Решение № 156 от 6.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 96/2012 г.

Решение № 156 от 6.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 96/2012 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева Касационното производство е образувано по индивидуална жалба на подсъдимия Т. И. Н. и жалба на служебния защитник адв. Б. срещу решение № 484/1.12.2011 г. по внохд № 1168/11 г. на Софийския апелативен съд. В жалбата на служебния защитник се сочи явна несправедливост на наказанието, а в тази на подсъдимия - и за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с неефективна защита от страна на адвоката. Претендира се делото да бъде върнато за ново разглеждане или да се намали размера на наказанието. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение, установи следното: Софийският градски съд, с присъда от 12.10.2011 г. по нохд № 2189/2011 г. признал подсъдимия Н. за виновен в извършване на престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 29, ал. 1 б. А и Б от НК и при условията на чл. 58а ал. 1 от НК го осъдил на осем години лишаване от свобода, които да изтърпи в затвор при първоначален "строг" режим. Софийският апелативен съд изменил присъдата, като намалил наказанието на шест години и осем месеца лишаване от свобода. Оправдал подсъдимия по обвинението да е извършил престъплението при условията на чл. 29, ал. 1 б. Б от НК. Жалбата е неоснователна. От съдържанието на съдебните протоколи не се оправдават твърденията на подсъдимия, че не е бил защитаван по ефективен начин и е бил подведен от адвоката си, че ако приеме разглеждането на делото по реда на съкратеното съдебно следствие, ще получи наказание от пет години лишаване от свобода. Първоначално Н. е бил съгласен да сключи споразумение с прокуратурата, но до такова не се е стигнало, тъй като не е бил в състояние да възстанови имуществените вреди. Съдът е пристъпил към разглеждане на делото по глава 27 от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2, след като му разяснил същността на съкратеното съдебно следствие и последиците от разглеждане на делото по този ред. Няма данни подсъдимият да е бил заблуден и подведен от защитата си, още по-малко някой да му е обещавал какъв ще е размерът на наказанието. Съдът не е допуснал процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване или ограничаване правото на защита. Въззивният съд не е имал основание да направи други изводи по процесуалната законосъобразност на присъдата и е възприел изцяло фактическата обстановка, приета от СГС на база самопризнанието на Н., подкрепено от останалите доказателства по делото. Липсва основание за отмяна на решението. Неоснователно е и искането за намаляване на наказанието. Софийският апелативен съд сам е извършил проверка на обстоятелствата, относими към индивидуализацията на наказанието и е преценил в полза на подсъдимия няколко смекчаващи вината му, които не са били отчетени от първата инстанция - относително ниската стойност на предмета на престъплението и частичното възстановяване на вредите на пострадалата. Мотивирал е подробно становището си за несъответствие на наказанието със степента на обществена опасност на деянието и на дееца, поради което го е намалил по размер. Върховният касационен съд счита, че допълнително смекчаване на санкцията е неоправдано и няма да окаже превантивен и поправителен ефект върху подсъдимия. Като взе предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК