Решение № 5671 от 30.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1522/2010 г.

Решение № 5671 от 30.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1522/2010 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 402 от 14.12.2009 г., постановено по административно дело № 439 по описа за 2009 г. на Кюстендилския административен съд е отхвърлена жалбата на ЕТ "Д-р Цена Кацарова" със седалище и адрес на управление гр. Дупница, пл. Свобода 1, каб. 215, срещу писмена покана № 29-07-618 от 12.08.2009 г. издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса - гр. Кюстендил. Срещу това решение е подадена касационна жалба от ЕТ "Д-р Цена Кацарова" гр. Дупница, която поддържа, че обжалваното решение е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК. Моли същото да бъде отменено и спорът бъде решен по същество, като бъде уважена първоначалната жалба. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Николова, която поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. Ответникът - директора на Районна Здравноосигурителна каса- гр. Кюстендил не се представлява, но е ангажирал писмено становище по касационната жалба с молба да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, за да се произнесе по допустимостта и основателността на касационната жалба, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения с чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок от страна по делото, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, в съответствие с очертания в чл. 218, ал. 1 и 2 АПК предмет на касационна проверка, ВАС намира жалбата за основателна. С посоченото решение Кюстендилският административен съд е отхвърлил оспорването на ЕТ "Д-р Цена Кацарова"срещу писмена покана № 29-07-618 от 12.08.2009 г. издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса гр. Кюстендил с която касационният жалбоподател е задължен да възстанови неоснователно получени суми за извършени нарушени. При извършената проверка от контролните органи е установено, че ЗЗОЛ, подробно описани в справка, неразделна част от медицинските протоколи, не са взети на диспансерно наблюдение при прегледа, при който е установено съответното заболяване, в нарушение на изискванията на Наредба № 39 на МЗ от 2004 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията., Наредба № 40 на МЗ от 2004 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК, Приложение № 9 от Решение № РД-УС-04-127/27.12.2007 г. на УС на НЗОК и действащите разпоредби на НРД 2006 г. Деветдесет и три амбулаторни прегледи са отчетени и заплатени като първични консултативни, вместо диспансерни. Предвид горното изпълнителя на СИМП е получил неоснователно суми в общ размер на 557,50 лева. Настоящата инстанция счита правните изводи на съда за необосновани, изградени при неизяснена фактическа обстановка по спора. Според чл. 132, ал. 2 от НРД 2006 лечебните заведения за СИМП провеждат диспансеризацията на ЗЗОЛ по Наредба № 39 за профилактичните прегледи и диспансеризацията за заболяванията, подлежащи на диспансеризация от специалист съгласно приложение № 9. Задължително здравноосигурителното лице се диспансеризира само с неговото изрично съгласие, документирано в амбулаторния лист. В конкретният случай от наличната медицинска документация не се установява дали е дадено изрично съгласие или отказ на пациентите за диспансеризация. Неправилно административният съд е приел в решението си, че след като в официалните удостоверителни документи липсват откази от страна на здравноосигурените лица за диспансеризация, то в този смисъл са били задължителни описаните дейности по диспансеризацията и съответното им заплащане като диспансерни, а не като първични консултативни. Следва да се подчертае, че законодателят в цитираната норма има предвид "изрично съгласие", документирано в амбулаторни листи. Визираният текст не следва да се тълкува в смисъл, че липсата на отказ за диспансеризация е равнозначна и приравнена на дадено изрично съгласие за диспансеризация. Първоинстанционният съд е следвало да изясни по делото - дали лицата, за които е наложена санкция на ИПМП, са дали своето изрично съгласие, или съответно отказ, да бъдат диспансеризирани и с оглед на това да определи статута им. Едва след установяване на тези релевантни за спора факти, да бъде определен видът на извършените прегледи - диспансерни или консултативни. На тази база да бъде преценено дали прегледите са правилно заплатени от здравната каса или изпълнителят на СИМП неоснователно е получил по-високи суми за прегледи, несъответстващи на указаната медицинска дейност. Административният съд не е обсъдил тези съществени въпроси, поради което е постановил решението при съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречи на материалния закон, довело до необоснованост. Налице са изложените в касационната жалба касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Предметът на спорното правоотношение е ясен, като при преценка за непълнота на доказателствения материал или за неговата недостатъчност по отношение на установяването на определени фактически обстоятелства от значение за спора, съдът е следвало, съгласно принципът на служебното начало, да укаже на страните необходимост от събиране на други доказателства, по смисъла на чл. 171, ал. 4 от АПК. За изясняването на посочените по-горе основни въпроси, наличните по делото писмени и устни доказателства не са достатъчни. Необходими са специални познания, каквито съдът не притежава, поради което при новото разглеждане на делото следва да бъде допусната съдебно - медицинска експертиза, като експертът провери наличната документация при ИПМП и уточни дали ЗЗОЛ, за които е наложена санкция, са дали изрично съгласие за диспансеризация, какъв е техния статут (на диспансеризирани или не) и какъв вид прегледи са им извършени - диспансерни или първични консултативни. Да се съпоставят вида на реално извършени прегледи със заплатените от РЗОК- гр. Кюстендил и се установи налице ли е различие. Водим от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд, шесто отделение