Решение № 6797 от 23.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4729/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160 ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция ОДОП" София срещу Решение 9238/17.03.2025г., постановено по адм. дело 12322/2024 г. по описа на Административeн съд София-град /АССГ/, с което по жалба на Омега Айдиас" ООД, е отменен Ревизионен акт /РА/ Р-22002222003118-091-001/01.12.2022 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) - гр. София, потвърден с Решение 241/20.02.2023 г. от директора на Дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика (ОДОП) гр. София при ЦУ на НАП. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът се е произнесъл по неправилно и погрешно възприемане на повдигнатия пред него спор и при игнориране на изложените от решаващия орган фактически установявания и правни изводи. Излагат се аргументи за липса на реалност на доставките и липса на доказателства, че получателят има качество на данъчно задължено лице, което обстоятелство е послужило като основание за определяне на публичните задължения. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, се иска отмяна на съдебния акт и постановяване на друг, с който подадената жалба се отхвърли. Претендира се присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Жалбата се поддържа чрез упълномощен юрисконсулт. Ответникът по касационната жалба Омега Айдиас" ООД не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и предявените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София-град е била законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ Р-22002222003118-091-001/01.12.2022 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) - гр. София, потвърден с Решение 241/20.02.2023 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика (ОДОП) гр. София при ЦУ на НАП, с който на Омега Айдиас" ООД са установени задължения за ДДС в размер на 9 584.79 лв. начислен във връзка с услуги към чуждестранното дружество REXX TRAIDING СО LTD, Хонг Конг, Република Китай, третирани от дружеството като такива с място на изпълнение извън територията на страната, ведно с лихви общо в размер на 584.79 лв. За да отмени ревизионния акт първоинстанционният съд е приел, че според съдържанието на представения договор за наем от 30.05.2019 и анекс към него от 10.06.2019г., сключен между жалбоподателя и REXX TRAIDING CO LTD, предмет на договора са сървърни конфигурации /292 броя, намалени с анекса към договора до 60бр./ с инвентарни номера и конфигурация, описани подробно в приложение 1 към договора. Съгласно договора за наем от 30.05.2019 г., сключен между ОМЕГА АЙДИАС ООД /наемодател/ и REXX TRAIDING CO LTD /наемател/, сървърните конфигурации ще бъдат ползвани по избран от наемателя начин според предназначението им. При подписване на договора, наемодателят е предал наемните обекти на наемателя работещи и в пълна техническа изправност, заедно с един брой запечатен плик, в който се съдържат един брой адрес за достъп, както и всички необходими потребителски номера и пароли. Наемодателят се е задължил да реагира в рамките на 24 часа след заявяването на възникнал хардуерен проблем. Наемната цена за наетата сървърна конфигурация е договорено за се заплаща по посочена банкова сметка на наемодателя. Съдът е отчел, че в договора липсва уговорка къде ще бъдат поставени наетите обекти /сървърните конфигурации/, които съобразно характеристиката на тези стоки следва да бъдат поставени в сървърни шкафове, позиционирани в определен недвижим имот, доколкото сам по себе си сървърният шкаф не може да се квалифицира като недвижим имот. Административният съд е описал характеристиките на услугата ко-локация и е приел че в случая не недвижимият имот е предмет на доставката, а услугата по ко-локация. Посочил е, че достъпът на клиента до имота, който е съизмерим с ползването му и държането му е подложено на редица ограничения, регламентирани в чл.6 от договора за наем от 30.05.2019г., което изключва както ползването, така и държането на имота от клиента -REXX TRAIDING CO LTD т.е следва да се приеме ,че услугите предоставени по процесния договор от 30.05.2019г са изцяло по електронен път и не може да се приложи хипотезата на чл. 21 ал.4, т.1 от ЗДДС. Решението е неправилно. Основателно е възражението в касационната жалба, че първоинстанционният съд погрешно е възприел повдигнатия пред него спор, при неотчитане на изложените от решаващия орган фактически установявания и правни изводи. Видно от мотивите на потвърдителното Решение 241/20.02.2023 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика - София, решаващият орган не е възприел изводите на ревизиращите органи за наличие на основание за приложение на чл.21 ал.4, т.1 ЗДДС, доколкото предмет на услугата не е ползването на недвижим имот. Следователно, този въпрос, на който изцяло се основава решението на административния съд, не е бил спорен по делото и не е следвало да бъде обсъждан. Спорния по делото въпрос е свързан с доказването на обстоятелството дали получателят на услугата е данъчно задължено лице или е данъчно незадължено лице. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получател е данъчно незадължено лице, е мястото, където доставчикът е установил своята икономическа дейност. По силата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. В процесния случай ревизираното лице е издало фактури, в които като основание за неначисляване на ДДС е посочил чл. 21 от ЗДДС мястото на изпълнение на услугата е извън територията на Република България, като ревизираното лице е третирало доставките на услуги с получател данъчно задължено лице. Съгласно параграф 18 от преамбюла на Регламент за изпълнение /ЕС/ 282/11 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, правилното прилагане на правилата за определяне на мястото на доставка на услуги зависи главно от статута на получателя данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице, и от това в какво качество действа. За да се определи статут на данъчно задължено лице на получателя, следва да се установят доказателствата, които доставчикът на услуги трябва да получи от него. Следователно, задължение на доставчика е да получи и изиска от получателя доказателствата, които да установят, че получателят е данъчно задължено лице. По силата на чл. 18, т. 3, б. а от регламента, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен извън Общността, има статут на данъчно задължено лице, ако получи от получателя удостоверение от компетентния данъчен орган на получателя, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно хармонизиране на законодателствата в областта на данъците върху оборота правила за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, които не са установени на територията на общността. Такова удостоверение в случая не е представено. Не са налице доказателства за изпълнение и на обстоятелствата по чл. 18, т. 3, б. б от регламента, според които когато получателят не разполага с това удостоверение, доставчикът следва да разполага с идентификационния номер по ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен от получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчно задължени лица или с всяко друго доказателство за това, че получателят е данъчно задължено лице и ако доставчикът извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност, като мерките, свързани с проверките на самоличността и плащанията. В случая от страна на ревизираното лице е представена декларация, в която е посочено, че дружеството извършва своята икономическа дейност в Хонг Конг, като притежава регистрационен номер, издаден от компетентните органи за идентификация на данъчно задължено лице. Към декларацията са представени учредителен формуляр, с информация относно учредяването на дружеството, данни за акционерния капитал. Липсват, обаче, данни, че това лице извършва независима икономическа дейност от Хонг Конг, за да се счита за данъчно задължено лице. Данни за това обстоятелство не се съдържат и в представените едва в съдебното производство при повторното разглеждане на делото от първоинстанционния съд документи, от съдържанието на които се установява факта на учредяване на дружеството и промяна в данните по регистрация, но не и обстоятелството, че това лице извършва независима икономическа дейност от Хонг Конг. Предвид изложеното, следва да се приеме, че в случая не е доказано получателят на услугата да е данъчно задължено лице, поради което не е приложима нормата на чл.21, ал.2 ЗДДС. Мястото на изпълнение на процесните услуги следва да бъде определено на основание чл.21, ал.1 ЗДДС - територията на страната, където ревизираното лице е установило своята независима икономическа дейност. Предвид изложеното, настоящият касационен състав на ВАС, осмо отделение, счита, че обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено изцяло. При решаване на спора по съществото му, съдът приема, че ревизионният акт е законосъобразен, поради което подадената срещу него жалба следва да се отхвърли. При този изход на спора в тежест на Омега Айдиас" ООД следва да се присъдят претендираните от касатора разноски за две съдебни инстанции общо в размер на 5 110.60 лв., от които по 1 258.48 лева юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред АССГ и ВАС и 76.68 лева държавна такса. Воден от горното, Върховният административен съд, осмо отделение