Решение № 11567 от 14.12.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) Бургас, чрез гл. юрисконсулт П. Демирева срещу решение 363 от 16.03.2022 г., постановено по административно дело 2595/2021 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отменена Заповед за налагане на санкции 02/РД-25-1338/20.09.2021 г., издадена от директора на РЗОК Бургас. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като издаден в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадената заповед за налагане на санкции. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответникът - Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария (УМБАЛ Дева Мария) ЕООД, представлявано от управителя д-р Х. Якимов, чрез процесуален представител адвокат Е. Кокаларова, в депозиран писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционният съдебен акт за правилен и законосъобразен, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и за основателност на касационното оспорване. Посочва, че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства в съответствие със събраните по делото писмени доказателства, но е формирал неправилни изводи и неточно е приложил материалния закон. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед за налагане на санкции 02/РД-25-1338/20.09.2021 г., издадена от директора на РЗОК Бургас, на основание чл. 76, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), чл. 423, ал. 3 и чл. 432, ал. 5 от НРД за МД 2020-2022 г. С процесния административен акт на УМБАЛ Дева Мария ЕООД е наложена санкция финансова неустойка в общ размер на 1000.00 лева. В т. 1.1 от заповедта е наложена санкция в размер на 200.00 лева за нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 3 и т. 7 от ЗЗО, чл. 30, т. 5 от НРД за МД 2020-2022 г. В т.1.2, т. 1.3 и т. 1.4 са наложени три броя санкции финансова неустойка, всяка по 200.00 лева за констатирани нарушения на чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, чл. 380 и чл. 386, ал. 1 от НРД за МД 2020-2022 г. Установени са нарушения при работа с първичен медицински документ Формуляр за вложени медицински изделия, стойността на които се заплаща от НЗОК, извън цената на КП/АПр/КПр. В т.4.1. е наложена санкция финансова неустойка в размер на 200.00 лева за констатирано нарушение по чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО, чл. 280 и чл. 292, т. 6 и т.8 от НРД за МД 2020-2022 г., изразяващо се в дехоспитализация на пациент директно от ОАИЛ, а не от съответното отделение според основното заболяване, като по този начин не е изпълнено задължителното условие за завършена КП 114 Интензивно лечение на коматозни състояния, неиндицирани от травма. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд приема, че в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК административният орган не е изложил ясни фактически основания за издаване на заповедта, като се е задоволил единствено с позоваване на констатациите от протокола за извършената проверка, които са оспорени от страна на лечебното заведение и не са потвърдени от Арбитражна комисия. Допуснатото нарушение първоинстанционният съд намира, че е съществено и обуславящо отмяна на това основание на оспорения акт. Върховният административен съд шесто отделение намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо, но неправилно. Със Заповед РД-25-1063/26.07.2021 г. директорът на РЗОК Бургас, на основание чл. 20, ал. 1, т. 2 и чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, глава 20 и 21 от НРД за МД за 2020-2022 г., нарежда да се извърши тематична проверка на УМБАЛ Дева Мария ЕООД, със срок до 30.08.2021 г. Формулирани са следните задачи: 1. Контрол относно спазване на изискванията на НРД за МД за 2020-2022 г. и ЗЗО по отношение на дейност м. май 2021 г. с вложени медицински изделия, заплащани от НЗОК извън цената на КП; 2. Контрол относно спазване на изискванията на НРД за МД за 2020-2022 г. и ЗЗО по отношение на дейност м. май 2021 г. по Приложение 1; 3. Контрол относно спазване на изискванията на НРД за МД за 2020-2022 г. и ЗЗО по отношение на дейност по КП 114 за 2020 г.; 4. Контрол по писма от изпълнителния директор на лечебното заведение; 5. Контрол по доклади и справки от РЗОК Бургас. За резултатите от извършената проверка е съставен Протокол 880 от 12.08.2021 година и Протокол за неоснователно получени суми 881 от 12.08.2021 година, и двата връчени на управителя на проверяваното болнично заведение на 12.08.2021 г. Лечебното заведение е депозирало възражение срещу констатациите на проверяващия орган. Счело е същите за неоснователни и незаконосъобразни, поради което е помолило да не бъде издаден административен акт по коментираните протоколи. Възражението на болничното заведение-жалбоподател с вх. 02/29-02-1114 от 16.08.2021 година е изпратено на Председателя на РК Бургас на БЛС за представяне на членове за участие в арбитражна комисия. БЛС, в срока по чл. 75, ал. 6 от ЗЗО, не е представил свои членове. При липсата на произнасяне от арбитражна комисия в срока по чл. 75, ал. 7 ЗЗО, е последвало издаването на оспорената Заповед за налагане на санкции санкции 02/РД-25-1338/20.09.2021 г., издадена от директора на РЗОК Бургас , в хипотезата на чл. 76, ал. 4 ЗЗО. При анализа на депозираното възражение от 01.07.2021 година се налага изводът, че същото е насочено срещу Протокол 880/12.08.2021г. и срещу Протокол за неоснователно получени суми 881/12.08.2021 г., като е формирано искане за неиздаване на административен акт. Заявява се несъгласие с констатациите, без да са посочени конкретни обстоятелства и ангажирани доказателства, опровергаващи фактическите установявания от органа. От първоинстанционния съд не е взет под внимание Доклад с вх. РД 25 - 10633/16.09.2021 г., в който е посочено постъпилото възражение, като директорът на РЗОК е приел крайните резултати на проверяващите и определил конкретните санкции. По последната т.4.1 от констативния протокол от първоинстанционния съд не е ценено Становище с вх. 02/259-120/17.08.2021 г. на Началник отдел ДИОКМДПА в РЗОК Бургас, в което е обсъдено възражението и представено като част от административната преписка. В контекста на изложеното, развитите от първоинстанционния съд изводи относно допуснато от административния орган съществено нарушение по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК при издаване на оспорената заповед за налагане на санкции, с оглед позоваването му на констатациите от протокола за извършената проверка, са неправилни. Относно възможностите за препращане в мотивите на административния акт към констатации, съдържащи се в друг документ, следва да се съобрази задължителното тълкуване на закона, дадено в Тълкувателно решение 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, съгласно което фактическите основания за издаване на заповедта за налагане на санкции могат да се съдържат и в друг документ, който предхожда издаването на оспорения акт. При постановяване на обжалваното решение, административният съд не е изложил мотиви относно материалната законосъобразност на акта. Постановената отмяна на заповедта за налагане на санкции, при липса на собствени фактически установявания и правни изводи на съда досежно материалната законосъобразност на оспорения акт, препятства възможността на настоящата инстанция да извърши проверка на правилността на първоинстанционното решение относно приложението на материалния закон. Преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респ. ще ги лиши от същинска касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по обжалване на административния акт. Предвид горното, настоящата инстанция намира, че в първоинстанционното производство е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е основание за отмяна на съдебно решение по чл. 209, т. 3, пр. 2, във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК и връщане на делото за ново разглеждане при произнасяне от друг съдебен състав. При новото разглеждане на делото след установяване на всички релевантни за спора факти и обстоятелства, съдът следва да не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. При този изход на делото, настоящата съдебна инстанция не следва да присъжда разноски, предвид разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр.1-во, предл. 2-ро, във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд - шесто отделение,