Решение № 9339 от 24.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2728/2013 г.

Решение № 9339 от 24.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2728/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Виолета Главинова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министерството на здравеопазването чрез процесуалния му представител юрк. Гавазова срещу решение № 16604/28.12.2012 г. по адм. дело № 12435/2012 г. на Върховния административен съд, Седмо отделение, като са изложени доводи за неговата необоснованост и незаконосъобразност. Ответникът по касационната жалба Албен Ефремов Гамев не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователността на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, петчленен състав обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: Производството пред тричленния състав на ВАС е образувано по жалба на Албен Ефремов Гамев от гр. София против заповед № РД 12-6/27.06.2012 г. на министъра на здравеопазването, с която на същия е отказано признаване на специалност "Хирургична стоматология". Административното производство е инициирано със заявление вх. № УДО-С-9/22.04.2010 г. до министъра на здравеопазването с представени към него документи за завършено висше образование във Висшия Медицински Институт - Пловдив, с придобита професионална квалификация "магистър-стоматолог", както и за обучението си в Московския Държавен Медико-стоматологичен Университет - Руска Федерация, където се обучава по няколко специалности, включително "Хирургична стоматология", която специалност завършва успешно на 03.03.2005 г. Към молбата си за признаване на специалност "хирургична стоматология" е представено и удостоверение № 25/15.07.2005 г., издадено от министъра на здравеопазването, на осн. чл. 39, ал. 6 от Наредба № 31/28.06.2001 г. за следдипломно обучение в системата на здравеопазването на жалбоподателя с признати права на специалист по "ортодонтия". С решение по протокол № 180 от 12.04.2012 г. специално назначената Комисия за признаване на професионална квалификация по професиите "лекар", "лекар по дентална медицина" и "магистър-фармацевт" и/или специалност в областта на здравеопазването (чл. 79) от Закона за признаване на професионални квалификации (ЗППК) след преглед и анализ на заявлението и документите към него, включително експертното мнение на проф. д-р М. Пенева, предлага на министъра на здравеопазването да откаже признаване на специалност "хирургична стоматология (Орална хирургия)" на Албен Ефремов Гамев на основание чл. 80, вр. § 3а от Закона за признаване на професионални квалификации (ЗППК). С оспорената заповед министърът на здравеопазването, на основание чл. 84, ал. 4 вр. с § 3а от ЗППК отказва признаването на специалност "Хирургична стоматология" (Орална хирургия) на Албен Ефремов Гамев. Предложението на комисията е посочено като основание за издаване на оспорената заповед на министъра на здравеопазването, материализираща отказ за признаване на заявената специалност. Изложени са мотиви в заповедта, във връзка с обстоятелството, че не са налице предпоставките за признаване на специалността "хирургична стоматология" поради същественото несъответствие между продължителността на преминалото обучение и продължителността на придобиване на същата специалност съгласно действащата нормативна уредба в Република България. Несъответствието се изразява в сроковете на обучение предвидени в Република България и в Руската Федерация, в непроведено обучение по съответни модули и задължителни дисциплини в хода на специализацията в Русия, както и недостатъчно практическо обучение. Изложеното в мотивната част на оспорената заповед, че несъответствието не може да бъде компенсирано с преминаване на допълнително обучение, полагане на изпити или провеждане на стаж поради голямата разлика в сроковете, както и че са неприложими разпоредбите по § 3 и § 3б от Допълнителните разпоредби на ЗППК е преценено от съда като противоречащо на материалния закон. По отношение компетентността на органа издател на заповедта, съдът приема, че тя не е засегната от пороци и че заповедта е издадена съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗППК, в предписаната от закона форма. Наложен е обоснованият извод от съда, че заповедта е издадена в противоречие с материалноправните изисквания на ЗППК и при съществени нарушения на процесуалните правила. Решаващият състав на ВАС анализира относимите за настоящия казус правни норми и правилно отчита, че приложното поле на Закона за признаване на професионални квалификации е съобразено с изискванията на Европейския съюз (ЕС), като с нормите на националното ни законодателство изчерпателно са уредени правоотношенията във връзка с признаване на професионални квалификации както на държави - членки на ЕС, така и на граждани на трети държави. Правният анализ сочи, че с посочения нормативен акт е транспонирана Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7.09.2005 г. относно признаването на професионални квалификации. Законът визира условията и реда за признаване на професионални квалификации, придобити в други държави членки и в трети държави, с цел достъп и упражняване в Република България на регулирани професии, доколкото друго не е предвидено в специален закон или в правото на Европейската общност (чл. 1 във връзка с чл. 9 от ЗППК). На професията "лекар по дентална медицина" съответства регламентацията за професия по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗППК, включена е в Списъка на регулираните професии в Република България, приет с решение № 925/2006 г. на Министерския съвет. Уредбата на процедурата по признаване на професионалните квалификации се съдържа в глава V на ЗППК - чл. 77 и следващите, а досежно получаването от Албен Ганев на професионална квалификация в трета държава, в конкретния случай са приложими нормите на Глава I на закона - чл. 24 и следващите. Конкретната нормативна рамка в изпълнение на мотивната част от Директивата се съдържа в разпоредбата на чл. 14. Тя предвижда компенсационни мерки в случаите, когато молителят не отговаря на условията за признаване на професионална квалификация по регулирана професия. Според § 1 на чл. 14 от Директива 2005/36/ЕО за приемащата държава-членка няма пречка да възприеме този подход и да въведе във вътрешното си право компенсационни мерки, изразяващи се в период за приспособяване или изпит за правоспособност. Като в случаите, в които държавата - членка се възползва от тази диспозитивна по своя характер норма и приеме съответните мерки в националното си законодателство за постигането на целите на общностното право за тези правоотношения, по силата на § 2 от директивата императивно съществува задължението да се предложи спрямо Гамев възможност за избор между период на приспособяване и изпит за правоспособност. При наличието на тази регламентация, правилно е прието от първоинстанционния съд, че за да се спази процедурата по признаване на професионални квалификации, предвидена в Глава пета на ЗППК назначената от министъра експертна комисия следва да предложи на административния орган да предостави на заявителя компенсационните мерки, предвидени в чл. 83, ал. 1 ЗППК във връзка с чл. 29, ал. 1 ЗППК. Това в конкретния случай не е сторено, но предвид на това, че комисията по чл. 79, ал. 1 ЗППК е помощен орган, допуснатите от нея нарушения на административнопроизводствените правила са обсъдени от съда в контекста на неизпълнение на изискуемите процесуални действия от издателя на административния акт. Съдът стига до обоснования извод, че неспазването на задължението по чл. 83, ал. 1 ЗППК от комисията не освобождава административния орган при направените констатации за несъответствие да приложи заместващите такива мерки, които, след като са въведени с норми на вътрешното право са задължителни за държавата-членка, респективно за органите по признаване на професионални квалификации. Министърът на здравеопазването не предлага на Албен Гамев да премине стаж за приспособяване или да се яви на изпит за признаване на правоспособност, което е отчетено от съда като допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Изводът на съда не е опроверган пред настоящата инстанция от касатора. Настоящата инстанция изцяло възприема наложения извод от съда, имащ за последица постановяването на законосъобразен съдебен акт. Обжалваното решение на тричленния състав на Върховния административен съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,