Решение № 5251 от 23.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2202/2017 г.

Решение № 5251 от 23.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2202/2017 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на И. Й. Т. от гр. Р., подадена чрез упълномощен адв. Г. Г., против решение № 2221 от 22.11.2016 г., постановено от Административен съд - П., I отделение, IV състав, по адм. д. № 1248/2016 г. С касационната жалба, с допълнителни писмени становища от 04.10.2017 г. и от 19.03.2018 г. и в съдебно заседание чрез упълномощен адв. М. се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател твърди неправилност на обжалвания съдебен акт и оспорва изводите на първоинстанционния съд. Излага подробни съображения за допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението. Развива тезата, че към датата на подаване на заявлението за претендираното обезщетение - 20.10.2015 г. не е влязло в сила изменението на чл. 8 от Наредба № 2 от 04.04.2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014 г. - 2018 г., което е в сила от 27.11.2015 г. Претендира отмяна на обжалваното решение и на атакувания административен акт, като прави искане присъждане на направените по делото разноски в двете инстанции с приложен списък за тях. Ответникът - изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие" не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба, защото неправилно е приложен материалния закон и решението е необосновано. Според участващия по делото прокурор към момента на подаване на заявлението за обезщетение на 20.10.2015 г. за финансовата 2015 г. по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на Наредба № 2 от 04.04.2014 г., е действала нормата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 2/2014 г., в редакцията й ДВ, бр. 34 от 15.04.2014 г., поради което неправилно съдът е приел, че следва да се приложи нормата на посочения текст, но към редакцията й, съобразно измененията от 27.11.2015 г. Изразено е становище, че се променя цената на гроздето със задна дата и е недопустимо да се придава обратно действие на правна норма, и то когато няма изрична разпоредба за това. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на И. Й. Т. за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 2221 от 22.11.2016 г. е отхвърлена жалбата на И. Й. Т. против заповед № 03-РД/1399 от 26.04.2016 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", с която е одобрено заявление за обезщетение за загуба на доход по ППК № 39 от 26.06.2014 г., в размер на 83 805,30 лева. Със същото решение И. Й. Т. е осъден да заплати на Д. фонд "Земеделие сумата 500 (петстотин) лева, юрисконсултско възнаграждение. За да достигне до този резултат, решаващият състав на Административен съд - П. е приел, че не е спорно обстоятелството, че на 05.08.2014 г. жалбоподателят е сключил договор № 201457 с ДФ "Земеделие" за предоставяне на финансова помощ по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя" по национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2014 - 2018 г. за дейностите: презасаждане без промяна на местонахождението на лозята - практики изкореняване, засаждане, изграждане на подпорна конструкция. Констатирано е, че на 20.10.2015 г. И. Т. е подал заявление за окончателно плащане по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя" от Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2014 - 2018 г. и заявление за обезщетение за загуба на доход по същата мярка. По второто заявление изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" се е произнесъл на 26.04.2016 г. с процесната заповед № 03-РД-1399, с която е одобрил изплащането на финансовата помощ по заявлението за обезщетение за загуба на доход по ППК № 39 от 26.06.2014 г., постъпило на 20.10.2015 г. в размер на 83 805,30 лева, като е съобразил заповед № РД-09-120 от 11.03.2016 г. на министъра на земеделието и храните, с която е определена нова цена на килограм грозде, необходима за изчисляване размера на паричното обезщетение за загуба на доход. В мотивите на обжалваното решение е отразено приетото без възражения и оспорвания от страните заключение на съдебно-оценителска експертиза, в която изслушаното вещо лице е разгледало начините на изчисляване на обезщетението преди 27.11.2015 г., когато са влезли в сила измененията на приложимата наредба, след 27.11.2015 г. и след 11.03.2016 г., от която дата е заповед № РД-09-120 на министъра на земеделието и храните. Изслушаният експерт е дал становище, че съгласно представените документи полагащата се финансова помощ като парично обезщетение за загуба на доход по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя" възлиза на 242 076,27 лева. Доколкото обжалваната от И. Й. Т. заповед е позитивна за заявителя, първостепенният съд е счел, че основният спорен въпрос между страните е дали определеният с нея размер на обезщетението е законосъобразно определен, тоест дали той следва да се изчисли съобразно Наредба № 2 от 04.04.2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014 - 2018 г., в действащата редакция към датата на подаване на