска, с който се претендира обезщетение поради налагане на дисциплинарно наказание по ЗИНЗС. З. ангажиране на отговорността по ЗОДОВ не е достатъчно, наличието на отменен административен акт, а е необходимо да се установи, че претендираните вреди са пряка и непосредствена последица от него. В случая не са налице останалите предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Субективното право на обезщетение възниква само ако вредите са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното волеизявление на административен орган- чл. 4 от ЗОДОВ. Преки са вредите, които са нормално настъпваща и обусловена последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. По силата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Поради характера на неимуществените вреди те могат да се търпят само от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от административна дейност. Когато се преценяват условията, при които е изтърпяно дисциплинарното наказание, трябва да се отчетат кумулативните последици за ищеца, във връзка с неговите специфични твърдения, като се проведе едно пълно главно доказване на твърдените факти. В исковата молба се визират неимуществени вреди, с твърдения за отрицателни промени за лицето, претърпени от ищеца в резултат на изолиране в наказателна килия. Настоящият касационен състав намира, че не са доказани тези твърдения по уважения частично иск. В случая не е налице доказана причинена неимуществена вреда, която да е в пряка последица от отменения акт и която да подлежи на обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Липсват доказателства, че действително е настъпило сериозно накърняване на вътрешния свят на лицето. Самият факт на престой в наказателна килия не обуславя вреди, които да подлежат на обезвреда по реда на ЗОДОВ. АССГ обосновано приема, че свидетелят Р. М. не установява по убедителен начин твърденията на ищеца, изложени в исковата молба. Обосновано се приема, че свидетелят Д. Н. също дава общи показания, които не установяват наличие на твърдените увреждания. Споделя се изводът на решаващия съд, че твърдените: силен стрес и душевен дискомфорт; изпадане в депресия, поради наложеното дисциплинарно наказание, чувство за тревожност и изнервеност, безсънни нощи", не са доказани. Субективните преживявания са конкретни и индивидуални. Тяхното вътрешно изживяване намира индивидуално външно изразяване. По делото липсват доказателства за конкретни преживявания, които са породени от поставянето в по- неблагоприятни условия от обичайното пребиваване в местата за лишаване от свобода. Наред с това липсват доказателства за наличието на битови условия, които неминуемо биха се отразили в негативен аспект. Липсва увреждане на здравето или изразена по друг начин трайност на вредите. Не се доказва лицето да е било в условия по-лоши от тези, при които е изтърпявал лишаване от свобода. Липсват данни за влошени битови и санитарно- хигиенни условия в помещението, където е пребивавало лицето. Предвид размерите на килията и това, че в нея са настанени само две лица не е налице недостатъчно жилищно пространство. Не са доказани ограничения в битовия режим, които да доведат до сериозни притеснения. Времетраенето от шест дни не може да доведе до вреди, поради това, че не е имал право да получава хранителни пратки или да ползва престой на открито, отделно от останалите лишени от свобода. Самият престой на лицето в наказателната килия е относително кратък и не е довел до системно натрупване на негативни преживявания. Предвид изложените съображения касационната жалба на К. Д. Н. срещу решението в отхвърлителната част е неоснователна. В останалата част, с която е отхвърлен искът за разликата над 500 лева до претендирания размер от 5000 лева, решението следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно. Решението в осъдителната част е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Последица от липсата на доказване на всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е отхвърляне на иска. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,