Решение № 9333 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12538/2017 г.

Решение № 9333 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12538/2017 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. С. Д., Г. П. Д. и И. Х. М., подадена чрез процесуалния им представител адв. М. С., срещу решение № 1446 от 27 юли 2017 г., постановено по адм. дело № 600/2017 г. по описа на Административен съд Б., с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № 272/06 февруари 2017 г. на заместник-кмета на община Б. по "Строителство, инвестиции и регионално развитие". В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - заместник-кметът на община Б. по "Строителство, инвестиции и регионално развитие", чрез пълномощника си юрк. К. Т.-Г., в писмен отговор на касационната жалба излага съображения за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е неправилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд Б. е образувано по жалба на П. С. Д., Г. П. Д. и И. Х. М. срещу заповед № 272/06 февруари 2017 г. на заместник-кмета на община Б. по "Строителство, инвестиции и регионално развитие", с която на основание чл. 135, ал. 3 във връзка с чл. 134, ал. 2, т. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е отказано допускане на изработване на изменение на ПУП-План за регулация и застрояване за УПИ I, кв. 16 по плана на ж. к. "И.", град Б., представляващ ПИ с идентификатор 07079.501.268 по кадастралната карта на град Б. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което е отхвърлил като неоснователна подадената срещу административния акт жалба. Решението е неправилно. При правилно установена и подробно описана фактическа обстановка, съдът е приложил неправилно материалния закон, като по този начин е достигнал до неправилни правни изводи относно законосъобразността на издадения отказ за допускане на изработване на изменение на ПУП-План за регулация и застрояване за процесния имот. От данните по делото се установява, че административното производство е започнало по заявление на касаторите с вх. № 94-01-25758/02 август 2016 г., с което е поискано от кмета на община Б. да допусне изработването на проект за изменение на ПУП-ПРЗ за ПИ с идентификатор 07079.501.268 по кадастралната карта на град Б. на основание чл. 134, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Заявлението е подадено въз основа на заповед № 116/15 февруари 2001 г. на заместник-кмета на община Б., с която е одобрено изменение на ЗРП за парцел I, кв. 16 по плана на ж. к. "И.", което изменение се изразява в отпадане предвиждането за поземления имот "за детска градина", като се обособяват нови парцели, а процесния на заявителите имот е предвиден за изграждане на 5-етажна свободностояща сграда. С това изменение площта на новообособения УПИ I-22 в кв. 16 от 2550 кв. м съгласно действащия до този момент кадастрален и регулационен план от 1995 г. е намалена на 2164,80 кв. м, като разликата е предвидена за изграждане на улица и тротоари, а 10,70 кв. м. са придадени към УПИ I-22 от имот - общинска собственост. Със заповед 1514/31 август 2006 г. на главния архитект на община Б. по искане на касаторите е иницирана разработка за изменение на ПУП-ПРЗ, изразяваща се в промяна на северозападната улично-регулационна граница на УПИ, като същата се провежда по имотната граница, ситуиране на високоетажна свободностояща застройка. В последствие с решение № 49-16/24 март 2015 г. на основание чл. 129, ал. 1 и чл. 16 от ЗУТ общински съвет Б. одобрява Актуализация на ПУП-ПРЗ на ж. к. "И.", град Б., като имотът на оспорващите е включен в тази актуализация и при условията на чл. 16, ал. 1 от ЗУТ площта му е редуцирана от 2550 кв. м на 2149 кв. м. Решението на общинския съвет е влязло в сила на 06 юни 2015 г. При тези данни, неправилен се явява изводът на съда, мотивирал и административния орган да постанови оспорения отказ, че регулацията относно процесния имот е приложена и имотните граници на ПИ съвпадат с регулационните на УПИ. Съгласно чл. 134, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, на което основание е подадено искането за изменение на ПУП-ПРЗ, влезли в сила подробни устройствени планове могат да се изменят, освен на основание по ал. 1, и когато в съответния срок по чл. 208 не е започнала процедура по отчуждаване. В настоящия случай безспорно е установено, че процедура по отчуждаване по отношение на имота на жалбоподателите не е започвала, като не е извършвано и изплащане на обезщетения по отчуждителни производства, не е издавана заповед за назначаване на комисия по чл. 210 от ЗУТ, съответно няма издадено решение за определяне на обезщетение за частта от отчуждения имот. По делото е представен списък на поземлените имоти, за които има изготвени решения на комисията по чл. 210 от ЗУТ, сред които собствения на жалбоподателите имот не е. По делото няма спор и относно това, че визираният в чл. 208 от ЗУТ срок е изтекъл към датата на подаване на искането, с оглед на което визираните в чл. 134, ал. 2, т. 1 от ЗУТ предпоставки за изменение на ПУП-ПРЗ са били налице, което изрично е посочено в оспореното съдебно решение. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че жалбоподателите могат да поискат изменение на основание чл. 134, ал. 2, т. 1 от ЗУТ единствено и само след осъществено изменение на КККР на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 и чл. 54 от ЗКИР след отстраняване на непълноти и грешки в кадастралния план. На първо място, подобно основание за изменение на ПУП е визирано в разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, но в настоящия случай искането е подадено на съвсем различно основание, за което законово са предвидени съвсем различни предпоставки. На второ място, неправилни са и изводите на съда относно приложението на чл. 134а, ал. 1 от ЗУТ, тъй като нормата е приета и обнародвана в Д. вестник, брой 13 от 07 февруари 2017 г., след издаването на оспорения административен акт и съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК е неприложима за настоящия случай. Освен това следва да бъде съобразена и разпоредбата на § 57, ал. 1 и ал. 2 от ЗИД ЗУТ, според която чл. 134а, ал. 1 от ЗУТ е била неприложима и в проведеното съдебно производство, с оглед характера на оспорения административен акт. Направените в касационната жалба оплаквания в тази насока са основателни. Основателни са и доводите на касатора относно изводите на съда, касаещи основанията за отказ в административния акт. След като съдът е констатирал и достигнал до извод, че основания за исканото изменение са налице, то е следвало да отмени незаконосъобразния отказ и да върне преписката за ново произнасяне на органа. Ето защо като е отхвърлил като неоснователна жалбата срещу незаконосъобразния административен акт, съдът е приложил неправилно материалния закон и постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. При условията на чл. 222, ал. 1 от АПК, ще следва да бъде постановено ново съдебно решение, с което да бъде отменена и заповед № 272/06 февруари 2017 г. на заместник-кмета на община Б. по "Строителство, инвестиции и регионално развитие", а преписката върната на административния орган за ново произнасяне по искане с вх. № 94-01-25758/02 август 2016 г., с което е поискано от кмета на община Б. да допусне изработването на проект за изменение на ПУП-ПРЗ за ПИ с идентификатор 07079.501.268 по кадастралната карта на град Б. на основание чл. 134, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. При новото разглеждане, административният орган ще следва да съобрази и да събере доказателства относно прилагането на първа регулация спрямо ПИ, както и отново да прецени налице ли са всички изисквания на чл. 134, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, с оглед наличието или липсата на доказателства за изплащане на обезщетение спрямо отчуждената част от имота на касаторите. При липсата на надлежно отправено искане до съда от страна на касаторите за присъждане на разноски в касационното производство, то съдът не дължи произнасяне по въпрос, с който не е бил сезиран. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,