Решение № 3154 от 14.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11392/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на А. Сираков, подадена чрез адвокат Пунев и адвокат Норова, против Решение 716/19.04.2023 г., постановено по административно дело 3038/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед 6-Z21-495 от 20.09.2021 г. на кмета на район Тракия при Община Пловдив, с която на основание чл. 225а, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е наредено премахването на незаконен строеж представляващ: допълнителен балкон към [номер], [адрес], [жк], с размери 1,50 м х 5 м и височина 2,60 м, с видима част на подовата конструкция на балкона от стоманени профили, захванати за монолитната част на източната фасада на сградата на ниво първи жилищен етаж. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна, след което да се отмени процесната заповед. Ответникът - Кмета на район Тракия Община Пловдив не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред настоящия съдебен състав е повторно, тъй като с Решение 10652 от 23.11.2022г. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело 5630/22г, е отменено Решение 564/04.04.2022г., постановено по АД 2781/2021г. по описа на АС-Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Производството пред Административен съд-Пловдив е било образувано по жалба на А. Сираков от гр. Пловдив срещу Заповед 6-Z21-495 от 20.09.2021 г. на кмета на район Тракия при Община Пловдив, с която на основание чл. 225а, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е наредено премахването на незаконен строеж представляващ: допълнителен балкон към [номер], [адрес], [жк], с размери 1,50 м х 5 м и височина 2,60 м, с видима част на подовата конструкция на балкона от стоманени профили, захванати за монолитната част на източната фасада на сградата на ниво първи жилищен етаж. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че нормата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ забранява съществуването на строежи, които не са разрешени съобразно изискванията на закона. Наличието на предвидените по закон строителни книжа е абсолютна предпоставка за законността на един строеж. Според съда, безспорно е установено от приетите по делото писмени доказателства и СТЕ, че процесният строеж, представляващ допълнителен балкон към [номер], [адрес], [жк], с размери 1,50 м х 5 м и височина 2,60 м, с видима част на подовата конструкция на балкона от стоманени профили, захванати за монолитната част на източната фасада на сградата на ниво първи жилищен етаж, представлява строеж четвърта категория и е изпълнен без строителни книжа. Съгласно §127 ал.9 от ЗУТ времето за извършване на незаконния строеж се установява с всички доказателствени средства, допустими по Гражданския процесуален кодекс, включително и с декларации. За времето на извършване на строителството Съдът формира извод от приетата по делото СТЕ, от писмените доказателства и от гласните такива. Приема, че строителството най- вероятно е извършено през 2000г. с оглед приетата по делото нотариално заверена декларация с дата 09.06.2021г. /л. 15 по АД 2781/21г./. Посочено е още, че в хипотезата, че процесният балкон е построен през 2000г., то тогава следва строителството да отговаря на правилата на ЗТСУ /отм./ и ППЗТСУ /отм./ и Наредба 5 /1995г. ПНТСУ/отм./ В случая от приетата по делото СТЕ, изпълнена от в.л. Ранделова и доказателствата по делото според съда, е установено, че не е изпълнено изискването на чл. 78 от Наредба 5/1995г. ПНТСУ /отм.// определящо височината на балкона от терена. Съгласно цитираната норма еркерите, балконите и козирките трябва да бъдат на височина най-малко 2,3 м над нивото на тротоара. В случая височината е 1,43м. Не отговаря и на действащата към настоящия момент Наредба 7/22.12.2003г. От приетата в настоящото производство СТЕ и конкретно от Приложение 3 се установи, че по действащия План за регулация процесният балкон отстои на значително разстояние от уличните регулационни линии на УПИ : II - комплексно застрояване, а външната линия на застрояване на сградата не & съвпада с уличната регулационна линия. Същият е изграден в чупка на блока, в план размерите му са 1,51м./5,15м. Подът е изравнен с пода на жилището. На височина 1,43m. от терена пред блока е изпълнена хоризонтална стоманена конструкция от профили /винкели/ L 60x60 по дългата и късата страна. Върху тях от същите по вид профили е заварена скара с 6 броя напречни елемента и два надлъжни - до фасадата на блока и по фасадата на новия балкон. Съгласно чл. 90 от Наредба 7/22.12.2003г. еркерите и балконите трябва да са на височина най-малко 3.2 м над нивото на тротоара, когато външната линия на застрояване съвпада с уличната регулационна линия, и най-малко 2.3 м над терена, когато са наддадени в границите на урегулирания поземлен имот. В случая това изискване не е изпълнено. АС-Пловдив е извел извод, че процесният балкон не отговаря и на тези изисквания, т.