Решение № 722 от 24.1.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на "Монтажи" ЕАД, подадена чрез прокурист Д. Узунов, против Решение 107/26.05.2022 г., постановено по административно дело 14/2022 г. по описа на Административен съд Сливен, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед ДК-09-Сл-1/07.01.2022 г. на Началника на РДНСК Сливен, нареждаща спиране изпълнението на незаконен строеж : Ремонт и възстановяване на язовирна стена Ада дере, ПИ 00713.20.492, с. Асеновец, община Нова Загора и съоръженията към нея, определен е едномесечен срок, в който строителя да вземе мерки по обезопасяване на строежа и е забранен достъпа до строежа след този срок. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, като по същество се оспорват възприетите от съда изводи за отсъствие на хипотезата по чл. 148, ал. 6 ЗУТ. Иска се отмяна на съдебното решение, ведно със съответните последици. Ответните страни - Началникът на РДНСК Сливен и Държавна консолидационна компания ЕАД, редовно призовани, не се представляват и не вземат становище по спора. От страна на Ен Ар Консулт ЕООД е постъпило писмено становище, с искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отмени процесната заповед, алтернативно делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Решението е неправилно поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Не е спорно по делото, че за извършените през 2021 г. строително-монтажни дейности по язовирна стена Ада дере, липсват издадени строителни книжа. Установен е и характерът на тези дейности, а именно основен ремонт и реконструкция на строеж от първа категория, за извършването на които по общия ред е необходимо одобряването на проект и издаване на разрешение за строеж. Другият безспорен факт касае включването на язовирната стена и съоръженията към нея на язовир Арда дере в списъка на язовирите, нуждаещи се от спешен ремонт съгласно Решение 495/13.07.2018 г. на Министерски съвет на Република България. Основният спор касае приложението на специалната хипотеза, регламентирана в чл. 148, ал. 6 ЗУТ, при която при наличието на бедствени и аварийни ситуации строителните книжа могат да се комплектуват и по време на изпълнението на неотложните аварийни и възстановителни работи или след изпълнението им и се предават на органа, компетентен да издаде разрешението за строеж. Административният съд е отхвърлил подадената жалба, след като е приел, че случаят не може да бъде подведен под разпоредбата на чл. 148, ал. 6 от ЗУТ, тъй като не са представени доказателства, които да установяват настъпването на природно явление или инцидент, които да представляват бедствие или авария по смисъла на Закона за защита при бедствия. Действително, решението на МС само по себе си не доказва наличието на бедствена или аварийна ситуация, но съдът се е произнесъл категорично по този въпрос без да обсъди останалите писмени доказателства, съставени по повод и в хода на извършените ремонтни дейности. Освен това, след като е счел за недоказани твърденията на жалбоподателя за наличието на аварийна и бедствена ситуация, наложила извършването на неотложен ремонт и възстановяване на язовирната стена, съдът е следвало на основание чл. 171, ал. 5 АПК да му укаже, че не сочи доказателства за тези си твърдения, което не е сторил. За да даде отговор на възникналия спор, съдът се е нуждаел и от специални знания, за получаването на които е имал възможността и служебно да назначи вещо лице със съответната инженерна специалност, което да отговори на въпроса налице ли е била такава ситуация по процесния язовир, която да обосновава приложението на чл. 148, ал. 6 ЗУТ. На следващо място, съдът не е съобразил, че в ЗУТ и ЗЗБ са използвани различни понятия, поради което не е имал основание да ги отъждествява напълно. Разпоредбата на чл. 148, ал. 6 ЗУТ е относима за бедствени и аварийни ситуации, което понятие би следвало да се тълкува в по-широк смисъл от понятията бедствие и авария по смисъла на ЗЗБ. Следвало е да съобрази и Законът за водите и по-конкретно да установи дали в случая е налице "нарушаване на конструктивната цялост на язовирната стена и на съоръженията към нея" по смисъла на § 1, т. 95б ДР ЗВ и при наличието на такова да прецени дали същото представлява бедствена и аварийна ситуация. Към касационната жалба за първи път са представени документи от страна на оспорващия, които също следва да бъдат обсъдени от първостепенния съд. Предвид изложените мотиви и тъй като съдебното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка, което не може да бъде преодоляно от настоящата съдебна инстанция предвид разпоредбите на чл. 219 и чл. 220 АПК, същото ще следва да бъде отменено, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който следва да даде отговор на основния спорен по делото въпрос след анализ на всички събрани по делото доказателства, в това число и представените към касационната жалба нови писмени доказателства, както и да изслуша заключение на вещо лице с инженерна специалност. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,