Решение № 8912 от 29.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4705/2021 г.

ВАССедмо отделение29.07.2021 г.

Диспозитив

ОТМЕНЯ Решение 240 от 22.03.2021 г. на Административен съд София - област, по адм. дело 542/2020 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ Решение РД-16-1962 от 10.12.2019 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014 -2020. ОСЪЖДА Министерството на икономиката, седалище и адрес гр. София, ул. Славянска 8 да заплати на Калцит ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Сливница, ул. Паисий Хилендарски 3 10 750 (десет хиляди седемстотин и петдесет) лева разноски по делото. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Калцит ЕООД, седалище и адрес на управление гр. Сливница, ул. Паисий Хилендарски 3, срещу Решение 240 от 22.03.2021 г. на Административен съд София - област по адм. дело 542/2020 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Калцит ЕООД срещу Решение РД-16-1962 от 10.12.2019 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014 -2020, с което на дружеството е определена финансова корекция в размер на 100% от предоставената финансова подкрепа със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове за закупуване и доставка на актива Пещ за производство на негасена вар със спомагателно оборудване, за нередност за нарушение на чл. 4, параграф 8 от Регламент (ЕС) 1303/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета (Регламент (ЕС) 1303/2013 г.), квалифицирана по т. 2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 2 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата). Касационният жалбоподател - Калцит ЕООД, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът в нарушение на съдопроизводствените правила е допуснал по делото съдебно-техническа експертиза, като по този начин е санирал процесуалните пропуски на административния орган. Счита, че обстоятелството дали процесната пещ в момента работи е ирелевантно за спора, тъй като никъде в административния договор не се съдържа изискване същата да работи към момента на изготвяне на експертизата. След 24.05.2019 г. собственикът на пещта е имал право да се разпорежда с нея, както намери за добре да я надстроява, да я пристроява и т.н. Ето защо изслушването на съдебно-техническа експертиза по този въпрос представлява недопустимо попълване на доказателствения материал по административната преписка и не е било необходимо за разрешаване на спора. Относно четвъртия етап от изпълнението на дейност 1, според касатора, са представени официални удостоверителни документи приемопредавателни протоколи от 08.05, 10.05 и 14.05.2019 г., които протоколи са приети като доказателство по делото, без оспорване от страна на административния орган. Първоинстанционният съд не е установил всички факти от значение за спора и не е констатирал, че органът не е изложил мотиви относно финансовото отражение на твърдяното нарушение. В обжалвания административен акт липсва съпоставка между разходите в рамките на предоставената безвъзмездна финансова помощ по договора, извършени след възникване на твърдяното нарушение, и хипотетичния размер на разходите в ситуация, в който не е имало нарушение. Намира, че извършването на нарушение не презумира финансовото отражение върху ЕСИФ, включително потенциално такова. Първоинстанционният съд е следвало да отчете обстоятелството, че са настъпили извънредни обстоятелства, дерогиращи отговорността за неизпълнение на бенефициера, тъй като РИОСВ София се е произнесъл по подаденото от дружеството искане за преценка необходимостта от извършване на оценка на въздействието на околната среда за инвестиционното предложение повече от месец след изтичането на законоустановения срок. Това решение е необходима предпоставка, в съответствие с чл. 144, т. 4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), за издаване на Разрешение за строеж 24 от 30.05.2019 г., влязло в сила на 17.06.2019 г. Ето защо дори да се приеме, че дружеството е изпаднало в забава по отношение на въвеждането в експлоатация на процесната пещ, тази забава се дължи на извънредни обстоятелства. Съгласно чл. 10, т. 6 от Общите условия към финансираните по ОПИК договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, страните не отговарят за нарушение на задълженията си по договора, ако не са в състояние да ги изпълняват поради възникване на извънредно обстоятелство. Бенефициерът е уведомил административния орган за това извънредно обстоятелство, като последното е изрично релевирано и в подаденото възражение. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови ново, с което да отмени обжалвания административен акт. Претендира направените по делото разноски съгласно представен списък. Касаторът се представлява от адвокат Р. Райчев Софийска адвокатска колегия. Ответникът по касационната жалба ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014 -2020 счита същата за неоснователна, а обжалваното решение за правилно. Ответникът се представлява от юрисконсулт Д. Ганчев. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е основателна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, следното: На 24.11.2017 г. между Управляващия орган на Програма Иновации и конкурентоспособност 2014 -2020 и Калцит ЕООД е сключен Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG16RFOP002-3.001 за изпълнение на проект Повишаване на енергийната ефективност на Калцит ЕООД. Съгласно т.2.3 от договора, срокът/периодът за изпълнение на проекта е съгласно посоченото в т. 1 Основни данни от Приложение I към настоящия договор, считано от датата сключване на договора, но не повече от максималния срок, предвиден в т. 18 от Условията за кандидатстване по процедурата BG16RFOP002-3.001 и клаузите на договора. Страните не спорят, а и от представената по делото разпечатка от ИСУН за проекта се установява, че срокът за изпълнение на договора е 24.05.2019 г. От публично достъпната информация на интернет адрес http://2020.eufunds.bg/bg/0/0/Project/Procurements?contractId=GpNyt49hFTg%3D&isHistoric=False се установява, че във връзка с проведена процедура за закупуване на пещ за производство на негасена вар със спомагателно оборудване (Мярка 1) - 1 брой, е сключен договор между Калцит ЕООД и Ин Мат Инженеринг ООД, като стойността на безвъзмездната финансова помощ по този договор е 1 460 775 лева. На 26.02.2019 г. Калцит ЕООД е подало искане до директора на РИОСВ София за извършване на преценка на необходимостта от оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) за инвестиционно предложение: Строителство и монтаж на варова пещ в производствена база за негасена и хидратна вар фирма Калцит ЕООД, гр. Сливница. На 03.05.2019 г. е издадено Решение СО-30-ПР/2019 г. на директора на РИОСВ София, съобщението за което е публично достъпно на адрес - https://www.riew-sofia.org/index.php/8-2014-02-03-02-29-00/523-2019-2 На 08.05.2019 г. е съставен приемопредавателен протокол за доставка между Калцит ЕООД и Ин Мат Инженеринг ЕООД за доставка на метална конструкция за варова пещ, в който е отразено, че посоченият артикул е доставен, инсталиран и тестван на посочения адрес в гр. Сливница. От представените по делото Фактура 2 от 08.05.2019 г. и 2 броя потвърждение за плащане се установява, че за метална конструкция на варова пещ, на 13 и 14.05.2019 г. са платени 2 013 000 лева. На 10.05.2019 г. е съставен приемопредавателен протокол между Калцит ЕООД и Ин Мат Инженеринг ЕООД за доставка на оборудване за варова пещ, в който е отразено, че посоченият артикул е доставен, инсталиран и тестван на посочения адрес в гр. Сливница. От представените по делото Фактура 3 от 10.05.2019 г. и 2 броя потвърждение за плащане се установява, че за доставка на огнеупорни материали и спомагателно оборудване, на 15 и 16.05.2019 г. са платени 1 610 400 лева. На 14.05.2019 г. е съставен приемопредавателен протокол между Калцит ЕООД и Ин Мат Инженеринг ЕООД за доставка на един брой варова пещ, в който е отразено, че посоченият артикул е доставен, инсталиран и тестван на посочения адрес в гр. Сливница. От представените по делото Фактура 4 от 14.05.2019 г. и потвърждение за плащане се установява, че за окончателно плащане за 1 брой пещ за производство на негасена вар, на 17.05.2019 г. са платени 402 600 лева или общо 4 026 000 лева, с ДДС или 3 355 000 лева, без ДДС. На 30.05.2019 г. е издадено Разрешение за строеж 24 за строеж: Производствена и складова база за негасена и хидратна вар, подобекти: 1. Строителство и монтаж на варова пещ; 2. Инсталация за компресиран природен газ, ГРП с авторемарке и площадков PE-HD газопровод, влязло в сила на 17.06.2019 г. От съдържанието на сигнал за нередност от 02.08.2019 г. се установява, че на 19.07.2019 г. Калцит ЕООД е входирал в ИСУН финален технически и финансов отчет на проекта, както и искане за плащане. При извършена проверка на място на 01.08.2019 г. е констатирано, че не може да бъде отчетено изпълнението на Дейност 1 закупената по проекта пещ за производство за негасена вар със спомагателно оборудване не е инсталирана и въведена в експлоатация. На мястото на изпълнение на проекта се извършват строителномонтажни дейности. На 14.11.2019 г. ръководителят на УО на ОПИК 2014-2020 г. е уведомил Калцит ЕООД за констатирани нарушения при провеждане на процедурата, обстоятелствата и причините за определяне на финансовата корекция, и размерът на евентуалната финансова корекция. На 28.11.2019 г. Калцит ЕООД е представил възражение. На 10.12.2019 г. с Решение РД-16-1962 ръководителят на Управляващия орган на ОПИК 2014-2020 определя на Калцит ЕООД финансова корекция в размер на 100% от предоставената финансова подкрепа със средства от ЕСИФ за закупуване и доставка на актива Пещ за производство на негасена вар със спомагателно оборудване, за нередност за нарушение на чл. 4, параграф 8 от Регламент (ЕС) 1303/2013 г., квалифицирана по т. 2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 2 от Наредбата. Представена е Заповед РД-16-785 от 17.05.2019 г., изменена със Заповед РД-16-1459 от 02.09.2019 г. на министъра на икономиката, с която издателят на административния акт е определен за ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014 -2020 . В първоинстанционното производство е приета съдебнотехническа експертиза. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд счита, че е налице нарушение на чл. 4, параграф 8 от Регламент (ЕС) 1303/2013 г., допуснато с извършените плащания по договор, който не е надлежно изпълнен спрямо уговореното, което правилно е квалифицирано като основание за определяне на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ. Според съда се установява от събраните по делото доказателства, че към момента на приключване на проекта, два месеца след приключването му и към момента на приемане на заключението на вещото лице, пещта все още не е въведена в експлоатация. Съдът прави извод, че дейност 1 не е изпълнена, тъй като същественият, заключителен етап по т. 4, не е извършен, а именно тестване и пускане в експлоатация, както и подписване на финални приемо-предавателни протоколи. Дейност 1 е следвало да се изпълни в цялост до 24.05.2019 г., като от извършената проверка на място от 1.08.2019 г. е установено, че дейността не е изпълнена и пещта не е въведена в експлоатация. За неоснователно е прието възражението на дружеството, че по-късното произнасяне на директора на РИОСВ София за оценка за въздействието е забавило въвеждането в експлоатация, тъй като самият жалбоподател е приел посочените срокове за изпълнение на договора. Отделно се сочи, че искането за оценка на въздействието е следвало да се извърши по-рано, за да бъдат спазени поетите като ангажимент срокове. Позовавайки се на чл. 33, параграф 1 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, съдът намира, че действително е нарушен принципът на ефективност, а оттам и на доброто финансово управление, което е основание за определяне на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ и т. 2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 2 от Наредбата. Първоинстанционният съд приема, че определянето на размера на финансовата корекция е въпрос на оперативна самостоятелност на административния орган, като административният орган е изложил конкретни мотиви, които обосновават изводите му, че се касае за тежко нарушение - невъвеждането в експлоатация на пещта води до изначално неизпълнение на сключения договор с оглед на неговата цел за закупуване на пещ, която след въвеждането й в експлоатация по съответния ред, ще подобри ефективността на производството. Съдът счита, че в случая се установява наличието и на трите елемента на нередността по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) 1303/2013 г. Въз основа на изложеното, съдът прави извод за неоснователност на подадената жалба срещу оспорвания административен акт. Решението е неправилно. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ финансовата подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция за нарушаване на принципите по чл. 4, параграф 8, чл. 7 и 8 от Регламент (ЕС) 1303/2013. Съгласно чл. 4, параграф 8 от Регламент (ЕС) 1303/2013, Комисията и държавите членки спазват принципа за добро финансово управление в съответствие с изискванията на член 33, 36, параграф 1 и член 61 от Финансовия регламент. Съгласно член 33, параграф 1 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) 1296/2013, (ЕС) 1301/2013, (ЕС) 1303/2013, (ЕС) 1304/2013, (ЕС) 1309/2013, (ЕС) 1316/2013, (ЕС) 223/2014 и (ЕС) 283/2014 и на Решение 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) 966/2012 член 61 от ( Финансовия регламент), бюджетните кредити се използват в съответствие с принципа на добро финансово управление и следователно се изпълняват, като се спазват следните принципи: а) принципа на икономичност, според който ресурсите, използвани от съответната институция на Съюза за осъществяване на нейните дейности, се предоставят своевременно, в подходящо количество и качество и на най-добрата цена; б) принципа на ефикасност, който е свързан с най-доброто съотношение между използваните ресурси, предприетите дейности и постигането на целите; в) принципа на ефективност, който е свързан със степента, в която се постигат поставените цели посредством предприетите дейности. В случая административният орган приема нарушение на принципа на добро финансово управление по член 4, параграф 8 от Регламент (ЕС) 1303/2013 и в частност нарушение на принципа на ефективност, свързан със степента на постигане на заложените цели чрез предприетите действия. Основателни са възраженията на касатора, че допуснатата по делото съдебнотехническа експертиза е неотносима към предмета на правния спор. Дали към момента на проверката на вещото лице процесната пещ е въведена в експлоатация или не, няма отношение към законосъобразността на оспорения акт. В съдебното решение подробно е обсъдено съдържанието на дейност 1, възпроизведено най-вероятно от съдържанието на оспорвания акт, доколкото по делото не е представено и прието като доказателство Приложение 1 Описание на проекта (Формуляр за кандидатстване) към административния договор от 24.11.2017 г., към което и съдът и административният орган препращат. От публично достъпната информация в ИСУН на интернет адрес - http://2020.eufunds.bg/bg/0/0/Project/Activities?contractId=GpNyt49hFTg%3D&isHistoric=False