Решение № 7108 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5525/2009 г.

Решение № 7108 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5525/2009 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по чл. 208 и сл. АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Метро Интернешънъл" ООД гр. София, представлявано от адв. Мариана Вълкова от гр. София срещу решението от 26.01.2009 г. по адм. д. № 2777/2008 г. на Административен съд - София-град, 12 състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу обжалвания РА на старши инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. София, в частта му за непризнато право на данъчен кредит за д. период м. януари 2007 г. Дружеството е осъдено да заплати в полза на ДОУИ - гр. София при ЦУ на НАП сумата 1545 лв. разноски по делото. В жалбата и допълнение към същата са развити съображения за материална незаконосъобразност на решението. Касаторът основно счита за неправилен извода на съда, че услугите са пряко свързани с регистрацията на лицето по реда на Търговския закон, вместо правилното, взето според него, от логиката на закона, че предмет на сделките са услуги, които са свързани с предмета на дейност на дружеството. Счита, че неправилно е разрешен спорът по чл. 74, ал. 3, т. 1 ЗДДС, предвиждащ право на ДК за получени преди датата на регистрация на лицето по ЗДДС услуги, при наличие на условията за това. Моли да се отмени решението. Претендира присъждане на направените съдебни разноски. Ответникът- Директор на Дирекция ОУИ гр. София при ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт Михайлова е взел становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът от ВАП също счита жалбата за неоснователна по съображения, изложени в хода по същество. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалвания РА не е признат ДК за данъчен период- месец януари 2007 г. за получени услуги преди регистрацията на дружеството по ЗДДС - регистрирано на 12.01.2007 г. с Акт за регистрация, на осн. чл. 74, ал. 3, т. 1 ЗДДС по опис на наличните активи към датата на регистрацията. Става въпрос за непризнатото право на ДК по опис от 19.01.2007 г. на наличните активи към датата на регистрация на дружеството по ЗДДС в размер на 60272,49 лв., произхождащи от включени в описа фактури, отнасящи се до извършване на посреднически и консултантски услуги във връзка със закупуването на апартаменти и дворни места в гр. София. АССГ е приел, че посредническите и комисионните услуги са плащане по договор, съпътстващи разходи, начислени от доставчика на получателя, като за целите на ЗДДС стойността на тези услуги не е част от стойността на недвижимите имоти, а данъчната основа, вкл. при покупка на недвижим имот се формира по правилото на чл. 29 ЗДДС (отм.) в сила до 01.01.2007 г. и чл. 26 в сила от тази дата. От тези правни норми съдът е извел извод, че стойността на посредническите и комисионни услуги, свързани със закупуването на имот не се включва в стойността на данъчната основа на доставките. От което пък следва, че не е налице нормативно основание за ползване право на ДК по фактури за посреднически услуги посредством включването им в стойността на материалните активи. Спорът за приложението на чл. 74, ал. 3, т. 1 и т. 3 ЗДДС в сила от 01.01.2007 г. съдът е разрешил, приемайки, че от фактическа страна не са налице основанията за приложението му, липсата на които само е достатъчно основание да бъде отказано правото на ДК, тъй като изискването на разпоредбата е едновременно да са налице условията по т. 1-6 от същата разпоредба. В случая не се спори, че спорните ф-ри нямат за предмет услуги и консултации, свързани пряко с регистрацията на дружеството по ТЗ, в която връзка съдът е посочил, че не споделя възражението в жалбата, че се имат предвид услуги, във връзка с предмета на дейност, който е вписан в регистъра и представлява част от регистрацията, защото ЗДДС не третира по различен начин търговски сделки, изрично вписани в предмета на дейност и извършването на такива, които не са забранени от закона, но изрично не са посочени при регистрацията. Предмет по регистрацията на дружеството по ТЗ са вписани посредничество при сделки с недвижими имоти. Според условието на чл. 74, ал. 3, т. 1 ЗДДС извършването на тези услуги следва да предхожда самото вписване на търговеца по ТЗ /в случая търговецът вписан в Търговския регистър с решение на СГС от 08.08.2006 г./, т. е предоставено е право на ДК по ф-ри за извършени услуги, издадени по време, когато търговецът още не е бил вписан като ЮЛ и във вр. с действия по учредяването му. Процесните фактури обаче са издадени след тази дата-през м. януари 2007 г., а от предмета, който не е спорен между страните се установява услуга във връзка със закупуването на недвижими имоти, от което съдът е приел, че не само по време, но и по предмет не могат да изпълнят условието на чл. 74, ал. 3, т. 1 ЗДДС, тъй като не се отнасят до регистрацията на дружеството по ЗДДС. Постановеното решение е законосъобразно. Относимите спора факти по чл. 74, ал. 3 от ЗДДС в сила от 01.01.2007 г. са описани хронологично в обжалваното съдебно решение и въз основа на тях АССГ е извел законосъобразния правен извод, че не са налице едновременно условията по т. 1 до 6 вкл. за признаване право на ДК за услуги, получени преди датата на регистрация на лицето по ЗДДС за д. период м. януари 2007 г. На първо място процесните фактури не отговарят на заложените в нормата изисквания- услугите и консултациите по тях да са свързани пряко с регистрацията на лицето по реда на ТЗ и лицето не е подало заявление за регистрация по ЗДДС в 30-дневен срок от вписването му в регистъра по чл. 82 ДОПК. Процесните фактури са издадени в периода от 26.10.2006 г. - 27.11.2007 г., а регистрацията на дружеството в Търговския регистър по ТЗ е от 08.08.2006 г., т. е. времево фактурите не са предхождащи, а последващи регистрацията му. Услугите, фактурирани с процесните фактури, не предполагат пряката им свързаност с регистрацията на лицето по ТЗ, освен което регистрацията на дружеството за впиването му по чл. 82 ДОПК е далеч след 08.09.2006 г. /30-дневният срок от вписването му по т. 3/ - на 12.01.2007 г., което обстоятелство не обуславя наличието на изискването на т. 3 на ал. 3 на чл. 74 ЗДДС. В тази връзка неоснователно е възражението на касатора, че АССГ се е произнесъл свръх петитум, което прави недопустимо решението му, защото се е позовал на липсата на изискването и на т. 3 на чл. 74, ал. 3. Съдът, решавайки спора по същество обсъжда всички релевантни за спора обстоятелства, а това по т. 3 е част от изискването за наличие едновременно на условията по т. 1 до т. 6 вкл. на правната норма, поради което няма пречка в мотивите си съдът да посочи и липсата на това императивно условие, което е част от самата правна норма /чл. 74, ал. 3 ЗДДС/, която именно е визирана в РА като правно основание. Ето защо не е налице произнасяне свръх петитум, защото жалбата не е разгледана на друго /нерелевирано в РА/ правно основание, поради което твърдението за недопустимост на решението в частта по т. 3 е неоснователно. При тези съображения решението следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и направеното от ответника искане за присъждане на съдебни разноски, то такива му се дължат в размер на 850 лв. за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо А отделение,