Решение № 173 от 8.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 686/2010 г.

Решение № 173 от 8.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 686/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Владимир Йорданов Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. "Х. Б. ", [населено място] срещу въззивно решение от 27.01.2010 г. по въззивно гр. д. № 23/2009 г. на Д. окръжен съд, г. о., с което е потвърдено решение от 3.12.2008 г. по гр. д. № 160/2008 г. по описа на Б. районен съд, в частта, с която са уважени исковете на Р. Д. Б. срещу жалбоподателя с правно основание чл. 344, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 КТ за уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и жалбоподателят е осъден за разноски. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 1097/21.10.2010 г. по материално-правния въпрос: дали работодателят има право да поставя по-високи изисквания за квалификация и образование, когато те са предвидени в нормативен акт, като е прието, че повдигнатият въпрос е от значение за постановения резултат и е разрешаван от съдилищата противоречиво (основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК): с решение № 1238-2005-III-г. о. ВКС по гр. д. № 770/2003 г. е прието, че във всички случаи независимо дали изискванията за образование и квалификация за заемане на определена длъжност се предвиждат в законите и другите нормативни актове, няма законна пречка работодателят да предвиди по-високо по степен образование с оглед нуждите на предприятието, а в Р-241-2007-III г. о. ВКС по гр. д. № 1212/2004 г. е прието, че работодателят може във всички случаи да променя изискванията за образование и квалификация, когато същите не са предвидени в нормативен акт. Касационните оплаквания са за съществени процесуални нарушения - необсъждане на доводи на жалбоподателя, че съгласно разпоредба в ПР на Инструкцията (№ 2/94 г.), с която са предвидени изисквания за заемане на длъжността "логопед", е предвидено право на работодателя да определи по-високи изисквания за образование и квалификация, т. к. той черпи това свое право от нормативен акт от по-висока степен - чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ; че това право на работодателя не подлежи на съдебен контрол; неправилно приложение на материалния закон - на правилото на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, което предвижда посоченото по-горе право на работодателя, което не може да бъде ограничавано[населено място]. Оплакванията се свеждат до това дали е законосъобразно изменението на длъжностната характеристика и извършеното на това основание уволнение. Ответникът в това производство Р. Д. Б. оспорва основателността на жалбата с доводи, които се свеждат до това, че работодателят има право да определи по-високи изисквания за образование и квалификация, когато те не са определени нормативно, както е в случая, претендира разноски. По основателността на жалбата и на основание чл. 290 и сл. ГПК: По изведените въпроси настоящият състав намира, че: Настоящият състав намира за правилно разрешението в първото посочено решение - № 1238 от 17.06.2005 г. по гр. д. № 770/2003 г. на ВКС, III-г. о., според което: Няма законова пречка работодателят да предвиди по-високи по степен образование и квалификация от предвидените в законите и другите нормативни актове, предвид нуждите на предприятието. Съответно настоящият състав не споделя разрешението, прието с второто цитирано Решение № 241 от 13.03.2007 по гр. д. № 1212/2004 г., на ВКС, III г. о., според което: Работодателят има право с длъжностните характеристики да променя изискванията за образование и квалификация за определена длъжност, когато същите не са определени в нормативен акт (или: когато изискванията за образование и квалификация за определена длъжност са определени в нормативен акт, работодателят няма право да ги променя с длъжностните характеристики). Настоящият състав споделя първото разрешение при условие, че то не представлява злоупотреба с право. По обжалваното решение: Исковете се основават на твърдения, че ищецът е заемала в ответното училище длъжността "логопед", от която е уволнена на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ с мотиви, че не притежава необходимото образование и професионална квалификация - "магистър по логопедия - комуникативно нарушение на развитието" за специалисти, завършили образователно квалификационна степен "бакалавър по логопедия". Уволнението е незаконосъобразно, защото ищецът отговаря на държавното образователно изискване съгласно ЗНП, ППЗНП и Инструкция № 2/1994 г. на Министъра на науката и образованието - висше образование степен магистър по специалността "българска филология", както и призната от висше училище (СУ "Св. Кл. О. ") квалификация "логопед", поради което и изменените изисквания за заемане на длъжността са незаконни. Ответникът се брани с доводи, че има право да въвежда други - завишени изисквания, което и направил преди да уволни ищеца. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че и в момента на уволнението на ищеца е действала Инструкция № 2/29.07.1994 г. на Министъра на науката и образованието, издадена на основание посочени разпоредби от действалия ЗНП и ППЗНП, Действието на Инструкцията е продължено с действащия ППЗНП. С § 1, т. 1-3 ДР Инструкцията са въведени изискванията за длъжността "логопед" в логопедичен кабинет на училището, правилото е императивно. Действието на Инструкцията е продължено с действащия ППЗНП. А щом изискванията за образование и квалификация за длъжността "логопед" са определени в нормативен акт, работодателят няма право да ги променя (завишава) с щатното разписание или длъжностна характеристика. Ищецът притежава образование и квалификация, каквито се изискват в т. 2 на § 1 от ДР на Инструкцията и работодателят е прекратил трудовото правоотношение с нея незаконосъобразно. По оплакванията за неправилност на решението по чл. 281 ГПК: При дадения отговор на поставения въпрос съдът намира доводите на касационния жалбоподател за съществени нарушения на процесуалните правила и за неправилно приложение на материалния закон за неоснователни: По делото е доказано и не се спори, че ищецът отговаря на изискванията, установени с § 1, т. 2 от ДР на Инструкция № 2 от 29.07.1994 г. за изискванията за заемане на длъжността "учител" или "възпитател" съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност за заемане на длъжността "логопед" в логопедичен кабинет към училище - висше образование по специалността "българска филология" с преквалификация по логопедия и е отговаряла на тях към момента на провяната на длъжностната характеристика и на уволнението и. Работодателят е променил тези изисквания, като ги е завишил. с това е упражнил свое право. Работодателят обаче не твърди и не доказва, че спецификата на работата в училището са изисквали за заемането на длъжността "логопед" в логопедичния кабинет към училището образователната степен "магистър по логопедия - комуникативно нарушение на развитието" за специалисти, завършили образователно квалификационна степен "бакалавър по логопедия", нито, че с установените в Инструкцията образование и квалификация не се оказва квалифицирана помощ на децата в училището. Настоящият състав приема, че в случая работодателят е упражнил правото си недобросъвестно - за да бъдат увредени правата и законните интереси на ищеца да заема длъжността, на която работи, злоупотребата с право е противоправна, а вината на работодателя във формата на неполагането на дължимата грижа, се предполага до доказване на противното, което не е извършено, поради което и обуславя незаконност на уволнението, извършено на това основание. От изложеното и на основание правомощията на настоящата инстанция по чл. 293 ГПК следва извод, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Жалбоподателят претендира разноски, но с оглед изхода от спора няма право на разноски. Ответникът претендира разноски и с оглед изхода от спора следва да и се присъдят заплатените 200 лева за процесуално представителство в това производство, заплащането на които е доказано с представения договор за процесуално представителство. Воден от изложеното и на основание чл. 293 ГПК съдът