Решение № 933 от 6.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6565/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Директора на Териториално поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) Монтана, подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт Е. Любенова против Решение 574 / 19..04. 2024г по адм. дело 122 / 2024г по описа на Административен съд Монтана, с което по жалба от А. К. Ч. от гр. Вършец е отменено Решение 2153-11-6/07.02.2024 г. на Директора на ТП на НОИ Монтана за потвърждаване на Задължителни предписания ЗД-1-11-01487886/20.12.2023 г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ Монтана. Касационният жалбоподател излага подробни доводи за неправилност на решението на административния съд, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорва извода на съда за ненадлежен адресат на предписанията. Поддържа, че от изяснените по делото факти и обстоятелства относно търговската/стопанска дейност на БУЛИТРЕЙД ЕООД, определяща извършване на трудова дейност от А. К. Ч. в същото търговско дружество, се извежда липса на основание за осигуряването му като собственик на БУЛИТТРЕЙД ЕООД в качеството на самоосигуряващо се лице за процесния период, поради което за подадените от него данни по чл. 5, ал. 4 от КСО правилно е разпоредено заличаване. Направено е искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което жалбата на А. К. Ч. против Решение 2153-11-6/07.02.2024 г. на Директора на ТП на НОИ Монтана се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Ответникът А. К. Ч. от гр. Вършец чрез пълномощника си адвокат Р. Пантева с подаден писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила като излага съображения за незаконосъобразност на издадените задължителни предписания. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Поддържа, че неправилно съдът е приел незаконосъобразност на оспореното предписание. Предлага атакуваното съдебно решение да бъде отменено. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Монтана е отменил като незаконосъобразно Решение 2153-11-6/07.02.2024 г. на Директора на ТП на НОИ Монтана, с което са потвърдени Задължителни предписания ЗД-1-11-01487886/20.12.2023 г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ Монтана. С предписанията е наредено на А. К. Ч.: 1.) да заличи подадени данни за него по чл. 5, ал. 4 от КСО с код за вид осигурен 12, за периодите 01.01.2020 - 31.03.2022 г. и 06.06.2022 - 31.12.2022 г. и 2.) да подаде редовни данни на основание чл. 5, ал. 4 от КСО с код за вид осигурен 12 и вид осигуряване за фонд Пенсии и фонд ОЗМ за м. 12.2022 г., като в т. 14 Възникване на осигуряването от 26.12.2022 г. За да постанови решението си, съдът е обосновал извод, че адресат на Задължителни предписания ЗД-1-11- 01487886 от 20.12.2023 г. следва да бъде не физическото лице А. К. Ч., а търговското дружество Булитрейд ООД, независимо, че същите касаят предприемане на следващи се действия спрямо самоосигуряващия се за периода 2020 - 2022 г. едноличен собственик на търговското дружество А. К. Ч., който към момента е управител и съдружник в същото. Според съда това е достатъчно основание за отмяна на оспореното предписание без да разглежда наведените в жалбата доводи относно извършване на трудова дейност от лицето, която да е основание за осигуряването му. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. При правилно установена фактическа обстановка е изведен необоснован извод за незаконосъобразност на оспорените задължителни предписания по единственото съображение, че нямат надлежен адресат. В процесните задължителни предписания директно се реферира към съдебния акт по адм. дело 411 по описа за 2023 г. на Административен съд Монтана. Въпреки това делото не е приложено, но при извършена служебна проверка от касационния състав се установи, че Решение 592 от 03.10.2023г. по адм. дело 411 по описа за 2023 г. на Административен съд Монтана е влязло в сила. С това решение по жалба от БУЛИТРЕЙД" ООД е отменено Решение 2153-11-45/25.05.2023 г. на Директора на ТП на НОИ Монтана, с което са потвърдени Задължителни предписания ЗД-1-11-01333705/31.03.2023 г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ Монтана. С предписанията, на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, осигурителят БУЛИТРЕЙД" ООД, гр. Вършец е задължен да заличи подадени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за периодите 01.01.2020 - 31.03.2022 г. и 06.06.2022 - 31.12.2022 г. за А. К. Ч. (т. 1); да коригира представените удостоверения по приложение 9 за периода от 2020 г. до месец 12.2022 г., като в Раздел І, т. 1 се отрази, че А. Ч. не е осигурено лице за общо заболяване и майчинство, тъй като не е осигурено лице по смисъла на осигурителното законодателство (т. 2) и да заличи данните за периода на анулирани болнични листове (т. 3). В мотивите на съдебното решение е посочено, че задължителните предписания са незаконосъобразни, тъй като с тях е задължено лице, което по закон няма задължение да подава декларации, а от там и задължение да извършва съответни корекции по тях. При постановяване на обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд не е съобразил конститутивното действие на Решение 592 от 03.10.2023г. по адм. дело 411 по описа за 2023 г. на Административен съд Монтана. Конститутивното действие на отменителното съдебно решение се състои в отпадането с обратна сила на разпоредените с акта права и задължения. Настъпилата материалноправна промяна трябва да бъде зачитана не само между страните по делото, но и спрямо неконституираните лица, в чиито правни сфери отмененият административен акт е пораждал правни последици. Следователно по силата на чл. 177, ал. 1, изр. 2 от АПК първоинстанционният съд е бил длъжен да съобрази влязлото в сила решение по адм. дело 411 по описа за 2023 г. на Административен съд Монтана в насока, че на БУЛИТРЕЙД" ООД, гр. Вършец незаконосъобразно са дадени задължителни предписания относно заличаване на подадени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за периодите 01.01.2020 - 31.03.2022 г. и 06.06.2022 - 31.12.2022 г. за А. К. Ч.. Като е отменил Решение 2153-11-6/07.02.2024 г. на Директора на ТП на НОИ Монтана, с което са потвърдени задължителните предписания с идентично съдържание, но дадени на А. Ч., само на основание, че за техен адресат неправилно е посочено физическото лице вместо БУЛИТРЕЙД" ООД, гр. Вършец, първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт. От решаващия състав на Административен съд Монтана не са изложени мотиви за това установяват ли събраните по делото доказателства останалите предвидени в закона предпоставки за издаване на оспорения акт, в частност относно статута на А. Ч. като самоосигуряващо се лице за периодите 01.01.2020г - 31.03.2022 г. и 06.06.2022 г - 31.12.2022 г. Липсват мотиви, отговарящи на изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК и включващи обсъждане на всички относими твърдения на страните, преценка на доказателствата, фактически констатации и правни изводи относно горните факти. С оглед липсата на мотиви относно съществените обстоятелства, релевантни за материалната законосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, е налице пречка за осъществяване на касационната проверка относно прилагането на материалния закон, тъй като съгласно чл. 220 АПК касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Тези въпроси не могат да бъдат обсъдени за пръв път в касационната инстанция, тъй като това би довело до накърняване на правото на защита на страните предвид двуинстанционността на съдебното обжалване. Горното е основание по чл. 209, т. 3, пр. 2 АПК за отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане и произнасяне от друг съдебен състав, при което след обсъждане на събраните доказателства да се изложат мотиви относно осигурителния статус на А. Ч. за периодите 01.01.2020 г - 31.03.2022 г. и 06.06.2022 - 31.12.2022 г. и законосъобразността на свързаните с това задължителни предписания за корекция на подадените за него данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за същия период. На основание чл. 226, ал.3 от АПК съдебният състав следва да се произнесе и по претенцията за разноски в касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл.222, ал.2, т.1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,