заявлението - 20.10.2015 г. или в редакцията към датата на издаване на оспорената заповед (26.04.2016 г.). Констатирано е, че през този период от време наредбата е претърпяла две законодателни промени - ДВ, бр. 92 от 27.11.2015 г., в сила от 27.11.2015 г., и ДВ, бр. 8 от 29.01.2016 г., като второто изменение на наредбата не касае разпоредбите, определящи начина на изчисляване на паричното обезщетение за загуба на доход, дължимо на одобрените кандидати и предназначено да компенсира загубата на приходи в периода до встъпване в плододаване на новосъздадените лозови насаждения. В мотивите на Административен съд - П. е отразено, че първоинстанционният жалбоподател е подал заявлението за обезщетение на 20.10.2015 г., тоест във финансовата 2015 г. по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на Наредба № 2 от 04.04.2014 г. и при действието на нормата на чл. 8, ал. 2 в редакцията й, публ. в ДВ, бр. 34 от 15.04.2014 г. Към датата на влизане в сила на измененията в приложимата наредба - 27.11.2015 г., сезираният административен орган не се е произнесъл с издаване на дължимата заповед за определяне на паричното обезщетение по предявеното заявление. Първоинстанционният съд е преценил, че новите правни норми следва да намерят приложение при решаване на въпроса за размера на паричното обезщетение на жалбоподателя, като е счел, че те са процесуалноправни норми, поради което намират приложение по отношение на всички заварени и незавършени случаи, какъвто е настоящият. От тук е изведено заключение, че тъй като процесната заповед е постановена на 26.04.2016 г., нейният издател е бил длъжен да се съобрази с настъпилите промени, понеже посоченото в акта правно основание за издаване на акта - чл. 8, ал. 2 и 5 от Наредба № 2 от 04.04.2014 г., съдържа нови правила, в резултат на което първостепенният съд е решил, че жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно и допустимо постановено, но е неправилно. Преди всичко първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че процесната заповед не съответства на изискванията на нормите на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, 4 и 5 от АПК. Оспорената от И. Т. заповед обективира само позитивна част, без в нея да е отразен какъвто и да е отказ по отношение на съответната част от претендираната сума като обезщетение, по отношение на която издателят на административния акт явно е счел, че заявлението е неоснователно. В случая изобщо липсва разпоредителна част, в която да е формулиран изричен мотивиран отказ за обезщетяване над одобрената сума, възлизаща на 83805,30 лв. В атакуваната заповед не се съдържат никакви правни и фактически основания за отказ за предоставяне на претендираното от заявителя обезщетение в неговия пълен размер. Това нарушение е съществено, тъй като поради допускането му, както първоинстанционният жалбоподател, така и съдът са били възпрепятствани да установят по какви конкретни причини заявеното от земеделския производител обезщетение не му е било одобрено в пълния претендиран размер. Единствената цитирана в процесния акт заповед № РД-09-120 от 11.03.2016 г. на министъра на земеделието и храните е във връзка с одобрената финансова помощ, а не относно постановения отказ и тя също не съдържа мотиви, а само препращане към одобрен доклад № 93-2669/10.03.2016 г. на зам.-министъра на земеделието и храните, който доклад обаче не е приложен към представената по делото преписка, поради което не може да се прецени дали е относим към конкретното заявление на И. Т., по което е издаден процесния индивидуален административен акт. Освен това настоящият съдебен състав консатира, че в приетата по делото административна преписка е приложена съгласувана и подписана Докладна записка от зам. изпълнителен директор на ДФЗ - РА /л. 93 от а. д. № 1248/2016 г./ и надлежно съгласувана, но неподписана заповед за одобряване на заявление за обезщетение /л. 94/, от съдържанието на които е видно, че авторът на докладната записка е дал следното становище: "На основание чл. 28, ал. 2 и извършените документални проверки, кандидатът е допустим за изплащане на обезщетение в размер на 242 076.26 лв.". Именно тази сума е вписана и в горепосочената съгласувана заповед, с която също се одобрява финансова помощ в размер на 242 076.26 лв. Това обстоятелство създава допълнителна неяснота относно липсващите разпоредителна част и фактически и правни основания за постановения отказ над 83805,30 лв. до горепосочения размер - 242 076.26 лв. По отношение възражението на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалноправните норми, настоящият съдебен състав счита, че е основателно. В случая първоинстанционният съд в съответствие с изискванията на чл. 142, ал. 1 от АПК е преценил, че законосъобразността на атакуваната заповед следва да се прецени към датата на издаването й, когато е в сила и действа изменението на чл. 28 от Наредба № 2 от 04.04.2014 г. /ДВ, бр. 92 от 27.11.2015 г./. Това заключение обаче неправилно е прехвърлено и към издадената през 2016 г. заповед № РД-09-120/11.03.2016 г. от министъра на земеделието и храните, относно