е. е недопустим строеж по правилата, действали към годината на изграждане, не е допустим за изпълнение и по сега действащите правила. Приел, че процесният строеж не отговаря на изискванията за търпимост съгласно §127 от ПЗР на ЗУТ, същият е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и е осъществен без строителни книжа. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на приетите по делото доказателства и предвид изслушаното заключение по съдебно-техническата експертиза, първостепенният съд правилно е установил относимите факти, след което е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед и е отговорил на възраженията на оспорващия, част от които се поддържат и пред настоящата инстанция. Възприетите от съда правни изводи относно компетентност на административния орган, спазване на законоустановената форма и на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта се споделят от касационния съд, поради което не е необходимо да се повтарят. Правилно е прието от съда, че безспорно е установено от приетите по делото писмени доказателства и СТЕ, че процесният строеж, представляващ допълнителен балкон към [номер], [адрес], [жк], с размери 1,50 м х 5 м и височина 2,60 м, с видима част на подовата конструкция на балкона от стоманени профили, захванати за монолитната част на източната фасада на сградата на ниво първи жилищен етаж, представлява строеж четвърта категория и е изпълнен без строителни книжа. Съгласно §127 ал.9 от ЗУТ времето за извършване на незаконния строеж се установява с всички доказателствени средства, допустими по Гражданския процесуален кодекс, включително и с декларации. За времето на извършване на строителството Съдът формира извод от приетата по делото СТЕ, от писмените доказателства и от гласните такива. Правилно е прието, че строителството най- вероятно е извършено през 2000г. с оглед приетата по делото нотариално заверена декларация с дата 09.06.2021г. /л. 15 по АД 2781/21г./. Правилно е прието, че в хипотезата, че процесният балкон е построен през 2000г., то тогава следва строителството да отговаря на правилата на ЗТСУ /отм./ и ППЗТСУ /отм./ и Наредба 5 /1995г. ПНТСУ/отм./ В случая от приетата по делото СТЕ и доказателствата по делото правилно е установено, че не е изпълнено изискването на чл. 78 от Наредба 5/1995г. ПНТСУ /отм.// определящо височината на балкона от терена. Съгласно цитираната норма еркерите, балконите и козирките трябва да бъдат на височина най-малко 2,3 м над нивото на тротоара. В случая височината е 1,43м. Не отговаря и на действащата към настоящия момент Наредба 7/22.12.2003г. От приетата в производството СТЕ и конкретно от Приложение 3 правилно е установено, че по действащия План за регулация процесният балкон отстои на значително разстояние от уличните регулационни линии на УПИ : II - комплексно застрояване, а външната линия на застрояване на сградата не съвпада с уличната регулационна линия. Същият е изграден в чупка на блока, в план размерите му са 1,51м./5,15м. Подът е изравнен с пода на жилището. На височина 1,43m. от терена пред блока е изпълнена хоризонтална стоманена конструкция от профили /винкели/ L 60x60 по дългата и късата страна. Върху тях от същите по вид профили е заварена скара с 6 броя напречни елемента и два надлъжни - до фасадата на блока и по фасадата на новия балкон. Съгласно чл. 90 от Наредба 7/22.12.2003г. еркерите и балконите трябва да са на височина най-малко 3.2 м над нивото на тротоара, когато външната линия на застрояване съвпада с уличната регулационна линия, и най-малко 2.3 м над терена, когато са наддадени в границите на урегулирания поземлен имот. В случая това изискване не е изпълнено. АС-Пловдив обсновано е извел извод, че процесният балкон не отговаря и на тези изисквания, т.е. е недопустим строеж по правилата, действали към годината на изграждане, не е допустим за изпълнение и по сега действащите правила. Правилно е прието, че процесният строеж не отговаря на изискванията за търпимост съгласно §127 от ПЗР на ЗУТ, същият е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и е осъществен без строителни книжа Доводите, изложени в касационната жалба по отношение на времето на извършване на незаконното строителство, не са относими при преценката дали строителството е извършено законосъобразно. По делото не е спорно, че касационният жалбоподател е собственик на незаконния строеж, поради което именно той, като собственик на жилището, следва да бъде адресат на заповедта. Лицето, което съзнателно е придобило право на собственост върху незаконен строеж, следва да бъде задължено да го премахне. Страни в производствата, образувани по оспорвания срещу заповеди за премахване на незаконни строежи са административният орган физическите или юридически лица собственици или носители на ограничени вещни права върху строежа и имота, върху който е изпълнен последният. С оглед на изложените мотиви, настоящият съд, счита, че съдебният акт е постановен при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, обоснован е, тъй като въз основа на правилно установените от съда факти са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи, както и не се установиха съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяната му. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,