Решение № 4858 от 25.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1865/2015 г.
ВАСI отделение25.04.2016 г.докладчик Маруся Димитрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2719/11.12.2014 г. по адм. д. № 3480/2013 г. на Пловдивския административен съд. ОСЪЖДА [фирма] да заплати на НАП-ЦУ-ДОУИ-П. 4156, 36 лв юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 4858 от 25.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1865/2015 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът [фирма] моли да бъде отменено решение № 2719/11.12.2014 г. по адм. д. № 3480/2013 г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против РА № [ЕИК]/6.08.2013 г. на ТД на НАП-П. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде уважена и да му бъдат присъдени разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-П. по съображения в писмено становище моли решението като правилно да бъде оставено в сила като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, І отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № [ЕИК]/06.08.2013 г. на ТД на НАП-П., с който за периода 14.05.2009 г. – 31.05.2011 г. е начислен допълнително ДДС 162 635, 73 лв с лихви на основание чл. 86, ал. 1 и 2 от ЗДДС за неосъществени вътреобщностни доставки на олио в Гърция, стоката по които е реализирана в страната. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти, съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне на данъчните задължения на ревизираното лице в РА. По делото са представени международни товарителници за извършване на транспорт на фактурираните тонове олио до Гърция, които са подписани за получател в графа 24, имат подпис и печат на превозвача, но данните в тях не се подкрепят от останалите събрани доказателства. По данните в SCAC информациите, едната фирма получател "Б. Г. К."-Гърция е посочила адрес – празно складово помещение, в което не биха могли да се складират тонове наливно олио, транспортирано с цистерни, а втората фирма "П. В. П."-Гърция няма обект в Гърция, в който да разтовари и получи наливното олио след транспортирането му до Гърция. Не са представени доказателства за извършени последващи продажби на олиото в Гърция от двамата получатели, за да се приеме, че олиото е доставено направо на крайните им клиенти. Правилно административният съд е приел, че не е доказано транспортиране на стоката до друга държава членка и предаването й на регистрирано по ДДС лице в нея, поради което не е доказано осъществяване на вътреобщностни доставки по спорните фактури. Вещото лице е дало заключение, че плащанията за транспорта, извършени от "П. В. П."-Гърция са осчетоводени като приход в счетоводството на единия от превозвачите – [фирма] по приложените фактури за транспорт от този превозвач. Приложени са, фактури и заявки за транспорт. Правилен е изводът на съда, че заключението на вещото лице не отговаря на всички поставени въпроси за осчетоводяване на разходите по транспорта за винетни и пътни такси, за командировъчни на шофьорите. Видно от заключението вещото лице не е извършило проверка в счетоводствата на превозвачите, поради което заключението е необосновано и правилно не е кредитирано от съда. Неправилно органите по приходите и съда са правили изводи относно момента, в който започва транспорта по данните от експедиционните бележки, вместо по данните в кантарните бележки, в които е посочен точния час, в който натоварването на превозните средства е приключило. Пропускът не е съществен предвид липсата на доказателства за предаване стоката по товарителниците в Гърция на регистрирано по ДДС лице. Съдът е обсъдил доводите на касатора и обосновано е приел, че потвърждения за получаване на стоката по смисъла на чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС не са представени. Свидетелските показания на В. П., че има база в [населено място] - Гърция правилно не са кредитирани от съда, като противоречащи на данните в SCAC информацията, че търговецът няма декларирани складови помещения. Неоснователен е доводът на касатора, че представените пътни листове потвърждават международните товарителници. Правилно административният съд е приел, че са налице противоречия между данните в пътните листове и тахошайбите, които не подкрепят достоверността на представените подписани за получател международни товарителници. Съдът обосновано се е позовал на относимата практика на СЕО и СЕС, и е съобразил правните си изводи с европейската практика. Извършената съвкупна преценка на доказателствата от съда обосновава извод за неосъществени вътреобщностни доставки по спорните фактури и правилно определяне в РА на задълженията на ревизираното лице по спорните фактури. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение по делото на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК в размер 4126, 35 лв за тази инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, І отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 45, т. 2 ППЗДДС