която погрешно е прието, че съдържа процесуалноправни норми, които били приложими към незавършени производства. Това не е така, защото в съдържанието на заповед № РД-09-120 от 11.03.2016 г. липсва каквото и да е волеизявление за придаване на обратна сила на заповедта спрямо правоотношения през 2015 г. и извеждането на обратно правно действие по тълкувателен път е недопустимо, предвид неблагоприятните последици за адресатите на визираната заповед. Решаващият състав на Административен съд - П. точно е констатирал, че през 2014 г. е издадена заповед от министъра на земеделието и храните на основание чл. 28, ал. 2 от Наредба № 2 от 04.04.2014 г. /в редакцията и до 27.11.2015 г./, но такава заповед не е била издадена през 2015 г. При тези вярно установени факти, първостепенният съд е извел необоснован извод, че по отношение на стопанската 2015 г. следва да се приложи заповед № РД-09-120 от 11.03.2016 г. на министъра на земеделието и горите. Както бе отразено по- горе през 2015 г. компетентният орган - министърът не е издал заповед с която да определи цена на килограм грозде, необходима за изчисляване размера на паричното обезщетение за загуба на доход за заявления, подадени през същата 2015 г. С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че през финансовата 2015 г. е продължила да действа заповед № РД-779 от 27.11.2014 г. на министъра на земеделието и храните, защото в нея никъде не е посочено, че действието й е ограничено във времето и, че не действа през 2015 г. От съществено значение е обстоятелството, че по силата на чл. 28, ал. 5, изречение първо от Наредба № 2 от 04.04.2014 г. /в редакцията й от ДВ, бр. 92 от 27.11.2015 г./ финансовата помощ за парично обезщетение за загуба на доход се изчислява съгласно приложение № 2, като цената на килограм грозде е определена за съответната финансова година, в която е подадено заявлението за обезщетение. Следователно издателят на приложимата наредба изрично е регламентирал и е придал правно значение на правнорелевантното обстоятелство - подаване на на заявлението за обезщетение. В конкретната хипотеза е безспорно установено, че заявлението на И. Т., по което е издадена атакуваната заповед, е входирано при ответника на дата 20.10.2015 г. и настоящият съдебен състав счита, че именно това е релевантната дата, към която следва да се преценява действието на издадената от министъра заповед, с която определя занапред цената на килограм грозде, необходима за изчисляване на размера на дължимото обезщетение. В случая действаща към относимата дата на подаване на заявлението - 20.10.2015 г. е заповед № РД-779 от 27.11.2014 г. на министъра на земеделието и храните, която е била в сила до издаването на последващата заповед през 2016 г. Ето защо заповед № РД-779 от 27.11.2014 г. следва да бъде съобразена при определяне дължимия размер на претендираното от жалбоподателя обезщетение, както е отразено и в Докладната записка от м. декември 2015 г. на зам. изпълнителен директор на ДФЗ - РА /л. 93 от а. д. № 1248/2016 г./. Като е достигнал до обратния правен извод, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение по смисъла на чл. 209, т. 3, предложение първо и трето от АПК, което обстоятелство налага отмяна на обжалвания съдебен акт и вместо него постановяване на ново решение, с което да се отмени оспорената заповед № 03-РД/1399 от 26.04.2016 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", като незаконосъобразно постановена. Преписката следва да се върне на административния орган с указание за издаване на нова заповед по заявлението на И. Й. Т. от 20.10.2015 г. за изплащане на обезщетение за загуба на доход по ППК № 39/26.06.2014 г., при съобразяване на нормативните изисквания на чл. 8 от Наредба № 2 от 04.04.2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014 г. - 2018 г. /в приложимата редакция в сила от 27.11.2015 г./, както и на действащата към датата на подаване на заявлението за обезщетение заповед № РД-779 от 27.11.2014 г. на министъра на земеделието и храните. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът по касационната жалба следва да заплати своевременно претендираните от касатора направени в производството разноски. В приложения по делото списък с разноските /л. 28 от а. д. № 2202/2017 г./ е отразен адвокатски хонорар пред първа инстанция - 7000 лв., държавна такса в размер на 15 лв. общо за двете инстанции и адвокатски хонорар пред ВАС, като размерът му не е посочен, а е вписано многоточие. Съдът констатира, че съдебния протокол от последното съдебно заседание по адм. д. 1248/2016 г., проведено на 28.10.2016 г. е записано възражение на процесуалния представител на ответника срещу размера на претендирания адвокатски хонорар. Настоящият съдебен състав счита, че на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК възражението следва да бъде уважено и следва да бъде намален размера на адвокатското възнаграждение до 2000 /две хилади/ лева, който размер съответства на действителната фактическа и правна сложност на конкретния правен спор. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,