Решение № 1729 от 3.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13330/2010 г.

Решение № 1729 от 3.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13330/2010 г., V о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "ROWELL" LLC - Florida, USA чрез адв. В. Павлов срещу решение № 2135 от 25.06.2010 г. на Административния съд - София-град, постановено по адм. дело № 8845/2009 г. по описа на АССГ, с което е отхвърлена жалбата на дружеството - касатор срещу решение № 82-ОМ от 10.11.2009 г. на председателя на Патентното ведомство. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли делото да бъде спряно като Върховният административен съд отправи преюдициално запитване до Съда на Европейската общност по два въпроса, подробно описани в нарочно писмено искане за отправяне на преюдициално запитване. Евентуално моли обжалваното съдебно решение на АССГ да бъде отменено като неправилно и, вместо него, Върховният административен съд да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени оспореното решение и върне преписката на Патентното ведомство с указание същото да постанови решение за обявяване марката HAPPY - комбинирана, рег. № 44881 за марка, ползваща се с известност на територията на Република България към 1.06.2008 г. за стоките и услугите от класове 16, 21, 32, 33 и 35 на МКСУ, за които е регистрирана. Ответникът - Патентното ведомство на Република България, редовно призован, чрез процесуалния си представител юриск. Шамов, оспорва касационната жалба и твърди правилност на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е предявена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с право на жалба, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на "ROWELL" LLC - Florida, USA срещу решение № 82-ОМ от 10.11.2009 г. на председателя на Патентно ведомство, с което административният орган на основание чл. 50б от ЗМГО (отм.), е отхвърлил искането на същото дружество за определяне на марка HAPPY - комбинирана, рег. № 44881 като марка, ползваща се с известност на територията на Република България към 1.06.2008 г. за стоките и услугите от класове 16, 21, 32, 33 и 35 на МКСУ, за които е регистрирана. За да постанови този резултат, Административният съд - София-град, е приел, че обжалваното решение на Патентното ведомство е правилно. Без да обсъди представените по делото доказателства и без да изложи мотиви кои от тях кредитира и кои не, АССГ е приел, че чл. 50а от ЗМГО урежда два отделни института - общоизвестна марка и марка, ползваща се с известност като едновременно с това е приел, че критериите за признаване на една търговска марка било за общоизвестна, било за "ползваща се с известност" са едни и същи - тези по чл. 50а от ЗМГО. Без да изложи съображения за същността на тези два отделни института, АССГ е приел, че не са налице доказателства за такава степен на ползване на марката HAPPY в класовете стоки и услуги, за които се отнася процесното искане, които да обусловят известност на марката по см. на чл. 50а от ЗМГО. Според АССГ обстоятелството, че същата търговска марка е призната за общоизвестна в клас 43 - ресторантьорство не води автоматично до извода, че марката, без доказано ползване в претендираните 5 други класа стоки и услуги, а именно: 16, 21, 32, 33 и 35 по МКСУ, се явява "марка, ползваща се с известност" по отношение стоките и услугите в тези класове. Решението на АССГ е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон, макар и по различни от развитите в касационната жалба съображения. Необосновано и без наличието на каквито и да било доказателства за съответствие на искането на дружеството - молител на изискването на чл. 10, т. 9 от Наредбата за реда и начина за определяне в Патентното ведомство на марка като общоизвестна или марка, ползваща се с известност на територията на Република България (ДВ, бр. 77/25.09.2007 г.) АССГ е приел, че решението на Патентното ведомство, освен постановено по допустимо искане, е и правилно. Като не е отчел обстоятелството, че към искането пред Патентното ведомство не са представени необходимите доказателства, за да се прецени дали това искане е допустимо или не, а директно се е произнесъл по правилността му, АССГ е постановил едно необосновано решение, неотчитащо липсата на събрани относими доказателства. Необосновано АССГ е приел, че обжалваното пред него решение на Патентното ведомство е правилно, въпреки, че същото е постановено при липса на мотиви - от една страна и в нарушение на изискванията за задължителни реквизити на административния акт по смисъла на чл. 59 от АПК - от друга. решението на Патентното ведомство страда от редица пороци . На първо място - липсват доказателства дали административният орган е следвало да се произнесе по съществото на искането, доколкото липсват доказателства за допустимост на същото искане по чл. 10, т. 9 от Наредбата по чл. 50б, ал. 7 от ЗМГО (отм.), приложима по отношение настоящото производство по силата на § 54 от ПЗР към ЗИД на ЗМГО (ДВ, бр. 19/2010 г. - в сила от 10.06.2010 г.). На следващо място - решението на Патентното ведомство не съдържа задължителните реквизити на подобен вид акт по смисъла на чл. 59, т. 4 от АПК - не са посочени фактическите основания за издаване на акта. Решението на Патентното ведомство съдържа единствено изброяване на представените пред органа доказателства, но липсва какъвто и да било анализ на фактите, извлечени от съдържанието на тези доказателства - т. е. липсват фактически основания за постановяване на административния акт. Необосноваността в преценката на АССГ по отношение правилността на оспорения пред него административен акт води и до неправилно приложение на материалния закон, тъй като решаващите изводи на съда са направени без наличието на доказателства за осъществяването на материалноправните предпоставки за постановяването на административен акт с такова съдържание. Отделно от това, както в мотивите на оспорения административен акт, така и в мотивите на съдебното решение не се съдържат каквито и да било отграничения между двете понятия: общоизвестна марка и марка, ползваща се с известност. Приемайки, че не са налице основания за признаване на заявената от касатора марка за такава, ползваща се с известност за посочените в искането класове стоки и услуги, както административният орган, така и административният съд не са изложили мотиви за този свой извод. По горните съображения решението на АССГ като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон следва да бъде отменено. Жалбата на "ROWELL" LLC - Florida, USA срещу решение № 82-ОМ от 10.11.2009 г. на председателя на Патентното ведомство се явява основателна. Административният акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен поради несъответствие с изискванията за форма на същия и поради постановяването му при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а делото във вид на преписка следва да бъде върнато на основание чл. 173, ал. 2 от АПК на Патентното ведомство за ново произнасяне. Патентното ведомство следва да събере доказателства по чл. 10, т. 9 от Наредбата по чл. 50б, ал. 7 от ЗМГО (отм.) и да прецени допустимостта на искането по чл. 16 от същата наредба. Ако установи допустимост на същото, Патентното ведомство следва да се произнесе по същество, като анализира всички събрани доказателства, изложи фактически основания за акта си и подробно мотивира същия. Настоящият съдебен състав намира искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз за неоснователно по следните съображения: на първо място - касае се за национална марка, а не за търговска марка на общността. Отделно от това разпоредбата на чл. 5/2/ от Първа директива от 21.12.1988 г. за сближаване на законодателствата на държавите - членки във връзка с търговските марки (89/104/ЕИО) е транспонирана дословно, пълно и точно в разпоредбата на чл. 12, ал. 3 от ЗМГО. На следващо място - в представеното пред касационната инстанция от самия касатор Решение на СЕС от 6.10.2009 г. по дело С-301/07 г. - т. 22, 25, 26 от същото СЕС вече е дал отговор на поставените от касатора въпроси, приемайки че и в конкретния случай е необходимо наличие на доказателства за използването на марката в класовете стоки и услуги, за които се иска признаването й като марка, ползваща се с известност. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - пето отделение,