Решение № 1211 от 25.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8048/2010 г.

Решение № 1211 от 25.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8048/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Янка Денчева - директор на СОУ "Христо Ботев", с. Лесичово, Област - Пазарджик, против Решение № 4849/14.04.2010 г, по адм. дело № 10978/2009 г, на 3-членен състав на Върховен административен съд, седмо отделение, с искане: за обявяването му за нищожно; за отмяната му, като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - Министъра на образованието, младежта и науката, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: С обжалваното решение тричленния състав на Върховен административен съд е отхвърлил, като неоснователна, жалбата на Директора на на СОУ "Христо Ботев", с. Лесичово, против Заповед № РД-14-125/20.07.2009 г. на Министъра на образованието, младежта и науката, с която е разпоредено закриване на учебното заведение, поради недостатъчен брой ученици, съгласно изискванията на Наредба № 7/29.12.2000 г, за определяне броя на паралелките и групите и броя на учениците и на децата в паралелките и в групите на училищата, детските градини и обслужващите звена, считано от 15.09.2009 г. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че заповедта е законосъобразна, тъй като е издадена от компетентен административен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. Тези изводи са направени след подробен анализ на спазена процедура по чл. 12 от ППЗНП за издаване на заповедта, на обективно установените факти на липса на ученици за учебната 2008/2009 г. в процесното СОУ. Решението за закриване е взето от органа след съвкупната преценка на описаните в обстоятелствената част на заповедта: мотивирано предложение на кмета на Община Лесичово; Решение № 182, по протокол № 25/25.03.2009, на Общински съвет - Лесичово; становище на началника на Регионалния инспекторат по образование /РИО/ - Пазарджик и становище на Експертната комисия по чл. 14 от ППЗНП, назначена от министъра на образованието, младежта и науката, констативни протоколи от извършени проверки на място. Настоящият петчленен състав намира така постановеното решение за правилно. Решаващият съд е обсъдил подробно всички доказателства, в тяхната съвкупност и съотносимост. Направените от съда фактически констатации и изводи се подкрепят от обсъдените доказателства. Такава е фактическата констатация за липсата на ученици, отразена в мотивираното предложение на кмета на селото. Тази констатация е в резултат на документирани проверки на място, включително и проверка, назначена със заповед на министъра на образованието и науката, които факти не са оборени от касатора по никакъв начин. Липсата на достатъчно ученици в СОУ за сформиране на самостоятелни паралелки, съгласно изискванията на Наредба № 7/29.12.2000 г, за определяне броя на учениците и на децата в паралелките и в групите в училищата, детските градини и обслужващите звена е в резултат на трайната тенденция за намаляване броя на децата и невъзможност за издръжка на училището, поради прилагане на системата на делегираните бюджети, считано от 01.09.2008 г. Безспорно е установено, че паралелките в училището са маломерни и слети, поради невъзможност да се образуват паралелки в рамките на определения минимум. При тези фактическа обстановка, изводите на решаващият съд за законосъобразност на оспорената заповед за закриване на СОУ, поради наличието на всички нормативно установени изисквания на ЗНП и ППЗНП, се явяват правилни и законосъобразни. В тази връзка неоснователно се поддържа, че обжалваното решение е нищожно, поради неспазване на срока за произнасяне от органа, установен в чл. 12, ал. 8 от ППЗНП, който е двумесечен от момента на постъпване на експертното становище по предложението за закриване. Не е налице твърдяното нарушение, защото този срок е инструктивен, а не преклузивен. Ето защо, касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, 5-членен състав