Решение № 207 от 8.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9859/2019 г.

Решение № 207 от 8.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9859/2019 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "Сен Гобен Констракшън Продъктс България" ЕООД, ЕИК 131234803, седалище и адрес на управление гр. Костинброд, ул. "Император Константин Вуелики" № 13, представлявано от управителя С. Семова, подадена чрез пълномощника адвокат Н. Станев против решение № 1299 от 27.06.2019 г. по адм. дело № 2660/2018 г. на Административен съд – Варна, което е отхвърлена жалбата на дружеството против предписания № 1 и № 2 от Протокол № ПР1819273/05.07.2018 г. на Дирекция "Инспекция по труда"Варна. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложеното в жалбата се иска отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отменят дадените задължителни предписания по т. 1 и т. 2. Претендират се разноски зя двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба- Дирекция "Инспекция по труда" – гр. Варна не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 1299 от 27.06.2019 г. по адм. дело № 2660/2018 г. на Административен съд – Варна е отхвърлена жалбата на дружеството "Сен Гобен Констракшън Продъктс България" ЕООД против предписания № 1 и № 2 от Протокол № ПР1819273/05.07.2018 г. на Дирекция "Инспекция по труда"Варна. Съдът е приел, че същите са издадени в съответствие с материалноправните предпоставки и целта на закона. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че във връзка с инцидент на 05.06.2018 г. е извършена проверка на дружеството във връзка с осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. По т. 1 е констатирано, че работодателят "Сен Гобен Констракшън Продъктс България" ЕООД не е изпълнил задълженията си да осигури ефективен контрол за извършената работа, като е допуснал лицето И. Хаджирадев, на длъжност "машинен оператор" да извършва проверка на аспирационната система без да е оторизиран за това, следствие на което се е стигнало до инцидент-смазване и ампутация на пръсти- нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 6 във връзка с т. 5 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд. По т. 2 е констатирано, че работодателят не е взел подходящи мерки за минимизиране на риска при работа с машината – нарушение на чл. 165, ал. 3 във връзка с чл. 186, ал. 1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване. По т. 3 и т. 4 са направени констатации, които не са обжалвани от дружеството. Правилно първоинстанционният съд е приел, че задължението на работодателя по чл. 16, ал. 1, т. 6 от ЗЗБУТ е императивно установено - "при осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд работодателят е длъжен да осигури ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин". Цитираната разпоредба е изведена като общо правило, но същата се основава на нормите, съдържащи се в нормативните актове, които регламентират изискванията както към работодателите, така и към работниците, при полагането на труд. ЗЗБУТ препраща към подзаконовата нормативна уредба, която урежда подробно задълженията на работодателите за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, каквито са и Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, Наредба № РД-07/8 от 20.12.2008 г. за минималните изисквания за знаци и сигнали за безопасност и/или здраве при работа и Наредба № РД-07-2/2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Посоченото задължение следва да бъде изпълнено, като работодателят ефективно съблюдаване правилата за безопасност при полагане на труд. Изводът е мотивиран въз основа на осъществилата се фактическа обстановка, а именно – трудовата злополука от 04.06.2018 г. Фактът, че е станал инцидент с работник е предпоставка да се търси отговорност от дружеството работодател. В този смисъл, дори и да се приеме от компетентните органи по разследване на трудови злополуки съгласно Кодекса за социално осигуряване, а именно представители на Национален осигурителен институт, че не е налице трудова злополука или че същата е причинена поради виновното поведение на пострадалото лице, то по смисъла на чл. 404, ал. 1, т. 1 и чл. 405 от КТ следва да се ангажира отговорността на "Сен Гобен Констракшън Продъктс България" ЕООД във връзка с контрола без риск за здравето на останалите работници при изпълнение на техните трудови задължения. Правилно първоинстанционният съд се е позовал и на чл. 6, т. 2, б. "б" и "и" от Директива 89/391/ЕИО от 1989 г., където е предвидено, че "в рамките на своите отговорности работодателят предприема необходимите мерки за опазване на безопасността и здравето на работниците, включително предотвратяването на професионалните рискове, предоставянето на информация и обучение, както и осигуряването на необходимата организация и средства на основата на следните общи принципи на превенция, от които и оценка на рисковете, които не могат да бъдат избегнати, както и даване на съответни инструкции на работниците. Осъществяването на ефективен контрол от работодателя представлява всички мерки в тяхната съвкупност, необходими за опазване на безопасността и здравето на работниците, които като превенция включват и оценка на рисковете, които не могат да бъда избегнати, както и даване на съответни инструкции на работниците. Изложените в обратната насока оплаквания са неоснователни. В предписанието по т. 2 е визирана нормата чл. 165, ал. 3, вр. с чл. 186, ал. 1 от Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. Посочено е, че работодателят следва при работа с обезпрашителна инсталация "Доналдсън" да осигури предпазно устройство за ограждане на движещите части, недопускащо възможността от достъп по движещите се части на роторния клапан. Съдът е обсъдил заключението на вещото лице по допуснатата съдебно техническа експертиза, от което е видно, че при огледа на машината е установен предпазител препятстващ попадането на крайник на работник в опасната зона на роторния клапан, който обаче е бил монтиран след злополуката. Това се потвърждава и от показанията на разпитания като свидетел И. Хаджирадев – пострадал при злополуката, който заяви в съдебно заседание, че е мислел че има решетка на аспирацията, но се оказало че няма, а такава е била поставена в последствие.. Правилното протичане на трудовата дейност е обезпечено с общи принципи за превенция и мерки за стимулиране подобренията на безопасността и здравето на работещите, които всеки работодател с оглед естеството на работа е длъжен да конкретизира, да посочи формите на действие и/или бездействие, които ще подпомогнат работещите да полагат труд при безопасни условия и при липсата на риск за здравето им. С оглед на изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ в случая са налице предпоставките за прилагане принудителни административни мерки - даване задължителни предписания на работодателя за предотвратяване и преустановяване на нарушения на трудовото законодателство. Предписанията по т. 1 и т. 2 отговарят на изискванията за форма и съдържание. Съгласно чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и 401 КТ по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат принудителни административни мерки да дават задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,