Решение № 132 от 31.7.2024 г. на ВКС по т.д. № 20238002900801/2023 г.

Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Производството е образувано по касационна жалба на „Илиеви - МГ“ ЕООД срещу решение №556 от 15.12.2022г. по т.д.№794/2022г. на Плевенски окръжен съд. С него е потвърдено решение №171 от 11.02.2022г. по гр.д. №3535/2021г. на Плевенски районен съд, с което „Илиеви - МГ“ ЕООД е осъдено да върне на Силвия Г. Гаджалова, в качеството й на управител на ЕС сумата от 19 959, 71 лева с ДДС, представляваща разликата между заплатения аванс от 35 911, 63 лева с ДДС, съгласно договор за изпълнение на СМР от 15.06.2020г. и реално извършените СМР на стойност 15 951, 97 лв. с ДДС. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по нередовна искова молба. Наред с това касаторът твърди, че постановеното въззивно решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че съдът неправилно е приел, че избраният управител на етажната собственост е легитимиран да извършва всякакви процесуални действия от името на етажните собственици. Според касатора съдът не е взел предвид, че се касае за спор извън категорията на тези по чл.23 ал.4 изр. първо от ЗУЕС, съответно не е отстранил допуснатото от първоинстанционния съд процесуално нарушение и е постановил решението си по нередовна искова молба. Касаторът излага доводи и за допускането на други процесуални нарушения, вследствие на които са останали несъбрани поискани от него доказателства. Ответната Е. на адрес гр. Плевен, пл. „Свобода“ №3, с., изразява становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, както и че въззивното решение е правилно, законосъобразно и е в съответствие със събраните по делото доказателства. Твърди, че ако се приеме наличието на нередовност на исковата молба, изразяваща се в липса на доказателства, че управителят на ЕС Гаджалова е изрично упълномощена да заведе иск срещу „Илиеви - МГ“ ЕООД, то това е било основание въззивният състав да даде указания за поправяне на нередовност на исковата молба, а не води до недопустимост на съдебното решение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е счел за неоснователни доводите във въззивната жалба за липса на активна легитимация на Силвия Гаджалова като управител на етажната собственост, като се е позовал на представения протокол №1 от 15.06.2018г. от общо събрание на етажната собственост, на което Силвия Гаджалова е била избрана за управител. Установил е, че на 15.06.2020г. между страните е бил сключен договор за изпълнение на СМР, по силата на който на ответното дружество е била заплатена авансово сумата от 35 911, 83 лева от третото лице „Вълков строй инженеринг“ ЕООД, което по силата на споразумение от 18.06.2020г. с ЕС е изпълнило задължението за авансово плащане по договора с ответното дружество. От заключението на вещото лице, прието в производството по ч.гр.д.№6637/2020г. на Плевенски районен съд, образувано по реда на чл.207 и чл.208 от ГПК за обезпечение на доказателства, съдът е приел за установено, че ответното дружество е извършило в изпълнение на договора СМР на обща стойност 15 887, 17 лева, с ДДС. С оглед последвалото прекратяване на договора и частичното изпълнение на възложените СМР, съдът е приел, че е налице отпаднало основание за част от авансовото плащане в размер на 20 024, 46 лв. с ДДС, поради което искът следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 19 959, 71 лв. С определение №478/29.02.2024г. по настоящото дело на основание чл.288 от ГПК и с оглед служебното задължение на ВКС да се произнесе по допустимостта на обжалваното въззивно решение, съгласно т.1 от ТР№1/2010г. на ОСГТК на ВКС, решението на Плевенски окръжен съд е допуснато до касационен контрол. Съгласно чл.101 от ГПК съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия, в т.ч. за надлежната процесуална легитимация на страните, тяхната процесуална правоспособност и надлежното им представляване. При липса на доказателства за представителната власт на лицето, извършило процесуални действия, съдът указва да бъдат ангажирани такива доказателства. В настоящата хипотеза производството е образувано по осъдителен иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД за сумата от 19 959, 71 лева, предявен от ЕС на адрес гр. Плевен, пл. „Свобода“ №3, с. срещу „Илиеви - МГ“ ЕООД. Съгласно чл.23, ал.4, изр.1 о т ЗУЕС председателят на управителния съвет, съответно управителят, а в хипотезата на чл.19, ал.8 от ЗУЕС – избраният професионален управител – търговец, на който с договор са възложени правомощия на управителния съвет /управителя/, представлява пред съда собствениците в етажната собственост по исковете: 1/. предявени срещу тях във връзка с общите части, както и 2/. предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по ЗУЕС. Съгласно чл.23, ал.4, изр.2 от ЗУЕС по искове срещу трети лица във връзка с общите части, председателят на управителния съвет /управителят/ представлява собствениците, ако бъде упълномощен от общото събрание. Съпоставката на тези разпоредби налага извода, че чл.23, ал.4, изр.1 от ЗУЕС регламентира представителство по закон, като представителната власт на председателя на управителния съвет /управителя/ или лицето по чл.19, ал.8 от ЗУЕС произтича от избора по чл.19, ал.2 от ЗУЕС, респ. – от договора, сключен при условията на чл.19, ал.8 от ЗУЕС, а в хипотезата на чл.23, ал.4, изр.2 от ЗУЕС, представителна власт по отношение на етажните собственици възниква само въз основа на изрично решение за упълномощаване / в този смисъл решение №12 от 11.03.2021г. по гр.д.№1403/2020г. на ВКС, ІІ г.о./. За установяване на представителната власт на Силвия Гаджалова по отношение на собствениците в ЕС по делото е представен протокол №1 от 15.06.2018г. от общо събрание на етажната собственост. Видно от него на проведеното общо събрание Силвия Г. Гаджалова е била избрана за управител на етажната собственост. От съдържанието на протокола не се установява да е била изрично упълномощена да предяви от името на етажната собственост осъдителен иск за сумата от 19 959, 71 лева с ДДС, представляваща разликата между заплатения аванс от 35 911, 63 лева с ДДС, по договора за изпълнение на СМР от 15.06.2020г. и реално извършените СМР на стойност 15 951, 97 лв. с ДДС, както и да я представлява в образуваното по иска съдебно производство. Други доказателства за такова упълномощаване също не са представени по делото. Когато първоинстанционният съд не е изпълнил своето задължение да приложи чл. 129, ал.2 о т ГПК и постанови решение по нередовна искова молба, въззивният съд е длъжен да остави исковата молба без движение, да даде указания и само ако те бъдат изпълнени, да разгледа спора по същество. Неизпълнението на това изискване води до недопустимост на въззивното решение, а това налага касационната инстанция да упражни правомощията си по чл.293, ал.4 вр. чл.270, ал.3 о т ГПК. Приемайки, че е сезиран с редовна искова молба, без да съобрази, че искът е предявен от Е. на адрес гр. Плевен, пл. „Свобода“ №3, чрез адвокат Георги Хорозов, преупълномощен от управителя на ЕС Силвия Гаджалова, която не е била редовно упълномощена с изрично пълномощно съгласно изискванията на чл.23, ал.4, изр.2 от ЗУЕС, въззивният съд е постановил недопустимо решение. Тази нередовност на исковата молба е следвало да бъде съобразена от сезирания с нея първоинстанционен съд и съответно от въззивния съд, тъй като съдът във всеки етап на съдебното производство е длъжен да следи за редовността на извършваните от страните процесуални действия. Тъй като представителната власт е условие за валидност на извършените от представителя процесуални действия и съдът следи служебно за нея, въззивният съд е следвало да констатира, че правото на иск е ненадлежно упражнено и да даде възможност на етажните собственици да потвърдят процесуалните действия, извършени от тяхно име без представителна власт. Това следва да се осъществи като се представят доказателства, че управителят на ЕС Силвия Гаджалова е изрично овластена с решение на общото събрание на етажните собственици да предяви исковата претенция /индивидуализирана в протокола от събранието с основание, страни и размер/, по която е образувано настоящото производство и това овластяване е осъществено преди образуването на исковото производство по исковата молба, предявена от преупълномощения от управителя адвокат Георги Хорозов. Ако управителят Силвия Гаджалова е била или бъде овластена след упълномощаването на адвокат Хорозов, тя следва да потвърди всички извършени от него процесуални действия. По изложените съображения решението на Плевенски окръжен съд се явява недопустимо, поради което следва да бъде обезсилено на основание чл.293, ал.4, вр. чл. 270 от ГПК. Делото следва да бъде върнато на въззивния съд за предприемане действия по отстраняване на констатираната нередовност на исковата молба. При новото разглеждане на делото въззивната инстанция дължи произнасяне и по отговорността за разноските в касационното производство. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение