Решение № 7748 от 31.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16399/2011 г.

Решение № 7748 от 31.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16399/2011 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Диагностично-консултативен център II - Пловдив" ЕООД - със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, срещу решение № 1524 от 6.10.2011 г. по адм. дело № 308/2011 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, ХVI състав, в частта му, в която жалбата е била отхвърлена. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът - директор на Районна здравноосигурителна каса гр. Пловдив, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 1524 от 6.10.2011 г. по адм. дело № 308/2011 г., в обжалваната му част, Административен съд гр. Пловдив, ХVI състав, е отхвърлил жалбата на "Диагностично-консултативен център II - Пловдив" ЕООД - гр. Пловдив, срещу писмена покана изх. № 16-0665 от 7.01.2011 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса гр. Пловдив за сумата 62 355,65 лева. Така постановеният съдебен акт не страда от визираното в касационната жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е било установено, че между Националната здравноосигурителна каса, представлявана от директора на Районна здравноосигурителна каса гр. Пловдив - като възложител, и "Диагностично-консултативен център II - Пловдив" ЕООД гр. Пловдив - като изпълнител, е бил сключен договор № 160665 от 25.03.2009 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ. Съгласно чл. 42, ал. 1 от този договор изпълнителят може да назначава извършване на специализирани медицински дейности (СМД) и медико-диагностични дейности (МДД) по брой или стойност на отделните видове, определени с индивидуални регулативни стандарти (РС). Според чл. 42, ал. 2 от договора за всяко календарно тримесечие възложителят определя за всеки лекар от лечебното заведение - изпълнител, броят на назначаваните специализирани медицински дейности (СМД) и стойността на назначаваните медико-диагностични дейности (МДД) съобразно Правилата по чл. 4, ал. 2 от Закона за бюджета на НЗОК за 2009 г. Според третата алинея на същия текст от договора за всяко тримесечие изпълнителят и възложителят подписват протокол за броя на назначаваните регулативни стандарти. Следователно протоколите са неразделна част от индивидуалния договор и подлежат на изпълнение. При проверка на протоколите, с които са определени РС на лечебното заведение за 2009 г., се налага изводът, че те многократно са актуализирани в посока на увеличение. С протокол от 25.03.2009 г. са определени регулативните стандарти за I тримесечие на 2009 г. Те са били завишени с протоколи от 30.03.2009 и от 31.03.2009 г. С протокол от 7.05.2009 г. са определени РС за II тримесечие на 2009 г. и са увеличени с протокол от 18.05.2009 г. Регулативните стандарти за III тримесечие на 2009 г. са определени с протокол от 3.08.2009 г. и са увеличавани с протоколи от 13.08.2009, 10.09.2009, 29.09.2009 и от 30.09.2009 г. РС за IV тримесечие на 2009 г. са определени с протокол от 2.11.2009 г. и са увеличени с протоколи от 16.11.2009, 3.12.2009 и 18.12.2009 г. В тази връзка не може да бъде споделена тезата на касатора, че административният орган не е изпълнил задължението си правилно да разпределя РС. Не следва да се забравя, че РЗОК гр. Пловдив разпределя РС в рамките на определените й от НЗОК за този регион РС, които не може да надвишава. На стр. 372 от делото се съдържа справка, изготвена от началник-отдел "Здравноосигурителен бюджет" при РЗОК гр. Пловдив, в която се съдържа списък на изпълнители на медицинска помощ, чиито молби за увеличаване на РС не са удовлетворени поради изчерпване на резерва за допълнителни РС на РЗОК гр. Пловдив. В този списък фигурира и касаторът. По делото е било установено, че "Диагностично-консултативен център II - Пловдив" ЕООД е надвишило определените му РС за четирите тримесечия на 2009 г. В тази връзка е и неоспорената съдебно-счетоводна експертиза. В чл. 43, ал. 3 от индивидуалния договор е записано, че изпълнителят е длъжен да възстанови на възложителя заплатените средства за СМД и МДД, назначени от изпълнителя извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране. Издаването на направления за СМД и за МДД за по-голям брой и стойност от определения от РЗОК представлява щета за бюджета на НЗОК, тъй като в него е определен лимит за тези медицински дейности, който лимит е финансово обвързан със Закона за бюджета на НЗОК за съответната година. Превишаването на РС води до нарушаване на този бюджет. Отговорността за тези действия се реализира на плоскостта на конкретните правоотношения между възложител и изпълнител, възникнали по силата на индивидуалния договор. След като в случая РЗОК гр. Пловдив е заплатила по този договор по-големи суми от предвидените в РС - обстоятелство, което не се оспорва, то щетата за бюджета на НЗОК е реална, независимо, че за конкретната календарна 2009 г. в този бюджет не е отчетен преразход на средства за специализирана извънболнична медицинска помощ. Подобен резултат е недопустим, тъй като това би означавало сериозно сътресение в националната здравноосигурителна система. С Решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12/2006 г. Конституционният съд не възприе тълкуването, дадено с решение № 12098 от 4.12.2006 г. по адм. дело № 3696/2006 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав, втора колегия, и се произнесе в смисъл, че ограничителната норма на чл. 4 ЗБНЗОК не е противоконституционна. В това решение е посочено, че граматическото тълкуване на чл. 4 ЗЗО води до извода, че обхватът и обемът на медицинската помощ трябва да бъдат определени, т. е. да не са неограничени. Прилагателното "определен" показва дадено, определена мяра. Ако целта на закона е достъпът до здравна помощ да е неограничен, подчиненото изречение "чрез определени по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности" би било излишно. От казаното се налага изводът, че регулативните стандарти са регулаторен механизъм, който трябва да кореспондира пряко с разполагаемия бюджет. Действително изпълнителят на медицинска помощ не е получил сумите за предписаните в повече медицински дейности, но самото им предписване за сметка на бюджета на НЗОК е без основание, предвид изчерпания лимит на изпълнителя за тези дейности. Стигайки до аналогични правни изводи, първоинстанционният съд не е нарушил материалния закон. Ето защо касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. На основание чл. 143, ал. 4 АПК и с оглед направеното искане, в полза на ответника по касация за тази инстанция се присъжда сумата 150 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,